РЕШЕНИЕ

№ 253

гр.София, 08.05.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2606 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. К. срещу решение №65 от 22.04.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №121 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №7 от 11.01.2024 г. по гр. д. №220 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на касатора на основание чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП № 259-ЗМ-79/23 по описа на РУ Дулово, за горницата над 1 000 лв. до 5 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер.

Прокуратурата на Р. Б. застъпва становището, че обжалваното решение трябва да бъде частично отменено и да бъде присъдено обезщетението, определено от първоинстанционния съд.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Варненския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража с цена 26 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №407 от 31.1.2025 г. по настоящото дело по въпроса дали е спазен критерият „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, когато съдът не е обсъдил вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането и общоприетите негативни последици от незаконното задържане под стража. Отговорността на държавата за вреди от незаконно приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ е уредена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОДОВ, която предвижда обезщетение за извършено от държавните органи нарушение на основополагащи норми на чл. 5, параграф 1 от ЕКЗПЧОС и на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р. Б. уреждащи основното и естествено право на лична свобода и неприкосновеност и изключващи възможността гражданите да бъдат задържани, освен при условията и по реда, определени със закон/ решение № 60317/01.04.2022 г. по гр. д. № 597/2021 г. на IV ГО на ВКС/. Извън посочените в чл. 5, параграф 1 от ЕКЗПЧОС хипотези всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото право на свобода и сигурност/ решение № 212/14.10.2016 г. по гр. д. № 14. 02/2016 г. на IV ГО на ВКС/. Нарушението може да се окачестви като изключително тежко, тъй като засяга особено сериозно гражданските права на лична свобода и неприкосновеност/ решение № 295/18.12.2017 г. по гр. д. № 384/2017 г. на IV ГО на ВКС/, поради което обезщетението трябва да бъде съобразено с тази тежест. Ето защо неимуществените вреди, причинени от нарушението, подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както изрично е прието в решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на III ГО на ВКС. При определяне на техния размер съдът се съобразява с икономическите условия с цел да не допусне неоснователно обогатяване, но не съразмерява неимуществените вреди с минималната работна заплата например, а с интензитета на негативните преживявания на пострадалия, който за неосъждано и незадържано лице във всички случаи е по-висок.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

От определение, съдържащо се в протокол № 125 от 20.04.2023 г. по въззивно частно наказателно дело № 162 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд, се установява, че на 6.4.2023 г. срещу касатора е било предявено обвинение по чл. 149 от НК, оставено е без уважение искането на прокуратурата за задържане под стража и е наложена мярка за неотклонение парична гаранция, която е била внесена на 7.4.2023 г. На следващия ден на обвиняемия са били предявени обвинения по чл. 354а, ал. 3 от НК и по чл. 354в, ал. 1 от НК, той е бил задържан и прокуратурата отново е поискала от съда задържането му под стража. Районният съд този път е постановил поисканата мярка, но неговото определение е преценено като незаконосъобразно и е отменено от въззивния наказателен съд. В резултат от незаконосъобразните действия по наказателното производство касаторът е бил задържан под стража в продължение на 13 дни, считано от 8.4.2023 г. до 20.04.2023 г., поради което е предявил срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. Силистренският окръжен съд е уважил иска за 5 000 лв. и го е отхвърлил до пълния предявен размер. Варненският апелативен съд е приел, че касаторът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх, притеснения от нарушаване на правото му на свобода.Тези вреди обаче не надвишават обичайните за един неосъждан и незадържан до този момент човек и при съобразяване на средностатистическите доходи към момента на увреждането през 2023 г. и съдебната практика в сходни случаи, въззивният съд е счел за достатъчен и справедлив размер на обезщетението сумата от 1 000 лв. Ето защо е отменил първоинстанционното решение, с което е присъдено обезщетение над 1 000 лв. до 5 000 лв., отхвърлил е иска за тази разлика и го е потвърдил в останалата част.

Както се посочи по-горе в отговора на въпроса, съобразяването на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража с икономическите условия се извършва с цел да се предотврати неоснователно обогатяване, но негативните последици не могат да се отъждествяват пряко със средностатистическите доходи, както е сторил въззивният съд, без дори да посочи своята приблизителна представа за тяхната величина. Дори да се вземе за ориентир минималната работна заплата от 780 лв. месечно за 2023 г., присъденото от въззивния съд обезщетение представлява символичен, а не реален паричен еквивалент на негативните преживявания на ищеца, което е в противоречие с решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на III ГО на ВКС. Съобразявайки се с посочените в отговора на въпроса критерии/тежест на нарушението, интензитета на негативните преживявания на пострадалия, който не е осъждан и не е задържан преди това/ настоящият състав приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди от задържането на ищеца под стража възлиза на 5 000 лв. Ето защо решението на въззивния съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение над 1000 лв. до 5 000 лв. и искът за разликата е отхвърлен трябва да бъде касирано. Вместо него трябва да бъде постановено друго решение за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати още 4 000 лв. обезщетение на ищеца. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. въззивното решение трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 65 от 22.04.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №121 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение №7 от 11.01.2024 г. по гр. д. №220 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на касатора на основание чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП № 259-ЗМ-79/23 по описа на РУ Дулово, за горницата над 1 000 лв. до 5 000 лв. и искът за тази разлика е отхвърлен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Г. С. К.-ЕГН [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ допълнително 4 000/четири хиляди/ лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП № 259-ЗМ-79/23 по описа на РС-Дулово, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 22.04.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №121 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е оставено в сила решение №7 от 11.01.2024 г. по гр. д. №220 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: