ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519

гр.София, 05.02.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2459/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Плевенчанка“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Р. А., срещу решение № 99/29.02.2024г. по гр. д.№ 767/23г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд, е потвърдено решението му за осъждане на касатора да заплати на В. В. В., на основание чл. 200 КТ, обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука от 15.05.2020г. в размер съответно на 15 000 лева и на 514, 69 лева, ведно със законните лихви от 15.05.2020г. до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а исковете – отхвърлени, изтъквайки оплаквания за процесуални нарушения и за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. В контекста им поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпросите: 1/ „Длъжен ли е съдът, при спазване принципа на справедливостта по отношение установяване размера на неимуществените вреди да посочи конкретна съдебна практика, визираща сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на вреди от един и същи вид, за да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези?“ и 2/ „Следва ли влошеното здравословно състояние и причинната връзка с увреждането да бъде установено с решение на ТЕЛК?“, а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпросът дали при наличие на явно изразени пороци, водещи до нищожност на индивидуалните административни актове на основание на които злополуката е призната за трудова, съдът следва да извърши допълнителна проверка относно всички...