ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760

София, 17.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2092/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 22/05.01.2024 г. по в. гр. д. № 2158/2023 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил решение № 1892/30.04.2023 г. по гр. д. № 14215/2021 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба между В. Г. К. и А. Й. П. при квоти по 1/2 ид. ч., на два урегулирани поземлени имота (УПИ) по плана на [населено място], [община], с предназначение за жилищно застрояване, които са обособени и са напълно идентични с два поземлени имота (ПИ) по КККР на селото със съответните идентификатори, подробно описани, и с ПИ 784 от кв. 8 по КРП на селото от 2006 г., с площ от 1 966 кв. м.

От представените писмени доказателства - решения на Поземлената комисия - П., нотариални актове и удостоверения за наследници, въззивният съд е приел за установено, че имотите са били възстановени в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Били са собственост на общия наследодател на ответницата и на праводателите на ищеца, който на основание дарение и покупко-продажби от 11.12.2020 г. е придобил 1/2 ид. ч. от правото на собственост по правоприемство от Г. В. К. и В. В. Ц. (деца на общия наследодател В. В.), а ответницата е собственица също на 1/2 ид. ч. на основание наследствено правоприемство.

Сезиран с въззивната жалба от ответницата, въззивният съд е разгледал единственото оплакване в нея за неправилност на решението предвид отказа на първоинстанционния съд да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на делото по предявения от нея иск по чл. 76 ЗН с искова молба от 07.02.2023 г., с който се иска да бъдат обявени за недействителни сделките, от които ищецът черпи права. По това искане първоинстанционният съд е посочил, че искът е предявен извън делбения процес и след приключване на първото по делото открито съдебно заседание във фазата по допускане на делбата, и го е счел за недопустим, като е приел, че интерес от предявяването му е налице до момента, в който този иск би могъл да бъде противопоставен в делбения процес, а именно до приключване на първото по делото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата, като е възможно искът да се предяви и преди иска за делба, но ако сънаследникът не го е предявил в рамките на срока по чл. 342 ГПК, респ. преди делбения процес, той губи възможността да използва това процесуално средство за защита впоследствие.

Въззивният съд е споделил тези съображения, като е добавил, че въпросът за относителната недействителност на сделките има преюдициално значение за делбата, но при наличие на вече предявен иск за делба, правото на заинтересованата страна (в случая ответницата) да иска прогласяването й следва да бъде упражнено в рамките на делбата като защитно средство и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон, т. е. в определения за това срок по чл. 342 ГПК. В случая този срок е пропуснат, а самостоятелното предявяване на иск по чл. 76 ЗН извън производството за делба или иск за собственост, е недопустимо, поради което е приел, че първоинстанционният съд правилно е допуснал до делба процесните имоти и правилно е определил квотите на страните.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ответницата, която се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи, че допуснатите до делба два УПИ не са нанесени в кадастралната карта на населеното място, не са и предприети действия в тази насока, а промяната в имотните граници на поземлените имоти, от които са образувани УПИ, каквато е целта на изменението и произтичащата от това промяна в данните за площта, винаги е свързана с изменение на основните кадастрални данни. Счита, че съдът е следвало да задължи страните да извършат процедура по изменение на КККР и след отразяване на изменението, съответстващо на двата новообразувани УПИ, и след снабдяването им с идентификатори, да ги допусне до делба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в допълнението към него жалбоподателката е поставила въпроса:

Кои имоти да бъдат допуснати до делба: земеделски имоти (ниви), които не са със сменено предназначение, или УПИ; два УПИ, които не са нанесени в кадастралната карта, или три имота (ниви), които са нанесени в кадастралната карта със съответните идентификатори.

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на изрична уредба в действащото право, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, тъй като очевидно неправилен бил изводът на въззивния съд, че до делба се допускат два УПИ, които не са отразени в кадастралната карта, като при несъответствие между регулационните и кадастрални планове поземлените имоти се индивидуализирали според КККР; предмет на правото на собственост според жалбоподателката са не новосъздадените УПИ, а поземленият имот така, както е отразен в кадастралната карта.

От ответника по касация - ищец по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Както последователно се приема в практиката на ВКС, че спорното материално право се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато обект на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира чрез посочване на всички негови белези - вид, местонахождение, граници, актуален градоустройствен статут, площ. Урегулираните поземлени имоти се индивидуализират преди всичко чрез заснемането им по действащия регулационен план, който определя и техния пространствен обхват и градоустройствен статут. След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) индивидуализацията на имотите се извършва и със заснемането по кадастъра, който е съвкупност от основни данни за местоположението, границите, размерите и собствеността на недвижимите имоти - чл. 2 ЗКИР. По исковете за собственост, както и по делата за делба, първата фаза по които има установително действие по отношение на съсобствените имоти и правата на лицата в съсобствеността, имотите следва да се индивидуализират според заснемането им по действащия план, както и с данните от кадастралната карта, ако такава е одобрена за съответното населено място. Последното е необходимо за вписване на исковата молба (чл. 114, б. ”а” вр. чл. 112, б. ”а” ЗС), за което съдът следи служебно съгласно ТР № 3/19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, а чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията изрично изисква посочване на данните по чл. 60, т. т. 1-7 ЗКИР в подлежащия на вписване акт, които включват идентификатор, вид на имота, адрес, граници, площ, предназначение и етажност на сградата. Съдът дължи произнасяне по така индивидуализирания предмет (решение № 253/18.05.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на ІІ-ро г. о., решение № 74/22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на І-во г. о., решение № 7/16.02.2022 г. по гр. д. № 1884/2021 г. на ІІ-ро г. о., решение № 58/02.07.2019 г. по гр. д. № 3433/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 324/19.01.2012 г. по гр. д. № 1488/2010 г. на ВКС, І-во г. о.).

Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, в който е прието, че имотите, предмет на делото за делба, трябва да се индивидуализират по техния регулационен статут, който е водещ, макар да не е отразен на кадастралната карта, и след това и по техния кадастрален статут, при установеното по делото, че предназначението на два от имотите е променено от земеделски в урбанизирани, като от процесните три имота са обособени два УПИ, които не са нанесени в кадастралната карта, тъй като такава все още не е изготвена за урбанизираната територия на селото. Така изложените съображения съответстват на практиката на ВКС, поради което въззивното решение не е нито очевидно неправилно, нито касационното обжалване може да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът, по който се иска допускане на касационно обжалване, е поставен и във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, подаден от ответницата (сега жалбоподателка), и представените в тази насока доказателства, от които се установява, че със заповед № 575/10.12.2009 г. на кмета на община - Куклен, е одобрен ПУП-ПРЗ и схеми за ВиК и Ел захранване за ПИ №... и ПИ №... за промяна предназначението на земеделска земя за жилищно застрояване и изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ №...-общ. нужди, както следва: от ПИ №... и №... от масив 006 образува УПИ І№...,№...,жил. застр., и от ПИ №..., №... от масив 006 и ПИ №... от кв. 8, попадащ в УПИ №...-общ. нужди, образува УПИ №...,№...,№..., жил. застр.; определено е свободно, нискоетажно застрояване с Н до 10 м в ограничителната зона с червен пунктир; определена е зона „Жм“ и е разпоредено да се изпълнят процедурите по чл. 130 ЗУТ. Ответницата е посочила, че двата УПИ не са нанесени на кадастралната карта и не са вписани в регистрите като самостоятелни имоти, но те съществуват и това е регулационният статут за трите имота. През 2009 г. било издадено и решение на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 303З, МЗХ, ОД „Земеделие“ - П., с което е променено предназначението на възстановените земеделски имоти (тези с идентификатори №... и №...), които са с обща площ 4 177 кв. м., и е определена такса в размер на 3 383.37 лв., която е и платена. Всички действия по одобрение на ПУП и промяна на предназначението на земеделските земи били направени с намерението да се извърши делба между съсобствениците.

В допълнението към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е посочила, че в сроковете по ЗУТ не са предприети действия за одобряване и започване на строителство, поради което промяната на предназначението на двата земеделски имота е отпаднала ex lege и не е ясно какъв ще бъде статутът на допуснатите до делба два УПИ.

По тези доводи следва да се посочи, че спор по въпроса дали решението за промяна на предназначението на земеделските земи е изгубило правно действие при някоя от хипотезите на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ (1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало), не се е развил в инстанциите по същество, поради което и не може да бъде взет предвид и обсъждан в настоящото производство. По отношение статута на имотите съдът следва да събере доказателства във втората фаза на делбата, за която сочените обстоятелства се явяват релевантни, тъй като способът за извършване на делбата следва да бъде избран и с оглед предназначението на имотите към момента на извършването й.

При този изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация - ищец по делото, следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 лева по договор за правни услуги от 17.05.2024 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 22/05.01.2024 г. по в. гр. д. № 2158/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. Й. П. да заплати на В. Г. К. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лв.) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: