ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026

Гр. София, 03.04.2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 154 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. Д., чрез законния му представител и настойник – Х. С. Д., представляван от адв. Я. Д., срещу въззивното решение № 1037/30.07.2025г., постановено по в. гр. д. № 2238/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 2670/07.05.2024 г. на СГС по гр. д.№ 7619/2023 г., исковете на касатора срещу Гаранционен фонд с правно основание член 557, ал. 1, т. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 42 000 лева до 72 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 697,56 лева до 2 182,58 лева, причинени при ПТП, предизвикано от водач на неидентифицирано моторно превозно средство на 13.12.2021 г., са отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е изброил критериите, но не е извършил съвкупна преценка на установените обстоятелства въз основа на доказателствата по делото. Счита, че съдът е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лв. в противоречие с практиката по приложение на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че не са съобразени претърпяните няколко травматични увреждания, продължителният период на лечение, интензитетът на болките и страданията. Оспорва се и възприетия от въззивния съд процент на съпричиняване от 30% като несъответен, тъй като съдът не е съобразил, че съгласно заключението на автотехническата експертиза разрешената скорост в конкретния пътен участък е 30 км/ч, а автомобилът се е движил с по-висока. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната част и уважаване на исковете му в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. „Относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението“, по който се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката по т. 11 от ППВС № 4/68г., както и с решение № 215/03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г., 2 т. о. на ВКС.; 2. „Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните в рамките на обхвата на въззивната проверка по чл. 269 ГПК и да изложи причините, поради които кредитира или не кредитира някои от доказателствата по делото“; 3. „Относно определянето степента на съпричиняване и подлежащите на преценка обстоятелства за това – чл. 51, ал. 2 ЗЗД“, по който се сочи разрешаване в противоречие с решение № 150/18.12.2017г. по т. д. №1834/2016г. на ВКС, 2 т. о.

Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд, я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор от 10.11.2025г., чрез процесуалния си пълномощник – юриск. К. Я., като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт - в частта по иска за неимуществени вреди, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационна жалба се явява недопустима в частта, в която се атакува въззивното решение по иска за обезщетение за имуществени вреди, който е предявен за сумата от 2425,09 лв. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, тъй като цената на този самостоятелен иск е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер на прага за допустимост на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от заключението на съдебно - автотехническа експертиза е установено, че на 13.12.2021г. неизвестен автомобил се е движил със скорост от 46,15 км/ч. в тъмната част на денонощието, около 19,40 часа, в [населено място], по бул. „Кл. Охридски“, когато пострадалият ищец предприел пресичане на неразрешено място и бил ударен от автомобила. От показанията на свидетеля М. Г., очевидец на ПТП, водач на МПС, движило се в лентата, в която първоначално навлязъл пешеходецът, съдът е приел, че ищецът, без да се огледа какво се случва в другата лента, започнал да пресича, тичайки, и „белият джип“ го ударил и го изблъскал напред, като на мястото на удара нямало осветление и ищецът бил с тъмни дрехи. От показанията на свидетелката Н. Д. - майка на ищеца, въззивният съд е счел, че той е изпитвал болки и бил изцяло зависим от грижите на близките си за около два месеца, като в края на третия месец започнал да се движи с помощни средства навън, но останал страхът му да излиза вечерно време. Въззивният съд е приел, че от ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания: счупване на дясна бедрена кост, с разместване; счупване на десен страничен израстък на втори поясен прешлен и счупване на кръсцова кост, като всяка от травмите е довела до затруднения в движението, а по време на седемдневния болничен престой ищецът е претърпял операция за наместване на разместването на дясната бедрена кост и кръвна репозиция с метална остиосинтеза.

Въззивният съд, посочвайки критериите по чл. 52 ЗЗД, е изтъкнал, че като отчита характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, който на 48– годишна възраст получил три костни счупвания, обусловили болки от физическо естество от различен интензитет за около тримесечен период; проведеното оперативно лечение; възстановителния период, който при ищеца протекъл успешно, без остатъчни явления и с по – кратка от обичайната продължителност; неудобствата от ограниченията в движението на крайника и снагата, както и конкретните икономически условия в страната към края на 2021 г., e счел определеното в първоинстанционното решение обезщетение от 80 000 лева за завишено. Приел е, че обезщетение от 60 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По възражението за съпричиняване апелативният съд е приел, че ищецът е навлязъл в уличното платно, тичайки и без да се огледа за идващи в другата лента превозни средства, в условията на намалена поради късния час видимост и на неразрешено за пресичане място, което е допринесло за настъпване на ПТП, като е счел, че съпричиняването е 30 %. Въззивният съд е намерил, че съгласно удостоверение от Органа по настойничество при Столична община, район Студентски от 17.03.2023 г. пострадалият С. Д. е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение № 317 от 19.01.2023 г. по гр. д.№ 2802/2022 г. по описа на СГС, поради което е неоснователно възражението за неупражнен контрол от назначения настойник, тъй като ПТП е настъпило преди поставянето на пострадалия под запрещение.

Въззивният съд предвид приетия процент на съпричиняване, е направил извод, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 42 000 лева. С тези мотиви е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете за разликата над горепосочената сума до обжалвания размер от 72 000 лв., като е потвърдил решението в останалата обжалвана част. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е присъдено обезщетение в размер от 40 000 лева за неимуществени вреди е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба.

Първият поставен от касационния жалбоподател въпрос относно критериите и начина на определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение в частта по иска за неимуществени вреди следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС № 4/1968г., както и съдебната практика на ВКС, включително и посочените от касатора решения. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване по следния обобщен и уточнен, въз основа на поставения от касатора, въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“.

Останалите въпроси от изложението на касатора съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, съответно основания за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

Касационният жалбоподател е освободен от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1037/30.07.2025г., постановено по в. гр. д. № 2238/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 2670/7.05.2024 г. на СГС по гр. д.№ 7619/2023г., искът на С. Х. Д., действащ чрез законен представител – Х. С. Д., срещу Гаранционен фонд с правно основание член 557, ал. 1, т. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 13.12.2021 г., е отхвърлен за разликата над сумата от 42 000 лева до размер от 72 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от С. Х. Д., чрез законния му представител – Х. С. Д., срещу въззивното решение № 1037/30.07.2025г., постановено по в. гр. д. № 2238/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 2670/ 7.05.2024 г. на СГС по гр. д.№ 7619/2023 г., искът на касатора срещу Гаранционен фонд с правно основание член 557, ал. 1, т. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди в размера на горницата над 1 697,56 лева до сумата 2 182,58 лева, причинени при ПТП от 13.12.2021г., е отхвърлен.

Делото да се докладва на Председателя на I т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните: касатор - С. Х. Д., чрез законния му представител – Х. С. Д., и ответник – Гаранционен фонд.

Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.