ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1766

гр. София, 03.04.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 2166 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл. 288 ГПК.

С решение № 495 от 31.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 644/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е потвърдено решение № 338/ 17.06.2024 г. по гр. д.№ 663/ 2023 г. на Районен съд - Пещера, с което е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на М. К. С., че П. К. В. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект за търговска дейност, с площ от 60,30 кв. м, с прилежащи части: изба с площ от 54,42 кв. м и площадка пред търговския обект с площ от 39,40 кв. м, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 16.10.2012 г. и е отхвърлен предявеният от М. К. С. против П. К. В. насрещен положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/4 ид. ч. от описания имот.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от М. К. С., представлявана от адвокат Ц., с оплакване за частична недопустимост и неправилност. Касаторът поддържа, че решението, с което се признават права на П. В. за 3/4 ид. ч. от имота е недопустимо, тъй като М. С. се легитимира като...