ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1791

гр.София, 03.04.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 320/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез адв. А.М., срещу решение № 230/15.09.2025г., допълнено с решение № 257/16.10.2025г., по гр. д.№ 337/25г. по описа на Окръжен съд Габрово, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу касатора от К. Н. А. иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 30.12.2022г. до размер от 60 000 лева, ведно със законната лихва от 30.12.2022г.

Касаторът иска отмяна на решението, съответно намаляване на дължимото обезщетение, с оплаквания за необоснованост при определянето му по реда на чл. 52 ЗЗД и за неправилност на извода, че липсват основания за освобождаването му от отговорност по чл. 200 КТ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпросите за задълженията на въззивния съд да обсъди мотивирано всички доказателства по делото и за критериите по чл. 52 ЗЗД и как те се преценяват от съда.

Насрещната страна по жалбата – ищецът К. Н. А., чрез адв. П. Б., възразява срещу допускането на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба.

Настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане до касационно обжалване по следните съображения:

За да уважи иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено при съобразяване със събраните доказателства /писмените - разпореждане на ТП на НОИ № 5104-03-13 от 20.01.2023г. и заключението на СМЕ /, че настъпилата на 30.12.2022г. злополука с ищеца, при която той е получил многофрагментно разместване счупване в горния край на дясната бедрена кост и неразместено счупване на страничните израстъци на втори и пети поясни прешлени на гръбначния стълб, е трудова, а механизмът й е следният: Като част от екипа, изпратен за отстраняване на авария в [населено място], ищецът използвал специализиран автомобил „Iveko 55W, с рег. [рег. номер на МПС] и монтирана на него повдигателна уредба, автовишка Socage T316, в чиито кош се качил. След изтегляне на кабела с въже към куката и закрепването му, ищецът предприел действия за прибиране на стрелата и коша. Настъпило разрушаване на опорната връзка на коша, който заедно с ищеца паднал надолу и увиснал на снопа от кабели и хидравлични връзки, при което десният крак на ищеца попаднал между тръбите на коша и той при падането увиснал на предпазния колан.

Сумата 60 000 лева е определена за справедлив размер на търсеното обезщетение при отчитане на следните установени от доказателствата по делото обстоятелства: счупванията, особено на бедрото, водят до много интензивни болки, продължаващи дни след инцидента. Постепенно с обездвижване и покой, болките стават търпими. С болка и страдание са свързани и претърпените хирургични интервенции – две на брой, и възстановителния период. Качеството на живот на ищеца е било влошено за продължителен период от време, като част от неудобствата продължават и понастоящем, без да може да се определи период на пълно възстановяване. Ищецът е бил обездвижен около четири месеца. Придвижването му е било възможно с помощни средства. Не е можел да стъпва на крака си, ограничена е била подвижността на снагата, не е можел да се обслужва сам. Възстановителният период е 15 месеца, но възстановяването не е пълно - в голяма степен е настъпило възстановяване на опорно двигателната функция на крайника, но не в пълен обем и сила, съществува възможност за частичен дефицит на опорно двигателната функция за неопределен период от време, както и да изпитва болка при натоварване. Налице е остатъчен траен белег на бедрото на ищеца - голям, добре забележим и естетически значим. Към момента на злополуката ищецът е бил на 26 години, с нормално психо-физическо развитие, водил е активен начин на живот, а след злополуката се е променил негативно, чувствал се безполезен и ненужен, в тежест на близките и приятелите си. Белегът неизбежно ще оказва влияние върху самочувствието на ищеца като млад човек.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за наличие на предпоставки за освобождаването му от отговорност. Изтъкнал е в тази връзка, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е гаранционно обезпечителна и безвиновна, а разпоредбата на чл. 201 ал. 1 КТ изрично посочва единствения случай, в който работодателят може да бъде освободен от отговорност – ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, каквито твърдения и доказателства по делото няма.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Въпросите на касатора покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, но дадените по тях разрешения от въззивната инстанция са изцяло съобразени със задължителната и казуална практика на ВС и ВКС.

Въззивният съд е изпълнил задължението си на съд по съществото на спора да обсъди самостоятелно събраните по делото доказателства и да формира въз основа на съвкупната им преценка изводите си за релевантните за спора факти. Касаторът не сочи кои доказателства, касаещи възстановяването на ищеца, са останали необсъдени по делото, а възражението за необоснованост на приетото съгласно заключението на СМЕ, че възстановяването на ищеца не е пълно и са налице остатъчни дефицити, е оплакване за неправилност на въззивното решение, което не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка, и при съобразяване с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на деликта, да се определи справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Преценката на въззивния съд за справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е формална, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства, които са критерии по чл. 52 ЗЗД за случая, и техния съвкупен анализ. Оплакванията на касатора за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до завишен размер на обезщетението, са относими към правилността на въззивното решение, поради което са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230/15.09.2025г., допълнено с решение № 257/16.10.2025г. по гр. д.№ 337/25г. по описа на Окръжен съд Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: