ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977
София, 28.02.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3411 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К., чрез адв. Н. Н. против решение № 206/08.05.2024 г. по в. гр. д. № 267/2024 г. на Окръжен съд Плевен, с което като е потвърдено решение № 16 от 07.02.2024 г., постановено от Районен съд Кнежа по гр. д. № 861/2023 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу Институт по царевицата-К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № РД 04-43/31.10.2023 г. на ръководителя на Института по царевица - К. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 1.11.2023 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 1.11.2023 г. до 1.05.2024 г. в размер на 6 702,00 лв.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл. 71, ал. 1 КТ. Основните доводи са, че назначаването на ищцата –касатор на по-ниска позиция, която включително не изисква висше образование, с включена клауза за изпитване, е доказателство, че промяната е извършена от работодателя единствено с цел да се създаде възможност последният в един последващ момент да използва възможността за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, което обстоятелство представлява заобикаляне на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следния въпрос: Забраната за последващо изпитване на работника отнася ли се до случаите, при които работникът сключва нов трудов договор със същия работодател, за длъжност, която изисква по-ниска образователна степен и включва в уговорените трудови функции част от функциите, изпълнявани по основния трудов договор. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г. на III г. о.
Насрещната страна – Институт по царевицата-К., чрез адв. А. Д., в отговора на жалбата поддържа, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочената от касатора съдебна практика на ВКС е неотносима към поставения въпрос. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което предявените от касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени, въззивният съд е приел, че уговорката за срок за изпитване, уговорена в допълнително споразумение от 01.08.2023 г. към трудов договор от 22.07.2019 г., сключено на основание чл. 119 КТ, е действителна, тъй като с него ищцата се е съгласила да заеме друга длъжност - „младши специалист“, чиито основни трудови функции и естество на работата съществено се различават от тези за заеманата преди това от нея длъжност - „асистент“ по първоначалния трудов договор, съответно имат различно място в структурата на Института по царевицата, различни са изискванията за образование и изискуемите специални умения за двете длъжности, както и условията на труд и производствената среда. За да достигне до този извод въззивният съд е извършил преценка на съществените права и задължения, посочени в длъжностните характеристики за длъжността „асистент“ и за длъжността „младши специалист“ и е достигнал до извод, че естеството на работата за двете длъжности, както и правата, задълженията и отговорностите за тях, съществено се различават, т. е. че новата длъжност, на която е назначена ищцата е различна по своите функции от първоначалната заемана от нея длъжност. След като клаузата по чл. 70, ал. 1 КТ е действителна, то извършеното от работодателя в срока за изпитване, прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, се явява законосъобразно.
При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатия от касатора въпрос не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Повдигнатият въпрос, който преформулиран и уточнен от настоящият състав на ВКС съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК, се свежда до въпроса приложима ли е забраната за последващо изпитване на работника в случаите, при които на основание чл. 119 КТ е сключено допълнително споразумение, по силата на което работникът преминава на друга длъжност при същия работодател, която изисква по-ниска образователна степен и включва в трудовите си функции част от функциите, които са изпълнявани по основния трудов договор, отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е решаващо произнесен от въззивния съд, като му е даден отрицателен отговор. По въпроса обаче не се разкрива сочения допълнителен селективен критерий – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложеното към изложението на касационната жалба решение на ВКС. На първо място следва да се посочи, че това решение е неотносимо към настоящия правен спор. С него е даден отговор на въпроса недействителна ли е поради заобикаляне на закона клауза със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор, ако не се установява типичната му цел - да се провери годността на работника или служителя за възложената работа, като е прието, че ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и служители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена. Даденото в това решение на ВКС разрешение касае хипотеза, при която работникът е работил по предходен безсрочен трудов договор на същата длъжност „помощник-фармацевт“ при един работодател – търговско дружество, прекратен по взаимно съгласие и е сключен нов трудов договор с уговорка за изпитване с формално нов работодател –търговско дружество, чиито собственик на капитала обаче е същото лице, което е собственик на капитала и на стария работодател. Именно в тази конкретна хипотеза, съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че клаузата със срок за изпитване в новия трудов договор е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ, поради заобикаляне на закона – чл. 70, ал. 5 КТ, тъй като макар и новият трудов договор със срок за изпитване да е сключен с формално нов работодател и за ново работно място /друга аптека в същото населено място/, доколкото годността на работника да изпълнява същата работа като „помощник-фармацевт“ е била проверена и оценена от работодателя по предходното безсрочно трудово правоотношение от едни и същи лица /представители и управители на стария и новия работодател/, то преследваната с клаузата за изпитване крайна цел, се явява непозволена от закона – прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен ред, без преодоляване на иначе дължимата закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КТ, доколкото в случая работникът е бил трудоустроено лице.
Настоящата хипотеза е безспорно различна – страните, по молба на работника са сключили допълнително споразумение със срок за изпитване по съществуващо трудово правоотношение, по силата на което работникът е приел да изпълнява друга длъжност - „младши специалист“, чиито основни трудови функции съществено се различават от тези за заеманата преди това длъжност - „асистент“, съответно имат различно място в структурата на Института по царевицата, различни са изискванията за образование и изискуемите специални умения за двете длъжности, както и условията на труд. Ето защо, решаващите изводи на съда за законност на уволнението на основание чл. 71, ал. 1 КТ, съответно за действителност на уговорката за срок за изпитване за новата длъжност, се явяват правилни и са съобразени изцяло с трайната практика на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 4811/2014 г. на IV г. о., според която в чл. 70 КТ законодателят изрично е допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, ако съществено е променена трудовата функция на работника или служителя, като качествата на последния и неговата квалификация се проверяват с оглед готовността му да изпълнява новите трудови функции, поради което е без значение дали за предишната работа е била необходима по-висока квалификация и образование. Няма никакво ограничение или законова забрана за приложение на чл. 70, ал. 1 КТ, щом са налице условията за това, като е без значение дали при други случаи на промяна в длъжността на работника, работодателят или работникът са договаряли и срок за изпитване. Забраната по ал. 5 на чл. 70 КТ – сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и съща работа, независимо от наименованието на длъжността, тъй като при преценката за идентичност на трудовите задължения се изхожда не от наименованието на длъжността, а от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността – има ли съществена разлика в трудовите функции. Освен това следва да има предвид, че едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различните трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност и от организацията на предприятието.
Изложеното налага извод, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на насрещната страна се дължат сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 500,00 лв. – само за подаване на отговор на касационната жалба и на изложението към нея, без процесуално представителство в открито съдебно заседание. /половината от уговореното и платено адвокатско възнаграждение съгласно представеното пълномощно от 21.08.2024 г./
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206/08.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 267/2024 г. по описа на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] да заплати на Институт по царевицата-К., ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500,00 лв.-разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: