ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675

гр. София, 28.02. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1855 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Гитекс“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 354 от 6.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 254/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1245 от 2.04.2024 г. по гр. д. № 318/2023 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 248 ГПК е допълнено определение № 1842 от 15.05.2023 г. по гр. д. № 318/2023 г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските, като „Гитекс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Фууд проджект мастърс“ ООД, [населено място] сумата от 1 739, 61 лв. с ДДС, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за прекратеното производство, в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е недопустимо като преждевременно постановено, евентуално – неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, посочена в жалбата, в която се приема, че когато исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и производството по главния иск е прекратено, а това по евентуалния продължава, отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора по разглеждания евентуален иск. Доколкото в случая било висящо производството по делото по предявения от ищеца евентуален иск, се изразява становище, че въпросът за ангажиране на отговорността на страните за разноски следва да бъде разрешен в зависимост от преценката на съда за основателност на предявения евентуален иск. Частният жалбоподател поддържа, че с предявените искове защитава едно и също благо, а именно „да бъде възмезден за разходите и грижите на стопанин по време на неговото владение върху процесния имот, като се признае за собственик по давност или като му бъде заплатено обезщетение за извършените разходи, респ. увеличената стойност на чуждия имот“. Моли обжалваният акт да бъде обезсилен.

Частният касационен жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната жалба, поставя следните въпроси: „1. Дали при прекратяване на производството по главния иск следва да се присъдят разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК при положение, че производството по евентуалния иск е висящо?; 2. Представлява ли защита на едно и също материално благо стремежът на ищеца да бъде овъзмезден като владелец на един имот с незавършен строеж, извършил разноски по построяването и довършването му, съответно преобразуването на правото на строеж в право на собственост, искането му или да бъде признат за собственик на имота по давност, или да бъде обезщетен за извършените довършителни работи по осъществяването на правото на строеж?“. По отношение на първия въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 284 от 6.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г., ІV г. о., определение № 568 от 14.11.2017 г. по ч. т. д. № 2516/2017 г., І т. о., определение № 70 от 5.02.2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г., І т. о., определение № 3413 от 8.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4456/2023 г., ІV г. о. и определение № 1212 от 15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 490/2024 г., І г. о. Вторият въпрос е въведен от частния касатор по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по частната жалба „Фууд проджект мастърс“ ООД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че подадената частна касационна жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния касационен жалбоподател, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че предмет на обжалване е акт на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, с който е допълнено в частта за разноските определение № 1842 от 15.05.2023 г. по гр. д. № 318/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е било частично прекратено, а именно – в частта по предявения от „Гитекс“ ЕООД срещу „Фууд проджект мастърс“ ООД положителен установителен иск за собственост на апартамент № 7, находящ се в [населено място], с идентификатор № 10135/2028.19.1.7 по КККР, ведно с 0, 9474 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание трансформиране на право на строеж в право на собственост въз основа на давностно владение на ограниченото вещно право в периода от месец февруари 2010 г. до 9.02.2023 г., на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Констатирал е, че предмет на висящото производство пред окръжния съд са останали два осъдителни иска, предявени от „Гитекс“ ЕООД срещу „Фууд проджект мастърс“ ООД, произнасяно по които е поискано в случай на отхвърляне на иска за собственост, а именно: иск по чл. 74, ал. 2 вр. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 89 544 лв., претендирана като увеличена стойност на имота в резултат на извършени в периода от 2018 г. до 2021 г. подобрения със знанието и без противопоставянето на ответника - носител на правото на строеж, и евентуален по чл. 59 ЗЗД - за заплащане на същата сума, претендирана като обезщетение в размер на стойността, с която ответникът се е обогатил без основание, в резултат на извършените строително-монтажни работи.

В обжалвания акт е отчетено, че прекратителното определение на окръжния съд е било потвърдено от въззивния съд с определение по в. ч. гр. д. № 286/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за това въззивно производство; определението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване с определение по ч. т. д. № 1345/2023 г. на Върховен касационен съд.

Въззивният съд е приел, че в случая с иска за собственост и с осъдителните искове за сумата от 89 544 лв. не се претендира едно благо, а искът за собственост е обуславящ разглеждането на осъдителните искове, както и че само последните два осъдителни иска са предявени в условия на евентуалност. С оглед изложеното и предвид окончателно приключилото производство по иска за собственост /с влязло в сила определение за прекратяване на производството по делото по този иск/ съставът на въззивния съд е намерил, че разноските следва да се присъдят съобразно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Подчертал е, че допълненото прекратително определение на окръжния съд е крайният съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК за производството по иска по чл. 124 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Доводите на частния касационен жалбоподател за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно определение и свързания с тях първи въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да бъдат разгледани заедно. В практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г, ІV г. о., определение № 568 от 14.11.2017 г. по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о., определение № 70 от 5.02.2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о., определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 657/2019 г., ІІ т. о., определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 657/2019 г., ІІ т. о., определение № 3413 от 8.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4456/2023 г., ІV г. о. и определение № 1212 от 15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 490/2024 г., І г. о., както и в известните на настоящия състав определение № 150 от 24.04.2020 г. по ч. т. д. № 2924/2019 г., I т. о., определение № 4 от 5. 01. 2022 г. по ч. т. д. № 344/2021 г., II т. о. и определение № 50463 от 18.11.2022 г. по ч. т. д. № 2196/2021 г., I т. о., се приема, че когато между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение, доколкото последното е уговорено за защита на едно благо. При постигане на позитивно решение по един от тези искове, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, като ще дължи заплащане на цялото уговорено от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като е уговорено за защита на едно благо. От гледна точка правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от обективно евентуално съединените искове (по главния или по евентуалния) правните последици са идентични – отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед основателността на разгледания иск. За да приеме, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със защитата по иска за собственост, апелативният съд е отчел, че по този иск производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, както и че с иска за собственост и съединените с него осъдителни искове по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС и чл. 59 ЗЗД, производството по които е висящо, не се претендира едно и също благо. В този смисъл не може да се приеме, че при постановяване на обжалвания акт съдът се е отклонил от практиката на ВКС. Доколкото в случая е налице приключващ производството по иска за собственост акт на първоинстанционния съд, а именно акт по чл. 81 ГПК, произнасянето по претенцията на ответника за разноски във връзка този иск по реда на чл. 248 ГПК чрез допълване на прекратителното определение не е преждевременно и недопустимо. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.

Вторият въпрос, въведен от частния касационен жалбоподател, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Макар и неясно формулиран, въпросът може да бъде свързан с основната поддържана от частния жалбоподател ищец и невъзприета от съда теза, че с предявените установителен и осъдителни искове ищецът защитава едно и също материално благо. Поради това същият представлява израз на оспорване на правилността на въззивния акт, която не може да бъде контролирана в стадия за селекция на частните касационни жалби /т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. По този въпрос касационният жалбоподател не е обосновал и предпоставките, включени в допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. Касационният жалбоподател се е позовал на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само бланкетно, като не е навеждал доводи за съществуване на някоя от изяснените форми на това основание за достъп до касация.

По изложените съображения касационното обжалване на определение № 354 от 6.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 254/2024 г. на Варненски апелативен съд не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 354 от 6.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 254/2024 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.