О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 599

София 08.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2373 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. С. Б. от [населено място] против въззивно решение № 1159 от 28.02.2024г. по в. гр. д. № 2213 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което изцяло е отменено решение № 20220900 от 9.12.2021г. по гр. д.№ 22319/2021г. на РС София и вместо това е постановено друго като е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. против „СИ ТИ ЕВРОПА“ ООД за установяване на извършено от ответника като работодател по отношение на ищцата нарушение на забрана за дискриминация чрез неравно третиране по признак „пол“ и семейно положение на майка на ненавършило три години дете, извършена след завръщането й от ползван отпуск по майчинство, считано от 25.11.2019г. до 10.02.2020г., както и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 6 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на осъществената дискриминация и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен, възприемайки изводите на първата инстанция за липса на осъществен акт на дискриминация. Спор по фактите не е имало. Ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор, считано от 24.11.2008г. Заемала е длъжността „административен асистент“в отдел „Административен“.След използван отпуск поради бременност и раждане, се е върнала на работа на 25.11.2019г. Считано от м. 03.2019г. в ответното дружество е започнала промяна в структурата му, като не се спори, че дейността на административния отдел е била преустановена. Освен ищцата в същия са работили още четирима души. Трима от тях са приели отправените им от работодателя предложения за преназначаването им на друга длъжност /“мениджър ключови клиенти“, която е била обособена в отдел „Ръководен и управление на персонала“/, със запазване на трудовите им възнаграждения, считано от 2.12.2019г. Четвъртата служителка, която също е била в отпуск, поради бременност и раждане, след връщането си на 20.03.2019г., също е приела. Само ищцата е отказала отправеното към нея на 16.12.2019г. предложение от работодателя в същия смисъл – да заеме длъжността /“мениджър ключови клиенти“, при запазване на трудовото възнаграждение /основна заплата 3 600лв./ Изведеният от тези факти извод на въззивния съд е, че работодателят е третирал ищцата по идентичен начин в сравнение с всеки един от останалите служители, които са били в сходно положение с нея. Относно установеният с гласни доказателства факт, на който акцентира ищцата – че на нея, работодателят не й е осигурил условия на труд след завръщането й на работа на 25.11.2019г., въззивният съд е приел, че сам по себе си фактът, че тя не е имала необходимата техника /компютър/ и канцеларски материали, а е стояла на празно бюро, не може да се определи като дискриминационно третиране. От една страна - нейното положение е резултат от избора й да откаже да приеме отправеното й от работодателя положение, а от друга – доколкото останалите служители са изпълнявали вече длъжността “мениджър ключови клиенти“, не е имало служители които да са при „сравними сходни условия“ на нейните, по смисъла на закона.Въззивният съд е приел, че ищцата не е установила поведение на работодателя, което обективно да е годно да доведе до дискриминация по посочените признаци, за да се изисква от работодателя да установява, че няма засягане на принципа на равно третиране. Дори и да се приеме, че неосигуряването на условия на труд от работодателя в полза на ищцата след завръщането й на работа на 25.11.2019г., само по себе си представлява проява на по-неблагоприятно й третиране в сравнение с другите четири служители, то по никакъв начин не е установено това да е свързано с посочените от ищцата признаци - „пол“ и семейно положение на майка на ненавършило три години дете,

В представеното към настоящата касационна жалба изложение, касаторката се позова на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяй следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни по делото доказателства и да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните?, 2. Как се разпределя доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация и коя е страната, носеща основната доказателствена тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр.? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 4328/2015г. на ІV г. о. и по гр. д.№ 4719/2017г. на ІV г. о. 3. Сравняването в третирането на лица, намиращи се в сходни обстоятелства, към кой момент се извършва? Може ли да се установи дискриминация, ако към момента на по-неблагоприятното третиране на ищеца няма други лица в същото положение, с които да се направи сравнение? По този въпрос се твърди противоречие с приетото в решения по гр. д.№ 204/2009г. на ІV г. о. и по гр. д.№ 1207/2009г. на ІV г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор „Интегрити 360 Европа“ЕООД /с предишно наименование „СИ ТИ ЕВРОПА“ ООД/, представлявано от управителя К.-Г., чрез процесуалния представител адвокат В., с който се оспорва нейната допустимост, поради липса на посоченото специално основание за допустимост, така и нейната основателност, като счита постановения въззивен акт за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък. Реалността на извършването им установява с представени договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024г., в който е договорено възнаграждение от 1 440лв. и фактура за плащане от същата дата.

Имайки пред вид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на посоченото специално основание за допустимост. Съобразно дадените в т. 2 от ТР № 1/2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания – за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва поставеният от касатора въпрос да е разрешен в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая това не е така, защото нито едно от посочените от касаторката решения не са постановени по идентичен на сега поставения въпрос и в никое от тях не е дадено разрешение, което да противоречи на даденото от въззивния съд. Съображенията:

Първият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, доколкото е налице произнасяне по наведените доводи от страните, след съобразяване на ангажираните доказателства по делото по въпросите, които са релевантни за спора. Обстоятелствата, на които касаторката акцентира – издадена от работодателя заповед за уволнение, поискано в тази връзка разрешение от Инспекцията по труда за уволнение и влязло в сила решение на съда за отмяната й като незаконосъобразна, както и твърдението на ищцата, че другата служителка, която също се е върнала след използван отпуск поради бременност и раждане е била с по-ниско възнаграждение от останалите служители, съдът не е обсъждал доколкото е преценил, че не са свързани с предмета на доказване, който изисква установяване, че е налице поставяне в неравностойно положение на ищцата според някой от изброените в закона признаци.

Във връзка с втория поставен въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация, следва да се посочи, че постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, включително и посочена от касаторката. Съгласно същата – ищецът доказва фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Едва след като това е направено, върху ответникът тежи тежестта да установи обратното. Видно от гореизложените мотиви на въззивния съд, в случая неговите решаващи мотиви са, че ищцата не е установила достатъчно релевантни факти, въз основа на които да се предположи, че тя е неравно третирана по признак „пол“ и семейно положение на майка на ненавършило три години дете, в сравнение с други лица, които са при сравними сходни обстоятелства. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно за отхвърляне на предявения иск /вж. напр. решение по гр. д.№ 4328/2015г. на ІV г. о., на което касаторката се позовава и посочените в него/.

Отговорът на третия поставен от касаторката въпрос също е даден от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика /вж. напр. решение по гр. д.№ 1207/2009г. на ІV г. о., на което касаторката се позовава/. Съгласно същата - по-неблагоприятното третиране на лице, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. винаги следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Затова не е възможно установяване на дискриминация, ако няма други лица в същото положение, с които да се направи сравнение. Релевантният момент на по-неблагоприятното третиране зависи от конкретно твърдените от ищеца обстоятелства при обосноваване на фактите, въз основа на които ще се изгражда основателното предположение, че е жертва на дискриминация.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1159 от 28.02.2024г. по в. гр. д. № 2213 по описа за 2022г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Б. С. Б. от [населено място], в. з...., [улица] № ... да заплати на„Интегрити 360 Европа“ЕООД /с предишно наименование „СИ ТИ ЕВРОПА“ ООД/, представлявано от управителя К.-Г., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрус на управление: [населено място],[жк], [улица], ..., ет.... сумата от 1 440лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: