ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 882/25.02.2025 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3858 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 215/03.07.2024 г. по гр. д. № 287/2024 г., с което Окръжен съд – Сливен, потвърждавайки решение № 260004/03.04.2024 г. по гр. д. № 287/2021 г. на Районен съд - Сливен, е осъдил „Е.Миролио“ ЕАД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. С. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законните лихви от датата на злополуката, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер за сумата 50 000 лв.

Касаторът М. С. иска решението да бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която искът е отхвърлен, по въпроса как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по иска по чл. 200 КТ на работник, пострадал при трудова злополука? Касаторът счита въпросът обуславящ – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с ППлВС № 4/23.12.1968 г., което има запазено задължително действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и се прилага за имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество касаторът се оплаква, че решението противоречи на чл. 52 ЗЗД.

Касаторът „Е.Миролио“ ЕАД иска касационният контрол да бъде допуснат по същия въпрос и предпоставки, каквито касаторът-ищец поддържа, респ. твърди, но в частта на въззивното решение, с която искът е уважен. Повдига и други материалноправни въпроси, които уточнени и...