ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643
Гр. София, 26.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т. д. № 116 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ГПК.
Образувано е две частни жалби.
Ищецът, Р. Ж. Б., обжалва определение № 2120 от 23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2272/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която по негова частна жалба е потвърдено определение № 281 от 11.04.2024 г. по гр. д. 11/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и въведените с исковата молба основания на иска, както и че в нарушение на процесуалния закон е отрекъл правото му на иск по чл. 464 ГПК. Сочи, че вземането може да бъде прехвърлено във всеки един момент, а развалянето на договора за цесия има обратно действие, което не е съобразено от въззивния съд. Оспорва като неправилни изводите на въззивния съд относно правото на кредитор в принудителното изпълнение да се защитава, като се позове на изтекла погасителна давност. По изложените аргументи моли обжалваното определение да бъде отменено, както и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд, и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за разглеждане на иска му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Активно процесуално легитимиран ли е последващ приобретател (различен от титуляря на същото вземане) на вземане, който е участвал в изготвеното разпределение по висящо изпълнително дело, в последствие придобивайки вземането в преклузивния съгласно чл. 464 ГПК едномесечен срок за предявяване на установителен иск, да предяви такъв иск и на какви основания може да твърди своята искова претенция - на свои собствени или на тези на неговия праводател?
2. Допустими ли е при предявен иск по реда на чл. 464 ГПК взискателят, активно процесуално легитимиран за провеждане на иска, да упражни правата си по реда на чл. 134 ЗЗД от името на своя длъжник и да направи възражение за изтекла погасителна давност на вземането на кредитора с оспореното вземане?
Ответникът, „Рос инвестмънт“ ЕООД, обжалва определение № 2120 от 23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2272/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу определение № 281 от 11.04.2024 г. по гр. д. 11/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Поддържа, че е ответник по иска и задължителен необходим другар на взискателя „Ю. Б. АД, но като длъжник има коренно противоположни интереси от тези на кредитора – ответник, а именно, интересът му е искът да бъде уважен и да се установи, че вземането на банката е относително недействително по отношение на другия взискател – Р. Б., и със събраната в изпълнението сума да бъде погасено вземането на взискателя Б.. Изтъква, че последното легитимира интереса му от подадената частна жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд и неправилно жалбата му е оставена без разглеждане с обжалваното определение на въззивния съд. По тези доводи моли въззивното определение да бъде отменено и делото върнато на САС за произнасяне по допустимата му жалба.
Ответникът по жалбите, „Ю. Б. АД, оспорва жалбите като неоснователни. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел сезиралата го жалба от ищеца Р. Б. за неоснователна, като напълно е споделил съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 464 ГПК и при условията на чл. 272 ГПК е препратил към подробните мотиви на обжалвания съдебен акт. Допълнително е изложил самостоятелни съображения, като е подчертал, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът не е бил конституиран формално, с изричен акт на органа по изпълнението, като взискател в изпълнителния процес, включително към момента на изготвяне на процесното разпределение. Счел е, че това обстоятелство лишава Р. Б. от легитимация да сезира съда при условията на чл. 464 ГПК. Добавил е, че единствено длъжникът е легитимиран да заяви възражение за изтекла давност. Изтъкнал е, че с такова право, което е посочил като „лично“ по смисъла на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, не разполага трето лице - в случая ищецът Б.. Счел е, че възражение по чл. 120 ЗЗД поражда правни последици, само ако е заявено от длъжник, който има качеството ищец в рамките на процес по отрицателен установителен иск или ако е заявено от длъжник, който има качеството ответник в рамките на процес по установителен или осъдителен иск, но заведени от кредитор, чието вземане се оспорва. По тези доводи е оставил жалбата на ищеца Р. Б. без уважение.
Приел е втората сезирала го жалба от ответника „Рос инвестмънт“ ЕООД за процесуално недопустима. Подчертал е, че дружеството участва в първоинстанционното производство като ответник и именно това обстоятелство го лишава от правото да сезира съда с жалба против процесното прекратително определение, доколкото съдебният акт засяга не неговите правата, а тези на ищеца. По тези мотиви е оставил жалбата на ответника „Рос инвестмънт“ ЕООД без разглеждане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на Р. Б..
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Формулираните от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - не са обусловили правната воля на въззивния съд.
