ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698

гр.София,

13.02.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3836 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 328 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 371/2024 г. на ОС – Русе, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Жалбоподателят - Т. Б. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за неправиност на същото.

Ответникът по касационната жалба - Основно училище „И. В. , [населено място], чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

С решение № 269/29.04.2024 г. по гр. дело № 3172/2023 г. по описа на ВКС, четвърто г. о. е отменено решение № 110/03.04.2023 г. по в. гр. дело № 99/2023 г. по описа на ОС - Русе и делото е върнато на въззивния съд за изпълнение на задължението му съобразно задължителните разяснения обективирани в т. 2 на Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да укаже на ищцата, че тя носи доказателствената тежест да установи факта, че има качеството „първи“ или „организационен секретар“ при наличието на трима избрани, както и да се даде възможност за допускане и събиране на доказателства за установяването му.

След връщане на делото за ново разглеждане с решение от 11.07.2024 г. по гр. д. № 371/2024 г. ОС Русе е отменил решение от 29.12.2022 г. по гр. д. № 3418/2022 г. на РС Русе и е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от Т. Б. П. искове против ОУ „И. В. – [населено място], за признаване уволнението за незаконно и възстановяването на длъжността преди уволнението.

Установено е, че ищцата е работила в ОУ “И. В. - Русе по безсрочен трудов договор на длъжността „старши учител в начален етап на основното образование”. Не е спорно, че със заповед от 28.04.2022 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Т. П. с мотиви, че е неспособна да изпълнява възложената трудова функция, поради липса на умения, навици и опит, като всяко от посочените основания е мотивирано подробно в заповедта и направен извод, че липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата са в разрез с задълженията по длъжностна характеристика.

Въззивният съд е приел, че представените доказателства във връзка със задължителните указания на решение по гр. д. № 3173/2023 г. на ВКС не се установява на кого са възложени най -съществените функции в синдикалното ръководство. Съдът е посочил, че от представените доказателства не може да се установи как точно са били разпределени функциите измежду тримата секретари и че от цитирания протокол от 17.09.2021 г. може да се обоснове косвен извод, но това обстоятелство следва да бъде установено по категоричен начин.

Въззивният съд е приел, че тълкувайки изразената воля на членовете на синдикалната организация приема, че функциите на П. да координира останалите секретари не са за постоянно, а само в отсъствието на председателя, т. е. аd hoc и само за конкретни случаи.

Съдът е приел, че ищцата не е изпълнила доказателствената си тежест да установи при пълно главно доказване на този факт, не само поради тълкуването на цитирания протокол, но и поради липсата на надлежни, удостоверяващи доказателства.

Съдът е посочил, че от представените по делото доказателства не се установява, че тя има качеството на „първи“ или „организационен“ секретар и следователно не би могла да се полза със закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ, респективно за работодателя не е възникнало задължение да иска предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация за уволнението.

За да постанови своето решение въззивният съд приел, че в случая работодателят е обосновал заповедта за уволнение с липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената трудова функция „старши учител“ поради липса на умения, навици и опит на работника. Съдът е приел, че липсата на описаните качества в оспорената заповед касае до липса на лични качества, което се изразява в недостатъчна мотивация за работа, невъзможност за работа в екип, липса на отзивчивост и толератност, невъзможност за разрешаване на конфликтни ситуации, използване на неприемливи методи на общуване - конфронтация и злепоставяне на колеги, неуважение. Съдът е кредитирал събраните по делото показания на свидетелите Е. Д. - П. и М. П. - Б., които твърдят, че през последните две години Т. П. не поздравявала, не се включвала в изпълнението на дейности по провеждане на състезания, задавала е провокативни въпроси, не е вземала участие в училищния живот, следяла е колегите, пускала доноси.

Въз основа на съвкупен анализ на всички доказателства, въззивният съд е приел, че у Т. П. липсват лични качества: умение за работа в екип, отзивчивост и толерантост, умения за разрешаване на конфликтни ситуации, с което да дава пример на подрастващите. Съдът е приел за установено, че ищцата е използвала неприемливи методи на общуване - конфронтация и злепоставяне на учителската общност пред различни институции и в обществото, липса на уважение към колегите.

Прието е, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и ищцата Т. П. не притежава необходимите лични качества, подробно посочени в заповедта за изпълнение на заеманата от нея длъжност. Прието е, че липсата на тези качества са довели до неефективно изпълнение за продължителен период от време - повече от две години и са съществували към момента на упражняване на потестативното право от страна на работодателя, което обуславя законосъобразността на уволнението.

Въз основа на изложените фактически и правни изводи въззивния съд е отменил решението на първостепенния съд и е постановил ново, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, длъжен ли е въззивният съд се произнесе по всички наведени от страните възражения и доводи, направени пред първата инстанция, ако тази инстанция не се е произнесла по тях, тъй като не е взела решение по съществото на спора, а само процедурните нарушения, компетентен ли е съда сам да преформулира, липсващите качества на работника посочени в заповедта, налице ли е основание за прилагане на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако посочените в заповедта качества не се отразяват върху изпълнението на трудовите функции на работника и как следва да се определи „трайната липса на качества, необходими за изпълнение на възложената работа“, представлява ли липса на качества упражняването на законово право на работника да констатира нередности в дейността на държавни и обществени институции, длъжен ли е работодателят да иска съгласие от синдикалната организация в хипотезата на чл. 333 КТ, когато работникът се позовава на синдикална закрила и в чия тежест е да докаже изпълнението на това задължение, представлява ли нарушение на задължението за добросъвестно упражняване на права от страна на работодателя когато същият е уведомен за наличие на закрила, но работодателя не е изпълнил задължението си по чл. 333 КТ. Поддържа че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на практика на състави на ВКС.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпросите: длъжен ли е работодателят да иска съгласие от синдикалната организация в хипотезата на чл. 333 КТ, когато работникът се позовава на синдикална закрила и в чия тежест е да докаже изпълнението на това задължение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът е дал разрешение на същия в противоречие с практиката на ВКС.

Отговорът на останалите поставени за разглеждане въпроси ще следва да бъде даден при разглеждане на спора по същество, тъй като тяхното обсъждане е обвързано от произнасянето по въпроса за приложението на чл. 333 КТ.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 371/2024 г. на ОС – Русе.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: