Становище от 07.04.2026 по конст. д. № 2/2026 на Конституционен съд на РБ на Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков

Становище

на съдиите Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков по Решение №6/2026 г. по к. д. №2/2026 г..

Конституционният съд прие за допустимо искането на сезиращия съд за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, защото от решаването на спора за компетентността на сезиращия орган (изпълняващия функциите на главен прокурор) за отправяне на искане за възобновяване на наказателни производства зависи дали апелативният съд може да упражни собствената си компетентност. В искането се твърди, че действието на приложима по конкретно дело разпоредба към заварени правоотношения (т. нар. несъщинско обратно действие) противоречи на Конституцията, тъй като ограничава времето, през което едно и също лице може да изпълнява функциите на председател на ВКС, на председател на ВАС или на главен прокурор. Твърди се също, че така се „създава несъвместимост с конституционните принципи на правовата държава и правната сигурност по чл. 4, ал. 1 и с изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията нормативните актове да пораждат действие занапред“.

Конституционният съд не е длъжен да отговори на всички доводи за противоконституционност на оспорена законова разпоредба, но дължи отговор на решаващите доводи на искането, от чиято преценка зависи разрешаването на правния спор от сезиращия съд. Решението на Конституционния съд, което единодушно отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, се нуждае от допълнително обосноваване не само за по-голяма убедителност, но и за гарантиране на неговия регулативен ефект.

Предмет на правния спор е съдържанието на законовата разпоредба (чл. 173, ал. 15 ЗСВ) с оглед на способността ѝ да въздейства върху отношенията, за които се отнася. Самият вносител на искането в своята аргументация относно противоконституционност на оспорената разпоредба с оглед на действието ѝ във времето сочи, че „липсата на преходна уредба и ефекта на несъщинското обратно действие е ядрото на мотивите на тезата за противоречието...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...