ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520

гр.София, 05.02.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2539/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. С., чрез адв.Д. Х., против решение № 32/06.03.2024г. по гр. д.№19/2024г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдена С. да заплати на К. Б. Т. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД разликата над 2104, 85 лева до пълния претендиран размер от 42 103.06 лв., представляващ половината от направените от К. Б. Т. погасявания по договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г. в „Банка ДСК“ ЕАД, за периода от м. 07.2020г. до м. 07.2022г., ведно със законната лихва от 02.08.2022г. до окончателното й изплащане, и са присъдени разноски.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да сочи в какво се изразява то. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК повтаря поставените и с касационната жалба два въпроса, за които твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ „Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възраженията на страните?“ и 2/ „Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 269 ГПК, да установи фактическата...