Решение от 07.04.2026 по конст. д. № 2/2026 на Конституционен съд на РБ, докладвано от Янаки Стоилов

Конституционност на срока за временно изпълняващ функциите ръководител в съдебната власт

Кратко резюме на спора

Делото е образувано по искане на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал....
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

решение №6

София, 07 април 2026 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Павлина Панова

Членове:

при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 07.04.2026 г. конституционно дело №2/2026 г., докладвано от съдия Янаки Стоилов.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество.

Делото е образувано на 20.01.2026 г. по искане на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (разпоредбата, обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.; ЗСВ). Оспорената разпоредба гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.

С определение от 05.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционност.

Сезиращият съд твърди противоречие на посочената разпоредба с чл. 4, ал. 1 и с чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Оспорването е във връзка с прилагането на чл. 420, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) относно процесуалната легитимация на изпълняващия функциите на главен прокурор като вносител на искане за възобновяване на наказателно производство.

Вносителят оспорва разпоредбата с оглед на нейното прилагане към лицата, които в момента на влизането ѝ в сила вече заемат съответната длъжност. Той се позовава на практика на Конституционния съд, според която „законодателят може да уреди въпроси, свързани със същностните характеристики на съдебната власт, но свободата му е ограничена от Конституцията“, защото „не може да засяга независимостта на съдебната власт“. В искането се посочва „липсата на преходна уредба,...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...