ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759

гр. София, 17.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2764/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2971/14.05.2024г. на М. Г., чрез адв. Ст. Т. срещу решение №77/28.03.2024г. по в. гр. д. №547/2023г. на Апелативен съд – Велико Т., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което на основание чл. 42, ал. 1, б. „в“, предл. първо ЗН е обявено за нищожно саморъчно завещание от 26.04.2021г., с което В. Л. Т., починала на 16.12.2021г., е завещала в полза на М. Г. собствения си апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2. Според касатора решението е недопустимо, респективно неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото счита, че от значение за правния спор, е разрешението, което ще бъде дадено от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №2/2023г. Излага, че мотивът на наследодателката да завещае недвижимия имот е да изрази благодарност към облагодетелстваното лице, като касаторът твърди, че за завещанието и неговото съдържание е узнал едва след откриване на наследството, като съдът не е отчел, че към този момент задължението за полагане на грижи е било вече неизпълнимо поради смъртта на завещателката. Счита, че в случая се касае за условие, а не за непозволена тежест или неморален мотив, и подобно на дарението с тежест и под условие, действително е и завещанието с подобен модалитет. Твърди, че в разглеждания спор формулираното в завещанието условие за осъществяване на поведение...