ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1032

[населено място], 06.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 143/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу определение №1298/08.10.2025г. по в. т.д. №405/2025 г. на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяната му и постановяването на определение, с което същата бъде уважена. Твърди се, че присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение /по 1000 лв. за първа и въззивна инстанция/ е прекомерно завишено, предвид липсата на правна и фактическа сложност на спора, а разноски за заповедното производство изобщо не следва да се присъждат.

Ответникът по частната жалба С. С. А. не се е ангажирал със становище по нея.

Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да откаже да измени решението си в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция, съставът на Софийски окръжен съд е приел, че направеното едва в молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното от С. А. адвокатско възнаграждение за въззивното производство е преклудирано. Посочил е, че, такова не е направено до приключване на устните състезания пред тази инстанция, без да са наведени твърдения за наличие на обективни пречки, препятстващи страната да изпрати свой представител по делото, който да направи такова възражение, съгласно приеманото в практиката на ВКС.Поради това не може да бъде направено изключение от принципа, че страните следва да изчерпят възраженията си по разноските на насрещната страна до приключването на устните състезания пред съответната инстанция.

По искането за изменение в частта относно присъдените за процесуалната защита пред първата инстанция разноски на ответника А. в размер на 1000 лв. с намаляването им съдът е отказал да сподели довода на молителя, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Обосновал се е с факта, че са предявени и разгледани от съда три кумулативно съединени иска, по които, независимо че и трите са основани на договор за револвиращ заем, са разглеждани и обсъждани различни фактически обстоятелства във връзка със защитата по всеки от тях. Възприел е като неотговарящо на данните по делото твърдението на молителя, че представител на насрещната страна изобщо не се е явявал по делото, като е констатирал обратното – че така е постъпил точно молителят, докато упълномощеният от ответника адвокат е извършил редица процесуални действия – от подаването на отговор на исковата молба до явяването му в открито съдебно заседание с пледиране по съществото на спора, а от обстоятелството, че исковете срещу представлявания от него А. са отхвърлени, сочи на адекватност и извършване в достатъчен обем на съответни процесуални действия за постигане целите на защитата. Съобразен е от въззивния съд и материалният интерес по делото, с посочване, че, съгласно Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждение се дължи за защитата срещу всеки от исковете поотделно, при което платеното от ответника общо възнаграждение е значително под установените в наредбата минимални размери. Намерил е за неоснователно искането на молителя, с позоваване на практиката на СЕС, адвокатското възнаграждение да бъде определено под минимума, посочен в тази наредба, като се е обосновал с аргумента, че тази практика не създава за съда задължение винаги да присъжда разноските за адвокатското възнаграждение под установения в нея минимум, а сочи, че следва да бъдат съобразени спецификите на конкретния казус при преценката за наличие на прекомерност на заплатеното от страната такова, а в случая необходимост от намаляване не е обоснована и доказана.

По искането за изменение в частта за присъдените разноски в заповедното производство съдът е препратил към мотивите си, които е изложил в решението си по съществото на спора и според които е налице основание за присъждане на направени от ответната по заявлението страна разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, доколкото това е част от защитата й срещу заповедта за изпълнение, за осъществяването на която е допустимо, а понякога и необходимо квалифицирано адвокатско съдействие за съобразяване на множество фактори, в резултат на които да бъде преценено дали има основание за подаване на възражение и срещу каква част от заповедта. За определянето на размера му съдът е съобразил общия материален интерес по заповедта за изпълнение от 10 663,20 лв., като е приел, че същият обуславя голямо значение на делото за длъжника и е основание за заплащане на по-висок размер на адвокатско възнаграждение, докато обемът на извършената от адвоката работа, който в случая е малък, обуславя относително по-нисък размер на хонорара. При тези разсъждения съдът е заключил, че присъдените в полза на насрещната по делото страна след направеното от „Профи кредит България“ЕООД възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК, разноски за заповедното производство /понесени реално в размер на 1000 лв./ в намален размер от 500 лв. отговарят на критерия за справедливост.

Настоящият съдебен състав намира изложените от въззивния съд аргументи за правилни, като напълно споделя изводите му за размера на разноските за платено адвокатско възнаграждение. Същите са съобразени както с практиката на касационната инстанция, така и с практиката на СЕС. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен както с материалния интерес по делото, така и с всички критерии, посочени в решението на СЕС - конкретно извършените в производствата процесуални действия, техния обем и сложност. Неоснователни и некореспондиращи с данните по делото са наведените в частната жалба доводи, че в случая не се касае до три отделни кумулативно съединени иска, поради произхода на претенциите от общото за тях правоотношение, че представител на ответника не се е явил в съдебното заседание пред първата инстанция и че разноски за заповедното производство не се дължат. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по установителния иск съдът е длъжен да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство, като разпределя отговорността за заплащането им, съобразно отхвърлената и уважената част от иска по чл. 422 ГПК, включително дължи да разгледа искането на ответника за присъждането на направени такива в заповедното производство и възраженията по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с което фактически се признава правото на разноски във връзка с подадено от ответника по заявлението възражение по чл. 414 ГПК.

Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски окръжен съд следва да се потвърди като правилно.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1298/08.10.2025г. по в. т.д. №405/2025 г. на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: