Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 3609 / 2022 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Касстрой“ ЕООД, представено от адв. Ф., срещу решение № 69/24.01.2022 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2172/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000220006301-091-001/07.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта относно определените допълнителни задължения за ДДС в размер 10 000 лева в данъчен период месец декември 2017 г. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на съда да вземе предвид разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗСч при решаване на отнесения пред него спор. Като процесуално опущение визира отказа на съда да извърши насрещна проверка на „фирмата за вторични суровини“. Твърди необоснованост на фактическите установявания на съда, които водели до фикция за безотпадъчно производство при производство на дограми. Препраща към доводите си от първоинстанционната жалба. Иска отмяна на решението и на съответните части от РА и от решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, които е индивидуализирал със засягащите го констатации от мотивите и от решаващите изводи.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

П. А. съд Бургас е оспорен РА в частта, с която са установени в тежест на „Касстрой“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 10 000 лева в данъчен период м. 12.2017 г. Източник на задължението за косвен данък е извършено от органите по приходите допълнително начисляване на ДДС в на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС за корекция на приспаднат данъчен кредит за бракувани стоки в данъчен период м. 12.2017 г. Констатацията за бракуване на стоки е основано на взета от РЛ счетоводна операция по дебита на сметка 499 Други дебитори и кредитори срещу кредита на сметка 304 Стоки на стойност 50 000 лева, която по обясненията на ДЗЛ има за основание технологичен брак. Взето е предвид отсъствието на протокол за извършено бракуване и на технологична документация за прилагане на норми на технологичен брак. Съобразено е, че в отчетните регистри по ЗДДС на РЛ няма получени фактури за покупка на материали – профили, за които не е ползвало данъчен кредит. Допълнително начисленият данък е в размера на ползвания данъчен кредит.

С първоинстанционното е отхвърлено оспорването срещу РА в обжалваната част.

По констатациите на съда счетоводният запис, която е послужил за основание на органите по приходите да извършат корекцията по чл. 79, ал. 1 ЗДДС е извършен въз основа на документ № 21/31.12.2017 г., като с възражението срещу РД е представен протокол за технологичен брак от 18.12.2017 г. за периода 2009 – 2017 г. Съдът е ценил заключението на ССЕ за установяване, че за 2009 – 2017 г. доставките на стоки/материали при жалбоподателя са се осчетоводявали само по сметка 304 „Стоки“, която не е водена на аналитично ниво по партиди; начинът на изписване на стоките по кредите на сметка 304 на давал възможност да се определи делът на произведената дограма и делът на продадените други стоки; за 2009 – 2017 г. не била извършвана инвентаризация, на са съставяни протоколи за технологичен брак и такъв не е осчетоводяван; бракът по протокола бил в различен размер от този по извършената счетоводна операция.

Решаващите изводи на съда са за осъществяване на предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит, като не са приложими ограниченията за корекцията по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС /има се предвид т. 4/, тъй като жалбоподателят не е доказал извършването на технологичен брак в производството му. Отречено е да е убедително доказването с протокола за технологичен брак, тъй като не той е посочен като основание за взетата счетоводна операция, различни са стойностите по протокола за брак и по счетоводната операция. Не допринасяли за пълнотата на доказването и двете фактури от 2018 г. с получател търговец от град Павликени с предмет профили и отпадъци от ПВЦ. В протокола за технологичен брак и във фактурите се ползвали различни величини и мерни единици. Това изключвало установяването какво е бракувано и извършването на брака в съответствие с изискванията на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Съдът не е изключил генерирането на брак в производството на жалбоподателя, но е заключил че собственото му противоправно поведение е препятствало определянето на точното количество материал и стойността му. Оспореното решение е правилно.

В първоинстанционното производство не е бил спорен въведения с чл. 79, ал. 1 ЗДДС юридическия факт - бракуване на стоки, за чието придобиване е приспаднат данъчен кредит, като пораждащ задължението на ползвалия данъчното предимство да извърши корекция на приспаднатия данъчен кредит чрез начисляване на данък в размера на данъчния кредит. Още в извънсъдебната фаза на производството РЛ е заявило, че извършен технологичен брак е основание за взетата счетоводна операция 499/304. Затова и макар да е предмет на доказване, този факт е извън обхвата на доказването.

С въвеждането от жалбоподателя в първоинстанционното производство на твърдения за осъществяване на факти измежду тези по чл.80, ал. 2, т. 4 ЗДДС, с които се ограничават корекциите по чл. 79 ЗДДС, тези факти се включват в предмета на доказване /чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК/. Нему е и тежестта да ги установи с убедителността на пълното доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с 2 от ДР на ДОПК/.

Съобразени с процесуалния закон и с логическите и опитните правила са фактическите изводи на първостепенният съд за отсъствие на извършен от данъчнозадълженото лице технологичен брак. Изискването към технологичния брак, за да е приложимо ограничението за корекцията на ползван данъчен кредит е да е в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство. В протокола за технологичен брак от 18.12.2017 г. не са приложени норми за брак по технологична документация и не този протокол, а документ № 21/31.12.2017 г. е основание за счетоводната операция 499/304.

Неоснователни са упреците на касатора към познавателната дейност на съда, тъй като в мотивите на съдебния акт е съобразена нормалната връзка между явленията и съществуват констатации за образуване на отпадъци от дейността на жалбоподателя. Отпадъците представляват брак. Бракуването на стоки, когато при производството им е ползван данъчен кредит, е основание за корекцията по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Естеството на брака може да ограничи корекцията в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС. Стойността на бракуваните стоки е по счетоводните данни на касационния жалбоподател. Не се установява, обаче, това да представлява технологичен брак за целите на ограничението по чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС.

Насрещната проверка е процесуално действие на органите по приходите в извънсъдебната фаза на производството /вж. чл. 45 ДОПК/. Съдът не притежава правомощие за извършването му при съдебното оспорване на РА. З. и пропускът да го извърши няма как да противоречи на процесуалния закон.

Сочените в касационната жалба разпоредби на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Закона за счетоводството създават съответно задължение за предприятията да извършват инвентаризация на активите и пасивите най малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети /ал. 1/, като предприятията с нетни приходи от продажби за текущия отчетен период до 200 000 лева не извършват задължително такава инвентаризация. По дефиницията на 1, т. 5 от ДР на ЗСч инвентаризация е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. След установяване на разлики при инвентаризацията може да се извърши отчитане на бракуване на материалните запаси, като се състави протокол за брак на материални запаси. Без установяваща евентуални разлики инвентаризация е неясно основанието за съставяне на протокола за брак и начина на определяне на стойността на бракуваните материални запаси. Пропускът на ДЗЛ да извърши инвентаризация засяга доказателствената стойност на протокола за брак.

Законосъобразно с РА е изправено бездействието на ДЗЛ да изпълни публичноправните си задължения по чл. 79, ал. 1 ЗДДС да коригира ползвания данъчен кредит за бракуваните стоки чрез начисляване на данък в размера на кредита. Правилно е решението за отхвърляне на оспорването срещу РА.

С оглед изхода на Националната агенция за приходите /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 300 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/24.01.2022 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2172/2021 г.

ОСЪЖДА „Касстрой“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 1 300 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА