ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038

гр. София, 06.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

М. К.

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 410 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. А. срещу решение № 265 от 08.10.2025 г. по в. т. д. № 190/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 66 от 06.12.2024 г. по т. д. № 32/2023 г. на Смолянски окръжен съд, 3 търговски състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „Застрахователна компания Л. И. АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.07.2022 г., за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд правилно е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 100 000 лв. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че обезщетението следва да бъде редуцирано на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 30 %, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Навежда доводи, че не всяко нарушение на норма на ЗДвП е основание да се приеме, че е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че приносът винаги трябва да е конкретен. В жалбата се поддържа, че неспазването на ограничението на скоростта /60 км/ч/ от страна на ищеца не е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Касаторът моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?; 2 Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?; 3. Какви са задълженията, които водачите на пътни превозни средства имат при възникване на опасност на пътя съобразно ЗДвП и в частност относно въпроса за приложението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП?; 4. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?; 5. При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?; 6. При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?“. Твърди, че формулираните въпроси са от значение за изхода на делото и въззивният съд се е произнесъл по тях в противоречие с практиката на ВКС: по първи и втори въпрос – с решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 47 от 05.06.2019 г. по т. д. № 504/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 27 от 22.06.2022 г. по т. д. № 239/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; по трети въпрос – с решение № 60148 от 22.07.2022 г. по т. д. № 1963/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 234 от 07.07.2025 г. по н. д. № 665/2015 г. на ВКС, II н. о.; по четвърти въпрос – с решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 30.01.2015 г. по т. д. № 3466/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 14 от 03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 271 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 12 от 26.03.2019 г. по т. д. № 606/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 160 от 26. 07. 2017 г. по гр. д. № 60244/2016 г., ВКС, IV г. о.; по пети и шести въпрос – с решение № 117 от 08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 263 от 10.09.2025 г. по т. д. № 1466/2024 г. на ВКС, II т. о., решение № 36 от 02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о.

Ответникът „Застрахователна компания Л. И. АД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед влязлото в сила първоинстанционно решение, с което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 30.07.2022 г., в размер на 40 000 лв., страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението в посочената част, съответно по въпросите за наличието на всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на застрахования и застрахователя. По спорния въпрос относно размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца във връзка с телесни увреждания в резултат на ПТП съдът е формирал извод, че същото възлиза на 100 000 лв. Счел е, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 30 %, съответно на 70 000 лв., тъй като ищецът е допринесъл за настъпването на вредите с оглед движението му със скорост над разрешената в участъка на настъпване на произшествието, а именно 60 км/ч. Относно механизма на ПТП въззивният съд е посочил, че товарен автомобил „Ф. Т. , рег. [рег. номер на МПС] , управляван от застрахования водач Ц. В. М., се е движил по околовръстния път на [населено място] от бул. „Ботевградско шосе“ към [населено място], като в района на кръстовището с ул. „Безименна“, водачът му е предприел маневра „завой наляво“; ищецът е управлявал насрещно движещия се автомобил „Ш. О. , рег. [рег. номер на МПС] , като е предприел действия за екстремно спиране, но въпреки това е настъпил удар между двете МПС в западната пътна лента. В решението на съда е отчетно, че на околовръстния път по посоките за движение и на двата автомобила е имало поставени знаци от група А и В - кръстовище с път без предимство отляво, респ. отдясно, забранено изпреварването на автомобили, забранено движението със скорост по - висока от 60 км/ч. Въззивният съд е кредитирал като съответно на свидетелските показания, обективно и задълбочено заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С., че към момента на удара управляваният от ищеца автомобил се е движил със скорост от 83, 17 км/ч. Формирал е извод, че вредоносният резултат е съпричинен от пострадалия ищец, тъй като последният е нарушил разпоредбите на ЗДвП за разрешената скорост, като е съобразил и експертното мнение, че за да не настъпи произшествието ищецът е следвало да се движи със скорост от 55, 59 км/ч или по-ниска, както и че при движение от мястото на ограничението със скорост от 60 км/ч до удар не би се стигнало. Във въззивния акт е посочено, че с оглед обсъдените данни относно механизма на ПТП и заключенията на автотехническата експертиза водачът на товарния автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е нарушил правилата за движение по пътищата, свързани със задълженията преди да извърши маневра – в случая „завой наляво“ да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение /чл. 25 ЗДвП/, както и да пропусне движещите си насрещно ППС преди маневрата /чл. 37, ал. 1 ЗДвП/. С оглед изложеното въззивният съд е намерил, че извод за равен принос на делинквента и пострадалия ищец е изключен, и е определил 30 % принос на последния за настъпване на вредоносния резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросите по т. т. 1, 2, 5 и 6 от изложението на касатора са свързани с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за вреди. Тези въпроси са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което съответстват на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тях е формирана задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и известните на настоящия състав решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. При определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. В случая въззивният съд се е произнесъл по надлежно релевираното от ответника застраховател възражение за съпричиняване, като е извършил съвкупна преценка на ангажираните в производството доказателства, въз основа на която е приел за доказано, че пострадалият е управлявал лекия автомобил със скорост над разрешената в участъка на настъпване на ПТП и това му поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на виновния водач въззивния съд е отчел поведението на увредения и на виновния водач с оглед доказания в процеса механизъм на ПТП и установените нарушения на правилата на ЗДвП. Поддържаните от касатора доводи за липса на доказване, че с твърдяното противоправно поведение на пострадалия е съпричинено увреждането, и за завишен процент на съпричиняване са свързани с правилността на изводите във въззивното решение, по която настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК /т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

Въпросът по т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, който се отнася до задълженията, които водачите на ППС имат при възникване на опасност на пътя съобразно ЗДвП и в частност относно приложението на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, според което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е бил предмет на обсъждане в атакуваното решение. Както се посочи, изводът на съда за принос на увредения ищец за настъпване на вредоносния резултат е основан на възприетото експертно заключение, че пострадалият е управлявал МПС, участник в инцидента, с неразрешена скорост, както и на данните, че при движение със скорост в рамките на ограничението ПТП не би настъпило.

Процесуалният въпрос по т. 4 е значим за изхода на делото и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него не е обоснована допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, посочена от касатора. При съобразяване на въззивната жалба и отговора на жалбата, решаващият състав е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, относими към възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, като е обсъдил въведените от страните доводи и възражения и е подвел установените факти под приложимите норми на ЗЗД и ЗДвП. Неоснователни са касационните доводи, във връзка с които е поставен процесуалният въпрос, че въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелката Ахматева, заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвена от инж. С., както и обясненията на вещото лице. В основата на изводите на съда относно основателността на възражението на ответника за принос на пострадалия за вредоносния резултат и степента на съпричиняване са поставени събраните по делото доказателства относно механизма на ПТП. Както вече бе изтъкнато, заключението на съда за допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на МПС със скорост над 80 км/ч, надхвърляща ограничението от 60 км/ч, и за причинната връзка между нарушението и настъпилото произшествие е направено при отчитане на експертното мнение на посоченото вещо лице, обективирано в повторното заключение на автотехническата експертиза, и на подкрепящите го показания на свидетелката Ахматева. В тази връзка съдът подробно е мотивирал защо не възприема първоначалното и допълнителното заключение на автотехническата експертиза, изготвено от в. л. Т., относно скоростта на управлявания от пострадалия автомобил.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 08.10.2025 г. по в. т. д. № 190/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.