ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4834

София, 07.04.2026 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4834 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7783/11.11.2025г., подадена от „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. А. от АК-В., срещу решение № 174/25.07.2025г. по в. гр. д. № 17/2025г. на Врачанския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 563 от 16.09.2024г. по гр. д. № 3137/2023г. на Врачанския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, осъдителени искове за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. В., обл. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: [населено място],[жк], [улица], с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори [№], [№], [№] и [№], номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл. 17а Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, евентуално на оригинерно основание придобивна давност, която е започнала да тече от 1952г., но най-късно от 03.12.1991г. до 16.05.2023г., и за осъждането на ответника да му предаде владението върху гореописания имот, както и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), обективирана в решение № 31 от 21.06.2013г. по гр. д. № 310/2012г. на ВКС, I г. о. и решение № 1 от 31.01.2014г. по гр. д. № 4495/2013г. на ВКС, I г. о., в които се поставят въпроси, относими към начина на индивидуализиране на имоти, предоставени за стопанисване и управление на бившите държавни предприятия при липсата на данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот в документите, установяващи предоставяне на това право, както и към начина, по който тази индивидуализация може да бъде доказана (установена).

Поддържа се, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли да се приеме, че при доказан с писмени доказателства, счетоводни документи и свидетелски показания, фактически състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), евентуалната непълнота или неточност в актовете за държавна собственост или кадастралните данни, изготвени от държавни органи, може да обоснове извод за липса на придобито право на собственост от търговското дружество - правоприемник на държавното предприятие;

2.Може ли държавата, чрез позоваване на непълно или неточно съставени актове за държавна собственост или кадастрални регистри, да черпи права във вреда на търговско дружество - правоприемник на държавно предприятие, след като именно държавните органи са били длъжни да поддържат тези актове и данни;

3.Приема ли се за изпълнен фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), когато по делото е доказано, че: (1) имотът е бил държавна собственост; (2) предоставен е в оперативно управление на държавното предприятие; и (3) впоследствие е включен в активите на преобразуваното търговско дружество, но административните актове (АДС, АЧДС или кадастрални скици) не са били своевременно актуализирани от държавните органи.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Държавата, чрез Областния управител на област В., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. А., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на разпореждане № 41/06.11.1991г. на Министерския съвет на Р. Б. с което е взето решение да се преобразуват фирмите съгласно приложение в еднолични търговски дружества, е било учредено „Т. А. В.“ ООД -съгласно приложение № 57 към това разпореждане на МС е било учредено еднолично дружество „Т. А. В.“ ООД, което е поело всички активи и пасиви на фирмата „Т. А. по баланса й към 30 юни 1991г. Посочено е, че еднолично дружество с ограничена отговорност „Т. А. В.“ ООД е било вписано в търговския регистър на Врачанския окръжен съд с решение от 03.12.1991г. по ф. д. № 4132/1991г. по описа на съда.

Взето е предвид, че „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД е било вписано в търговския регистър на Врачанския окръжен съд с решение № 233 от 05.02.1998г. по ф. д. № 154/1998г. по описа на съда, като впоследствие, на 01.06.1998г., дружеството е придобило 80 % от капитала на търговско дружество с държавно участие „Т. А. В.“ ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен от Министъра на транспорта, в качеството му на продавач и „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, като купувач. На 12.06.2003г. са придобити останалите 20 % от капитала, по силата на договор № РД-01 -201/12.06.2003г., за приватизационна продажба, сключен от Агенция за приватизация, в качеството й на продавач и „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, като купувач. Въз основа на тази продажба и придобиване на 100 % от собствеността на дружеството „Т. А. В.“ ООД от купувача „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, както и на основание решение от проведеното на 08.05.2003г. общо събрание на съдружниците на „Т. А. В.“ ООД е прието, че последното се е вляло в „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, като промяната била вписана с решение № 1359 от 15.12.2003г. по ф. д. № 154/1998г. по описа на В. О. съд.

Посочено е, че с нотариален акт № ..., том III, рег. № 4806, дело № 282/2020г. от 25.11.2020г. на И. Л. - нотариус с район на действие - района на Районен съд - Враца, вписан под № 339 в регистъра на Нотариалната камара на Р. Б. „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД е признато за собственик на недвижим имот: сграда с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. В., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителен директор на Агенция по кадастър, с адрес на имота: [населено място], п. к. 3000,[жк], сграда разположена в поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ от 20 кв. м., на 1 етаж, с предназначение: сграда на транспорта.

Прието е за установено от приложени по делото като писмени доказателства молба с изх. № 29/21.06.2022г., писмо с изх. № 35/12.08.2022г., писмо за намерения с изх. № 30/07.07.2023г., молба с изх. № 47/21.09.2023г. и молба с изх. № 4/17.01.2023г., че ищецът е заявил пред ответника желание да закупи имоти на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, без провеждане на търг, като лице притежаващо собственост върху законно построена сграда, изградена върху поземлени имоти, находящи се в [населено място], [улица], както следва: 1. ПИ [№]; 2. ПИ [№], 3. ПИ [№]; 4. ПИ [№], всички одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, получени от разделянето на стар ПИ [№].

Въз основа на представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза приета в първата инстанция и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд е приел за установено, че в периода от 1952 до 1991г. няма записвания в peг. план на [населено място] относно поземлени имоти с идентификатор [№], [№], [№] и [№], образувани след разделянето на поземлен имот с идентификатор [№], представляващ УПИ [№], кв. 10 складова база в [населено място], тъй като разделянето на урегулирания поземлен имот, представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]) по кадастрална карта на [населено място], на четири нови урегулирани поземлени имоти, е одобрено през 2019г. - със заповед № 777/17.05.2019г. на кмета на [община] е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ЧИПУП-ПРЗ), за разделяне на урегулиран поземлен имот (УПИ) [№], кв. 10 по плана на Складова зона на [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]) по кадастрална карта на [населено място], на четири нови урегулирани поземлени имоти, с предназначение: „За ремонти, поддържане на транспортни средства, в съществуваща устройствена зона „Пп“ (предимно производствена). Посочено е, че новообразуваните поземлени имоти са с идентификатори [№], [№], [№] и [№] по кадастрална карта на [населено място]. Взето е предвид, че с Решение № 95/29.03.2023г. на Административен съд [населено място], е отменена заповед № 777/17.05.2019г. на Кмета на [община], с която е одобрено частичното изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ [№], кв. 10, Складова зона по плана на [населено място] и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, обособяване на обслужваща [улица],00 кв. м. за достъп до новообразувания УПИ [№], както и регламентиране на застрояването в тях в съществуващата устройствена зона „Пп“ (предимно производствена зона), като с оглед отмяната на заповедта, в КККР на [населено място] имотът е възстановен във вид преди разделянето.

Констатирано е, че в [община] не са поддържали регистри (разписни книги) за имоти собственост на юридически лица, включително и за процесните. Посочено е, че от извлечения от съществуващи планове в [община] за имот УПИ ІІІ-2, кв. 10 по плана на Складова зона [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]), настоящ идент. [№], е установено, че съгласно извадка от стар регулационен план на Складова зона [населено място], одобрен със заповед № 2312/11.11.1963г. е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не е конкретизиран имота като УПИ. Съгласно извадка от Помощен кадастрален план на Складова зона [населено място] и изготвен регистър на имотите за предаване на материалите на Службата по кадастър В., във връзка с изготвяне на КККР на [населено място] имот 502.5120 (УПИ [№], кв. 10) с площ 2,401 дка и с начин на ползване (предназначение) утайник, естакада и съществуваща в имота сграда [№] - производствена, складова с площ 20 кв. м., поради непредставени документи за собственост е записан на [община]. Посочено е, че по скицата е отразен съседен имот „Бензиностанция“ на Автобусни превози ЕООД, както и че в приложения Регистър на имотите на обект „Кадастрален план на Складова зона [населено място]“ изготвен от „Врачански териториален кадастър“ ЕООД през 2000г. е отразен имот в собственост на „Товарен автотранспорт - В. 98“ АД, с адрес „Мито О.“ 63, като не е конкретизиран № на имота по плана. Отразено е, че не са представени документи за собственост.

Посочено е, че с Протокол № 72 от 19.04.2011г., решение № 959 на Общински съвет В., е одобрен План за регулация в цифров и графичен вид с достъп до данните в него чрез информационна система, интегрирана с тази на Служба по геодезия, картография и кадастър-В. в строителните граници на града, включително и[жк]. Конкретизирано е, че действащите планове запазват действието си, с изключение на случаите, когато, в резултат на изменението на плана за регулация те влизат в противоречие с действащите устройствени правила и норми. Съобразено е, че за имот с бивш идентификатор [№] е отреден УПИ [№], кв. 10 по плана на Складова зона на [населено място] в новообособената зона „Предимно производствена“(Пп), като от предоставена допълнителна информация свързана с имот [№], идентичен с бивш поземлен имот с ид. [№] по КККР (УПИ [№], кв. 10 по плана на [населено място]) с удостоверение № 2830/23.11.2023г. (1894/10.08.2021г.) на Главния архитект на [община], е установено, че обект „Външна мивка с масло и калоуловител“, със строителен протокол № 14/04.04.1980г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа, сграда с идент. [№] по Кадастрална карта на [населено място], е законно изграден строеж и не подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбите на § 6 от ПЗР към Наредба 2/31.07.2003г.

Съобразено е, че в акт № 103/15.07.1997г. за частна държавна собственост на Областен управител [населено място], е отразена сграда построена съгласно протокол обр. 16/15.02.1990г. - монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв. м. - дълготраен материален актив на дружество „Товарен автотранспорт“ ЕООД, като тези активи са в капитала на „Товарен автотранспорт“ ЕООД съгласно представено извлечение от с/ка 203 и Решение на Врачански окръжен съд от 03.12.1991г. по ф. д. 4122. Взето е предвид, че съгласно изготвена ръчна скица от геодезическо заснемане от 2013г. на инж. К. С., съоръженията, прилежащи към обекта са разположени в поземлен имот с ид. 12259.1011.213 по КККР на [населено място], въз основа на което при заснемането е направено заключение, че имотът е неподеляем. Посочено е, че транспортната достъпност до сградата и прилежащите съоръжения се осъществява от югоизточната граница на поземления имот, а самите съоръжения и прилежащата сграда са разположени в останалата част на имота. Съобразено е също така, че в наличните архиви на [община] не са открити издадени заповеди, протоколи и др. за предаване на процесния имот за стопанисване и управление на трети лица, в т. ч. и от Околийски/Градски народен съвет В..

Констатирано е, че имотът от 1998г. до 16.05.2023г. се е ползвал и стопанисвал от наемател ЕТ „Виоли - Х. В.“, „ВИОЛИ ТРАНС“ ЕООД, съгласно сключени договори за наем с „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, както и че със заповед № РД-18-ДС-38/06.04.2023г. на Областен управител на обл. В. имотът е иззет.

Взето е предвид, че според заключението по приетата експертиза са вписани активи на ищеца по сметка 201, но не е конкретизирана площта на земята - имал е две площадки, като в приложеното извлечение 201 не е конкретизиран размера и според вещото лице не може да се направи категоричен извод коя от двете площадки е заведена; дружеството е имало поземлени имоти, които са се намирали на площадката на квартал Складова зона.

Посочено е, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, наред с вече посочените данни, е установено, че съгласно извлечения от съществуващи планове в [община] за имот УПИ [№], кв. 10 по плана на Складова зона [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]), настоящ идент. [№], в стар регулационен план на Складова зона [населено място], одобрен със заповед №2312/11.11.1963г., е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не е конкретизиран имота като УПИ. Констатирано е, че в поземлен имот с идент. [№] съществува сграда с идент. [№]. Съобразено е също така, че в АЧДС № 4208 от 04.08.1978г. издаден от Градски народен съвет В., е вписан и актуван имот в [населено място], ул. местност - индустриална складова зона кв. 10, парцел II с описание: „Закрита автоматична мивка за автобуси, масивна, със сглобяеми елементи на 1 етаж покрита с панели застроена на 216 кв. м. - 1188 куб. м. и хале в което е монтирана автоматичната мивка за измиване на леки коли“, находяща се в кв. 10, парцел II по плана на [населено място], който имот е актуван в собственост на ДСО „Автотранспорт“ В.. Посочено е, че в АЧДС № 4210 от 07.08.1978г. издаден от Градски народен съвет В., е вписан и актуван имот в [населено място], кв. 10, с описание: „Автоматична мивка закрита, масивна от сглобяеми елементи с общо хале за измиване на леки коли на един етаж покрита панели застроена на 144 кв. м. - 792 куб. м. находяща се в кв. 10, парцел II по плана на [населено място]“, който имот е актуван в собственост на ДАП В.. Взето е предвид, че от направеното съпоставяне на имота вписан в приложените по делото АЧДС № 4208 от 04.08.1978г. издаден от Градски народен съвет В. и АЧДС № 4210 от 07.08.1978г. издаден от Градски народен съвет В. - вписани застроявания в имот УПИ [№], кв. 10 и процесния имот УПИ [№], кв. 10, имот [№] (с предишни идентификатори [№], [№], [№] и [№], образувани след разделянето на поземлен имот с идент. [№]), според заключението на вещото не може да бъде установена идентичност - посочено е, че бивш УПИ [№] е граничен с УПИ [№], кв. 10, като същият е обхващал площ около УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и [улица], като не е установено застъпване по регулационен план на [населено място], одобрен с Решение № 959/19.04.2011г. на Общински съвет В.. Взето е предвид, че с Акт за частна държавна собственост № 103 от 15.07.1997г. е актуван имот представляващ „Построена сграда от „Товарен автотранспорт“ ЕООД В., върху държавна земя съгласно Протокол обр. 16/15.02.1990г. дълготраен материален актив на дружеството представляващ автомивка от 323 кв. м. на 1 етаж монолитна построена през 1990г. при граници на имота: улица,[жк], бензиностанция, като основанията за съставяне на акта са Протокол обр. 16/15.02.1990г., извадка от с/ка 203 и решение на Врачански окръжен съд по ф. д. № 4132. Посочено е, че съгласно Протокол обр. 16 от 15.02.1990г. комисия за приемане на обект по капитално строителство в определен състав е решила: Въвежда в експлоатация „Автомивка за коли“ с инвеститор ф. „Автотранспорт“ В., като съгласно счетоводна справка № 14/7 от 30.03.1990г. е извършено осчетоводяване (завеждане на ДМА) по дебита на с/ка 100 и по кредита на с/ка 840 обект „Външна мивка за товарни автомобили“ на стойност на придобиване 73485 лева.

Посочено е, че в извлечение на инвентарна книга на ДМА на „Товарен автотранспорт В. 98“ АД по с/ка 203, ред 4 е отразено вписване: „Външна автомивка“ инв. № 10, дата на придобиване 01.03.1990г., както и че в налични книжни архиви при „Товарен автотарнспорт-В. 98“ АД са открити: 1. Извлечение - инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт В.“ ООД с/201 земя заведена под инв. № 455 начална дата на завеждане 31.12.1952г. - справка към 27.04.2000г. на стойност 259,77 лева, но не е конкретизирано каква площ е земята, нито е конкретизирано местоположението и идентификация на вписаната с регистрите земя; 2. Извлечение от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт В. 98“ АД справка към 20.06.2022г.: с/ка 203 - сгради - външна атомивка, инв. № 10 дата на придобиване 01.03.1990г.; с/ка 207 съоръжения: асфалтиран двор - дата на придобиване (изпълнение) - 20.07.2012г.; асфалтиран двор 2 - дата на придобиване - 01.12.1982г.; естакада - дата на придобиване - 01.09.1982г.; автомивка - 01.12.2001г.

От предоставена допълнителна информация, свързана с имот [№], идентичен с бивш поземлен имот с ид. [№] по КККР (УПИ [№], кв. 10 по плана на [населено място]) е констатирано, че главния архитект на [община] с удостоверение № 2830/23.11.2023г. (1894/10.08.2021г.), е удостоверил, че обект „Външна мивка с масло и калоуловител“, със строителен протокол № 14/04.04.1980г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа, сграда с идент. [№] по кадастрална карта на [населено място] е законно изграден строеж и не подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбите на § 6 ПЗР към Наредба 2/31.07.2003г. Отново е посочено, че в акт № 103/15.07.1997г. за частна държавна собственост е отразена сграда построена съгласно протокол обр. 16/15.02.1990г. - монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв. м. - дълготраен материален актив на дружество „Товарен автотранспорт“ ЕООД, като активите са в капитала на „Товарен автотранспорт“ ЕООД съгласно представено извлечение от с/ка 203 и Решение на Врачански окръжен съд от 03.12.1991г. по ф. д. 4122, както и че е налице отбелязване въз основа на извадка от стария регулационния план на складова зона в [населено място], одобрена със заповед № 2312 от 11.11.1963г., без конкретизация, на ДАП гаражи като вещото лице е посочило, че тогава е имало ДАП пътнически и ДАП товарни. Посочено е, че според вещото лице имотът от 2375 кв. м., който е предоставен с решение по протокола от 11.03.1971г. (представеният пред въззивния съд протокол №7 от 11.03.1971г. на ИК на ГНС-В., касаещ отреден по плана за държавно дворно място парцел ІІ-7 в индустриалната зона от 2735 кв. м.), не съответства с УПИ [№], кв. 10 и УПИ [№].

От показанията на свидетеля Г. Ц., който през 1956г. е постъпил на работа в ДАП-В. като монтьор, е прието за установено, че когато постъпил на работа Товарен автотранспорт (ДАП) бил едно; пътнически и товарен транспорт били едно; ДАП гаражи впоследствие се разделило на пътнически и товарен; товарен автотранспорт не бил ограден, сградата която е администрация; другия имот не този, в който била административната сграда, представлявал голямо пространство, в което били автомобилите; вторият имот не бил ограден, тъй като бил извън града; впоследствие имотът бил ограден с ограда имало и асфалт, ток и вода; ползвал се от ДАП; свидетелят не знаел ДАП да е предоставило имота под наем на трето лице; за измиването на автомобил плащал на ДАП; свидетелят познавал предишния управител на дружеството - В..

Съобразено е, че според свидетелката Е. Б. (която повече от 25 години живее с наемателя на процесното място, като фирмата е ЕТ „В. - Х. В.“, после станала „В. транс“ ЕООД) имотът се намирал срещу бл. 38 и 37 до складова база [населено място]; винаги процесният имот бил така ограден; там се паркирали товарни автомобили, миели се; през цялото време докато съпругът на свидетелката стопанисвал автомивката изградена в имота, същият се ползвал от Товарен автотранспорт ДАП - В.; заплащали през цялото време наем на Товарен автотранспорт; свидетелката не била чувала процесният имот да е бил собственост на друг, освен на Товарен автотранспорт; никой не е изявявал претенции; 2019 година, когато дошли представители на Областна администрация [населено място] във връзка с разделянето на имота на 4 части, разбрали, че има проблем със собствеността; преди това били във взаимоотношения само с Товарен автотранспорт; нямали никакви отношения с Областна администрация; свидетелката работила в дружество В.; старият управител В., казвал, че ще им продаде процесния имот, тъй като от дълги години били наематели; той починал междувременно; присъствали на преговори във връзка със закупуване на процесния имот; В. С. имал инвестиционни намерения за закупуване на процесния имот, при което се срещал с Областния управител, около 2021г.; след смъртта на В. открили договорите за приватизация.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че за да е налице фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), следва да се установи, че държавата е била собственик на конкретен имот, предоставила го е за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване на това предприятие в търговско дружество, при което имуществото да не е изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество от акта за преобразуване.

Прието е, че държавата е била собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Прието е за безспорно установено, че ищецът „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД е правоприемник на „Т. А. , съществувала до 1991г. Формиран е решаващ правен извод, че при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, не е установено същият да е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, праводател на ищеца.

Изложени са мотиви, че от извлечение - инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт В.“ ООД с/201, под инв. № 455, с начална дата на завеждане 31.12.1952г., е установено заведена земя на стойност 259,77 лева, но липсва конкретизация каква площ е земята, местоположението или други индивидуализиращи белези. Изложени са съображения, че липсват посочени индивидуализиращи белези и за имот от 2375 кв. м., който е предоставен с решение по протокол от 11.03.1971г., които да позволят извод за съответствие на този имот с процесния. Посочено е, че са вписани активи на ищеца по сметка 201, но не е конкретизирана площта на земята или други индивидуализиращи белези, които да позволяват извод за идентичност с процесния имот. Прието е, че не следва извод за предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление и от вписванията за автоматична мивка и гаражи, предвид липсата на идентичност на тези имущества с процесния поземлен имот. Формиран е решаващ извод, че макар да е доказано преобразуването на ищеца от държавна фирма в акционерно дружество, не е доказано процесният имот да е предоставен на праводателя на ищеца от държавата за стопанисване и управление, поради което след като не е налице една от кумулативните предпоставки за възникване право на собственост на заявеното основание по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, във вр. чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е отхвърлен като неоснователен.

По евентуално заявения правопораждащ фактически състав на оригинерното основание по чл. 79 ЗС, е прието, че ищецът по делото следва да установи, че е упражнявал непрекъснато владение върху процесния имот, в продължение на 5 години, на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че предписаната от закона форма е била опорочена, евентуално, че е упражнявал непрекъснато владение в продължение на 10 години върху същия имот.

Прието е, че по делото не е установено, ищецът да разполага с юридическо основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици, годен да го направи собственик на претендирания поземлен имот, поради което предвиденият в закона период от време за придобиване правото на собственост в процесния случай е 10 години.

Съобразено е, че в процесния поземлен имот ищецът притежава сграда, видно от нотариален акт № 41, том III, рег. № 4806, дело № 282/2020г. от 25.11.2020г. на И. Л. - нотариус с район на действие - района на Районен съд – Враца, но са изложени мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е учредено право на строеж, може да се ползва от земята върху която е изградена постройката, доколкото това е необходимо за използването й по предназначение, но без да стане собственик на терена, който ползва. Посочено е, че правото на ползване на държавен парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките на целия урегулирания парцел.

Изложени са съображения, че презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, но същата следва да се счита за оборена в хипотеза, при която суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от терена, доколкото правното основание за упражняването на такава фактическа власт е изрично предвидено в чл. 64 ЗС. Прието е, че в случая ищецът и праводателите му са ползвали незастроената част от имота с оглед на упражняването на безспорното им право да държат сграда в чужд имот, и за да могат да започнат да владеят имота, е следвало ищецът да докаже по делото началния момент на узнаване от ответника на промяната на намерението му при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на собствеността. Посочено е, че в конкретния случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Изложени са съображения, че при промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен (несъмнен) начин, т. е. чрез действия които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия, както и че ползването на имота по предназначение, събирането на плодове, включително граждански (например наем) и изграждане на обслужващи постройки и съоръжения, не представляват отричане правата на собственика.

Прието е, че в процесния случай, ищецът не само че не е доказал промяна на намерението да държи вещта като своя, вместо за другиго, но е установено намерението му да държи имота за ответника, с приложените по делото молба с изх. № 29/21.06.2022г., писмо с изх. № 35/12.08.2022г., писмо за намерения с изх. № 30/07.07.2023г., молба с изх. № 47/21.09.2023г. и молба с изх. № 4/17.01.2023г., с които е заявил пред ответника желание да закупи процесния имот на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, без провеждане на търг, като лице притежаващо собственост върху законно построена сграда, изградена върху чужд поземлен имот.

Посочено е, че събраните по делото гласни доказателства също установяват единствено действия на ищеца и праводателите му по ползване на имота, изграждане през годините на различни подобрения и събиране на граждански плодове от имота, които с оглед основанието на което ищеца е придобил фактическа власт върху имота, се явяват недостатъчни да обосноват прилагане последиците на придобивната давност. Прието е, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на имота по давност, като са изложени съображения, че за да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно, а не скрито.

Изложени са съпътстващи мотиви, че възражението на ищеца за нищожност на актове за частна държавна собственост № 3204/28.06.2013г., № 3726/25.11.2019г., № 3727/25.11.2019г., № 3728/25.11.2019г., № 3729/25.11.2019г. и № 6156/01.09.2023г., е ирелевантно за изхода на спора, тъй като в процесния случай, при който предпоставка за уважаване на исковете, е правото на собственост на ищеца, а не на ответника, дали правото на последния е надлежно удостоверено, е без значение за изхода по делото.

При така изложените от въззивния съд съображения, основани на приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за начина на индивидуализиране на имоти, предоставени за стопанисване и управление на бившите държавни предприятия при липсата на данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот в документите, установяващи предоставяне на това право, както и към начина, по който тази индивидуализация може да бъде доказана (установена).

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел извършване на преценка дали изводите на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че на праводателя на ищеца е бил предоставен за стопанисване и управление и процесния недвижим имот, предвид липсата на конкретизация по отношение на площта на земята или други индивидуализиращи белези, които да позволяват извод за идентичност с процесния имот в представените и приети като доказателства извлечение - инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт В.“ ООД, протокол от 11.03.1971г., вписани активи на ищеца по сметка 201, в свидетелски показания и заключението на СТЕ, съответстват на практиката на ВКС (посоченото в изложението решение №1 от 31.01.2014г. по гр. д.№4495/2013г. на І г. о. на ВКС и служебно известните решение № 263 от 2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на ВКС, І г. о.; решение №340/15.07.2010г. по гр. д.№1349/2009г. на І г. о. на ВКС).

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 174/25.07.2025г. по в. гр. д. № 17/2025г. на Врачанския окръжен съд, по касационната жалба на „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, [населено място].

Указва на касатора „Товарен автотранспорт - В. 98“ АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 77.31 евро (равностойност на 151.21 лева) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена. В съобщението да се посочи, че при неизпълнение на указанията в определения срок касационната жалба ще бъде върната.

При своевременно представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: