ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1021

София, 05.03.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 609 по описа за 2025 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, вх. № 1146/13.01.2025 г., подадена от адв. Г. К. от АК – П., като пълномощник на Н. Т. Т., срещу разпореждане № 5228 от 30.12.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по ч. гр. д. № 2064/2024 г., с което е върната частна жалба с вх. № 39864/03.12.2024 г. на същата страна.

Частна жалба вх. № 1146/13.01.2025 г. е нередовна – не е внесена в срок, въпреки дадените изрични указания от администриращия съд с разпореждане от 15.01.2025 г., дължима държавна такса. Администриращият съд, с разпореждане от 06.02.2025 г. е констатирал злоупотреба от жалбоподателя чрез подаване на каскада от множество частни жалби, чиито нередовности не се отстраняват в законоустановените срокове, въпреки многократно даваните указания. Съдът изрично, преди това, е уведомил страната, че бави процеса и е причина делото да не достигне до горестоящия съд, както и, че занапред ще разглежда поведението й в светлината на чл. 3 ГПК, като предприеме нужните действия за преустановяване на същото. Делото, по тези съображения, е изпратено на ВКС за преценка поведението на жалбоподателя.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че се дължат действия, чрез които да бъде преустановено недобросъвестното поведение на страната, с което да се даде възможност за поставяне на край по съдебния спор. Съгласно чл. 5 от ГПК съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни – според общия им разум. При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на подадена жалба, след неизпълнение на дадените на страната указания. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето разрешение. Страната трябва да съобрази поведението си с указанията на съда и закона, да преустанови недопустимото сезиране чрез подаване на нередовни жалби, съответно да отстранява установените от съда недостатъци точно и в срок, като упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както повелява чл. 3 ГПК. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр. д.№ 1149/09г. на ІV г. о. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и една от правните последици е отказ от защита им. Нормата на чл. 6 ЕКЗПЧОС изисква от съда да вземе мерки за организиране адекватно на своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на процесуалния закон, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Чирикоста и Виола с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК). Компетентните органи имат задължението да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по см. чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, включително когато страна шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - Капуано с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Берлин с/у Люксембург, № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.

По това дело злоупотреба с право се изразява в подаване на верига от частни жалби, с които се препятства разрешаване на съществуващия между страните спор.

Гражданското дело по спора е образувано през 2017 г., пред Софийски районен съд, за установяване на вземане на ЕВН „Електроснабдяване“ ЕАД против Н. Т. Т.. По делото е постановено решение от първата инстанция, обявено на 09.01.2023 г., като искът е уважен. Препис от него е получен от страната на 16.01.2023 г. с указание, че може да го обжалва. Подадена е бланкетна въззивна жалба от едно изречение, без да е внесена държавна такса. Същата е оставена без движение с указание за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ПлОС; поради неизпълнение, въззивната жалба е върната. Следва поредица от частни жалби – все нередовни, които администриращият районен съд е оставил без движение и впоследствие, поради неизпълнение - върнал. На 24.05.2024 г. страната, чрез адв. К., е оттеглила последната от тази редица частна жалба. Администриращият съд е върнал същата („прекратил производството по нея) с разпореждане № 261865/24.06.2024 г. Срещу последното разпореждане отново е подадена частна жалба от Н. Т., чрез адв. К., отново нередовна (без да е платена държавната такса) и отново от едно изречение.

Тази жалба е приета за разглеждане, въпреки нередовността, от Пловдивския окръжен съд, който, като е констатирал злоупотреба от страна на Т., е изложил съображения, че следва да се предприемат действия за преустановяването й. По същество е намерил за законосъобразно обжалваното разпореждане и го е потвърди, като е осъдил по чл. 77 ГПК жалбоподателят да заплати дължимата за производството държавна такса. Срещу въззивното определение № 2279/22.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2064/2024 г., постановено от ПлОС, е подадена частна жалба от страната, чрез адв. К. – нередовна и от едно изречение. Администриращият окръжен съдия е оставил същата без движение с указание да се внесе дължимата държавна такса, което не е сторено и с разпореждане от 01.10.2024 г. частната жаба е върната. Следва поредица от нередовни частни жалби – 4 на брой, вкл. тази, по която е образувано настоящото производство, разпореждания на съда с указания за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лв., неизпълнение в срок на указанията и постановяване на разпореждания за връщане на частните жалби.

Страната многократно по делото депозира частни жалби, без да плаща дължимата за разглеждането им държавна такса; многократно администриращите съдилища дават идентични указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., които тя не изпълнява. Страната действа и чрез адвокат, което най-малкото предполага, че е надлежно консултирана още преди подаване на частната жалба относно изискванията за нейната редовност, вкл. внасянето на държавна такса от 15 лв. Това, а и цялостното поведение на Н. Т. по делото, мотивира съставът по настоящото дело да приеме, че истинската цел на страната е не приключване на спора и законосъобразното му разрешаване, а неоправдано бавене на съдопроизводството, на влизане в сила на съдебното решение и неговото изпълнение.

С разглеждането по същество на нередовната, последна по реда си, частна жалба, по която е образувано настоящото дело, ВКС ще преустанови увреждащата злоупотреба, установена по-горе.

Частна жаба вх. № 1146/13.01.2025 г. е неоснователна. Сама страната не твърди, че указанието да внесе държавна такса е неправилно, нито че го е изпълнила в срок. При това положение, съдът е приложил точно последиците на закона и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Страната е останала задължена за държавна такса по настоящото дело, дължима за разглеждане на частна жалба, вх. № 1146/13.01.2025 г. На осн. чл. 77 ГПК следва да бъде осъдена да я заплати.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5228 от 30.12.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по ч. гр. д. № 2064/2024 г.,

ОСЪЖДА Н. Т. Т. да заплати, на осн. чл. 77 ГПК, по сметка на Върховния касационен съд сумата в размер на 15 лв., дължима държавна такса по ч. гр. д. № 609/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: