ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1806 гр. София, 06.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 347/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на З. К. С., чрез адв. П. П., срещу решение № 549/13.11.2025 г. по в. гр. д. № 646/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3718/13.03.2023 г. по гр. д. № 32256/2022 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу Административен съд София-град и Софийски градски съд искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумите от по 5 100 лв. обезщетение от всяко едно от съдилищата за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на адм. дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ и в. гр. д. № 2691/2019 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2022 г., до окончателното плащане.

В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

С исковата си молба, уточнена с молба от 27.06.2022 г., ищецът З. К. С. е предявил искове за присъждане на обезщетения по чл. 2б ЗОДОВ срещу Административен съд София-град и Софийски градски съд за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на водените от него дела пред тези съдилища. Ищецът твърди, че по в. гр. д. № 2691/2019 г. на СГС не са били извършвани същински процесуални действия, а вместо това са постановявани отводи на съдии, а по адм. дело № 6129/2018 г. на АССГ са издавани незаконни определения, които са обжалвани и по този начин делото се е забавило с повече от 4 години към момента на подаване на исковата молба, като по него също е имало масови отводи на съдии.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството по адм. дело № 6129/2018 г. пред АССГ е образувано по искова молба на З. К. С. от 13.06.2018 г. След изпълнение на дадените на ищеца указания за привеждане на исковата молба с изискванията на закона, делото е насрочено в о. с.з. на 25.09.2018 г. С протоколно определение от 25.09.2018 г. съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по адм. д. № 9084/2017 г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт. След приключване на производството по обуславящото дело, производството по адм. дело № 6129/2018 г. на АССГ е възобновено в една част и делото е насрочено в о. с.з. на 24.09.2019 г., а в друга част е прекратено. Следващото о. с.з. е на 19.11.2019 г., като делото е било отложено за събиране на доказателства. В следващото открито съдебно заседание на 17.01.2020 г. съдията докладчик се е отвел от разглеждане на делото, по искане на ищеца. След това отводи са си направили и останалите съдии от състава на АССГ, отново по искане на ищеца. Последният акт за отвод е от 01.06.2022 г., като делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд. За такъв е определен Административен съд – Перник, където е образувано адм. дело № 293/2022 г.

Въззивният съд е приел за установено, а и страните не спорят, че производството по гр. д. № 60783/2017 г. пред СРС е образувано по искова молба на З. К. С. от 01.09.2017 г., приключило със съдебно решение от 08.01.2019 г. Срещу това първоинстанционно решение са подадени въззивни жалби от двете страни, за разглеждането на които на 25.02.2019 г. е образувано в. гр. д. № 2691/2019 г. по описа на СГС. По време на висящността на делото пред СГС не са извършвани същински съдопроизводствени действия, като през периода 25.02.2019 г. - 25.03.2021 г. от разглеждането на спора са се отвели всички съдии от Софийски градски съд, поради което на 31.03.2021 г. делото е изпратено на Софийски апелативен съд, който е определил Софийски окръжен съд за компетентен да разгледа въззивните жалби срещу решението на СРС. П. С. окръжен съд производството по делото е продължило 5 месеца и 18 дни.

Констатирал е, че по подадено заявление № РС-21-476/25.11.2021 г. от З. С., е извършена проверка от Инспектората към ВСС и е съставен констативен протокол от 19.04.2022 г. Видно от констатациите на Инспектората към ВСС, общият срок на движение на гр. д. № 60783/2017 г. по описа на СРС, приключило с окончателен акт - решение от 07.10.2021 г. на СОС, постановено по в. гр. д. № 290/2021 г., влязло в сила на 07.10.2021 г., е 4 години и един месец и същият не надхвърля разумния срок, поради което заявлението е отхвърлено като неоснователно, на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 ЗСВ.

От правна страна въззивният съд е изложил мотиви за допустимостта и неоснователността на предявените искове по чл. 2б ЗОДОВ.

Въззивният съд е посочил, че продължителността на производството по въззивно гр. д. № 2691/2019 г. по описа на СГС от 2 години и 1 месец, през който период не са били извършвани същински съдопроизводствени действия, не може да се приеме за прекомерна. Направените от съдиите отводи през периода от 27.02.2019 г. до датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ /Д.В. бр. 94/2019 г. - 02.12.2019 г./ са постановявани своевременно, в рамките на няколко дни, с изключение на три отвода - тези от 11.07.2019 г., 17.06.2020 г. и 28.09.2020 г. Позовал се е на практиката на ЕСПЧ, съгласно която ако съд е сезиран с иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора, а по силата на националното законодателство, съдиите са длъжни да си направят отвод ако съществува съмнение в тяхната безпристрастност /§ 47 и § 49 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България от 10.04.2008 г./. В тази връзка въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от въззивника-ищец оплакване, че разглеждането на въззивно гр. д. № 2691/2019 г. на СГС е било забавено поради множество неоснователни отводи на съдии от този съд. Посочил е, че отводът е предвиден като процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, а съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ГПК, той е строго личен акт, като право на докладчика по делото е да прецени, дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Няма друг процесуален ред за определяне на докладчик по делото, който предварително да гарантира, че този докладчик ще приеме да го разгледа. Евентуалното неспазване на този ред с цел постигане на желаната от жалбоподателя бързина, би довело до нарушаване на процесуалния закон и до недопустимо заобикаляне и игнориране на нормативно установените предпоставки и ред по чл. 23, ал. 3 ГПК за определяне на друг компетентен съд в случай на невъзможност за разглеждане на делото от първоначално сезирания съд. Съобразявайки всичко изложено съдебният състав е приел, че действията по отвод на съдиите докладчици по в. гр. д. № 2691/2019 г. на СГС са законосъобразни и обосновани. Посочил е, че в същия смисъл е и разрешението, възприето в решение № 111/27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2024 г. на ВКС, IV г. о., че има основание за опасения за пристрастно правораздаване, ако съдът, който разглежда делото, се явява и ответник по него, поради което отводите на работещите в него съдии са оправдани. В посоченото решение на състава на ВКС е прието, че в тази хипотеза периодът от време, който е обективно необходим за извършване на тези отводи, не обосновава неразумна продължителност на процеса, стига тези отводи да са извършвани ритмично и без забавяне. Отделно от това съдът е приел, че в случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че известното забавяне на производството пред СГС поради масовите отводи на съдиите е компенсирано от бързината, с която Софийският окръжен съд е разгледал делото като въззивна инстанция, поради което общата продължителност на производството по делото - 4 години и 1 месец, обхващаща движение на делото на две съдебни инстанции, не е прекомерна.

Въззивният съд не е констатирал неоснователно забавяне и при разглеждане на адм. дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ. В тази връзка е изтъкнал, че по делото се установи, че общата продължителност на делото пред тази съдебна инстанция е 3 години и 11 месеца, като за период от 9 месеца делото е било спряно поради наличие на висящо производство по преюдициален спор. Посочил е, че всички съдии от състава на съда са се отвели от разглеждане на делото, които отводи са постановени в продължение на 2 години и четири месеца и същите са направени по искане на ищеца З. С., поради което с поведението си същият допринесъл за известното забавяне на съдопроизводствените действия. Намерил е, че в случая действията по отвод на съдиите докладчици по делото са обосновани и правомерни. Действително с оглед големия брой съдии, които правораздават в АССГ, отвеждането им от разглеждане на делото неизбежно е изисквало известен период от време и е довело до забавяне на производството, но според съда това не означава, че забавянето е необосновано. То е обусловено от обективно необходимото технологично време за деловодна обработка на отводите, преразпределяне на делото и докладването му на следващ съдия-докладчик. По тези съображения въззивният съд посочил, че не би могло да се приеме, че АССГ носи отговорност за това забавяне. В допълнение съдът се е позовал на приетото съдебната практика, че забавянето на отделен етап от производството само по себе си не е достатъчно да обуслови извод за неразумна обща продължителност на цялото производство, ако забавянето е било компенсирано с ускорено развитие на други негови етапи. След постъпване на делото в Административен съд – Перник на 18.07.2022 г. същото е разгледано в кратки срокове, като са проведени две открити съдебни заседания и на 14.11.2022 г. съдът е дал ход на устните състезания, а решението е постановено на 01.12.2022 г. същото е изпратено на ВАС на РБ на 04.01.2023 г.

По тези съображения, водещи до съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първата инстанция, решаващият състав е потвърдил решението на СРС, а заедно с това на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважат предявените по делото искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1.Нарушава ли правото на гражданина по чл. 6, §1 ЕКПЧ и чл. 2б ЗОДОВ продължителното организационно бездействие на въззивния съд /СГС/, изразяващо се в последователни индивидуални произнасяния по отводи на множество съдебни състави за период от над 2 години, при наличие на ясно и общо основание за отвод /съдът е ответник по делото/ и дължи ли се обезщетение за вреди, причинени от това забавяне?;

2.Представлява ли принос на ищеца за забавянето по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ искането му за отвод, когато съдът приема това искане за основателно и констатира наличие на законово основание за съмнение в безпристрастността на съдията?.

Постъпил е отговор на касационната жалба от страна на Софийски градски съд, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Не е постъпил отговор от ответника по касация Административен съд София-град.

Върховният касационен съд, състав на III г.o. намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Ищецът З. С. претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бавно правосъдие на СГС при разглеждането на в. гр. д. № 2691/2019 г. по описа на СГС. Предмет на последното дело е бил отново иск по чл. 2б ЗОДОВ срещу СГС за неимуществени вреди от бавно правосъдие по други 4 дела, разгледани от СГС. Неоснователното забавяне на СГС при разглеждането на в. гр. д. 2691/19г. се изразявало във времето за отвод на всички съдии от СГС, доколкото страна по делото бил самият съд (около 149 отвода на съдии за 2г. и 1 месец). Производството по иска, предмет на забавеното дело е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществени вреди от бавно правосъдие на СГС по други 4 дела.

Освен това, самостоятелно, без връзка с първия иск, З. С. претендира обезщетение за неимуществени вреди от АССГ за бавно правосъдие по адм. дело № 6129/2018 г. на АССГ, което е било с предмет право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен акт на Агенцията за социално подпомагане. Неоснователното забавяне се изразявало във времето за отвод на всички съдии от АССГ, чийто отвод поискал ищеца, заради съмнения в безпристрастността им (около 77 отвода на съдии за 2 г. и 4 месеца). Производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ е приключило с уважаване на иска на ищеца за 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен административен акт.

Въззивният съд правилно е квалифицирал иска по чл. 2б ЗОДОВ, обсъдил е всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235 и чл. 236 ГПК, взел е предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални представители, поведението на съдиите, както и значението на отвода за разглеждане и решаване на делото. В мотивите на въззивното решение не се установява противоречие с правилата на формалната и правна логика, т. е. въззивното решение не е очевидно неправилно.

По поставените въпроси в изложението относно значението на отвода за неоснователното забавяне на производството също липсва основание за допускане на касационно обжалване. По тези въпроси има формирана практика на ВКС, в смисъл, че отводът на съдия осигурява безпристрастното разглеждане на делото и обезпечава принципите на състезателност и равенство на страните в процеса, както и че самият отвод не причинява неоснователно забавяне на процеса, доколкото се извършва в разумен срок (виж Решение №111/27.02.25г., постановено по гр. д. 1679/24г. на ВКС, ІV ГО). Решението на въззивния съд съответства на формираната съдебна практика, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, настоящият състав на ВКС е съгласен изцяло с формираната задължителна практика, поради което липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за постановяване на решение, което да измени формираната вече практика.

С оглед изхода на спора в полза на СГС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 549/13.11.2025 г. по в. гр. д. № 646/2025 г. на Софийски окръжен съд.

Осъжда ищеца З. К. С. да плати на ответника Софийски градски съд 50 евро разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: