ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745

гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Частно касационно гражданско дело № 20248003102421 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. Т. И., чрез адв. С. И., срещу въззивно решение № 226 от 01.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1585/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 262461/11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 14110/2020 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателят поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ „Може ли разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ да се тълкува разширително, като се присъждат разноски за процесуално представителство от юристи, които нямат качеството на юрисконсулт или адвокат?“ – сочи се противоречие с приетото в определение № 349 от 04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 4460/2021 г. по описа на IV г. о., както и с решение от 16.02.2016 г. на ЕСПЧ по дело Vijatovic v. Croatia; 2/ „Следва ли да се прави разграничение между възможността за процесуално представителство от служител – юрист и правото на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, предвид мотивите на закона и редакциите на чл. 32, т. 3 ГПК и чл. 78,...