Въззивният съд не е възприемал заложените в първия въпрос фактически положения, а напротив, посочил е, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът Р. Б. да е взискател по изпълнителното дело, което е приел, че изключва легитимацията му на ищец по иск по чл. 464 ГПК, доколкото последната защита е предоставена само на взискател по изпълнението. Такива фактически изводи не е формирал и първоинстанционният съд, към чиито мотиви е препратил въззивният съд. Съдът е изтъкнал, че Б. не е присъединен кредитор към датата на изготвяне на разпределението, няма качество на присъединен взискател и не е конституиран като такъв, установимо от събраните по делото доказателства и издадени от съдебния изпълнител удостоверения, като е добавил, че пряк съдебен контрол относно процесуалната незаконосъобразност относно констатацията и произнасянето на съдебния изпълнител за това дали ищецът има качеството на присъединен взискател/кредитор в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми, включително съдържащите се в удостоверението по чл. 456 ГПК констатации, е допустимо да се извършва само при жалба по реда на чл. 435 и сл. ГПК, но не може да бъде осъществен инцидентен съдебен контрол в исково производство, образувано по иск по чл. 464 ГПК, доколкото съдът по иска по чл. 464 ГПК не е овластен да извършва преценка за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.
Изложените доводи досежно легитимацията на ищеца да заяви възражения за изтекъл в полза на длъжника ответник давностен срок, относими към втория поставен от частния касатор въпрос, са само допълнителни такива, и не са относими към решаващите мотиви на въззивния съд, че доколкото ищецът не е конституиран взискател в изпълнителното производство, не е легитимиран да предяви иск по чл. 464 ГПК.
Несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда е оплакване за неправилност на съдебния акт, по което съдът не може да се произнесе на етапа на селектиране на касационните жалби.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по частната касационна жалба на Р. Б..
Жалбата на „Рос инвестмънт“ ЕООД, като насочена срещу прекратително определение на въззивния съд, следва да бъде дефинирана като такава по чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбата е неоснователна.
Константна е съдебната практика, че правният интерес е задължителна предпоставка за допустимост на всяка подадена пред съд жалба. Интерес от обжалване е налице, когато жалбоподателят не е останал доволен от обжалвания съдебен акт – с последния негативно е засегната правната му сфера, и желае неговата отмяна и постановяване на нов, различен по резултат и благоприятен за интереса му съдебен акт.
В конкретния случай жалбоподателят, „Рос инвестмънт“ ЕООД – ответник по спора, не легитимира правен интерес от заявеното с жалбата искане. Изложените от жалбоподателя доводи, че има интерес да бъде установено, че вземането на взискателя „Ю. Б. АД е „относително недействително“ по отношение на кредитора Б. и събраната сума да бъде разпределена за погасяване на вземанията на последния кредитор, сочат на благоприятен интерес за кредитора Б., но не и за длъжника „Рос инвестмънт“ ЕООД. Евентуален интерес от установяване, че взискателят „Ю. Б. АД няма вземане към „Рос инвестмънт“ ЕООД по причина на изтекъл в негова полза давностен срок, макар да не се поддържа с жалба, е защитим с друга уредена в закона искова претенция - по чл. 439 ГПК, каквато длъжникът „Рос инвестмънт“ ЕООД може да предяви, независимо от развитието на настоящото производство по иск по чл. 464 ГПК, с който при легитимиран правен интерес се дава защита на взискател в изпълнението, а не на длъжника.
Допълнителен аргумент за липсата на интерес за ответника да обжалва определение по чл. 130 ГПК, с което е върната предявената срещу него искова молба поради недопустимост на иска, е правилото на изр. 2-ро на законовата разпоредба, което предвижда, че препис от жалбата срещу връщането на исковата молба не се представя, респективно изрично се отрича участието на ответника в производството по обжалване на акта на съда, с който се връща исковата молба. В този смисъл, че правен интерес от обжалване на акта по чл. 130 ГПК има само ищецът, чиято искова молба е върната изцяло или в определена част, е практика на ВКС по определение № 453 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1422/2015 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, която се споделя от настоящия състав на съда.
По тези мотиви, макар нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК да предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, съдът дължи преценка за правния интерес от всяка подадена жалба и при липса на такъв жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, както правилно е сторил Софийският апелативен съд с обжалвания съдебен акт по отношение на сезиралата го жалба от „Рос инвестмънт“ ЕООД.
Ответникът по жалбите не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2120 от 23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2272/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която по частна жалба на Р. Ж. Б. е потвърдено определение № 281 от 11.04.2024 г. по гр. д. 11/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2120 от 23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2272/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Рос инвестмънт“ ЕООД срещу определение № 281 от 11.04.2024 г. по гр. д. 11/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.