Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: З. Т. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 3545 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И., [ЕГН], гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Г. К. против решение № 91/17 януари 2022 г., постановено по адм. д. № 688/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. И. против заповед № 20 ОА-2596/10 декември 2020 г. на кмета на О. П. с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, гр. Пловдив. Изменението предвижда обединяване на УПИ ІІ-20 "производствена дейност" с ПИ с идентификатор 56784.504.603, попадащи в УПИ І - "учебен център на СБА" в един нов УПИ ІІ-504.1295, производствена и складова дейност, по имотните им граници, с ново свободно застрояване и запазване на съществуващите сгради в ПИ с идентификатор 56784.504.1272, устройствена зона"СМФП", с устройствени показатели, конкретизирани в заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Оплакванията за съществените нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни – съдът правилно е мотивирал недопускането на разширена СТЕ, мотивирайки волята си с това, че правнозначимите факти са изяснени и назначаването на такава не би допринесло за изясняване на обективната истина по делото. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона. Вярно мотивирани са изводите касателно материално-правните предпоставки за издаване на оспорения административния акт. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ изисква съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, каквото в случая е налице.

Проектът отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, според който урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Новият УПИ II–504.1295 има лице към задънена улица от югозапад (северно от о. т.4048). Проектът отговаря и на изискванията и на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ - новообразуваният УПИ има площ по-голяма от 300 кв. м. От заключението на СТЕ, правилно кредитирано от съдебния състав, се установява, че устройствените показатели в графичната част на проекта и вписани в оспорената заповед, отговарят на изискванията на чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 3 от Наредбата.

Одобреният със Заповед № 20 ОА – 2596/10 декември 2020 г. проект за ИПУП – ПРЗ не засяга правата на касатора за обслужване на имота, тъй като има отреден изход/лице към задънена улица от югозапад, който не се променя с изменението на плана, одобрен с процесния административен акт – имотите са били урегулирани с предходни заповеди от 2003 и 2010 г. Освен това устройствените условия по отношение имота на касатора – поземлен имот с идентификатор 56784.504.605 по КККР на гр. Пловдив, не се променят с изменението на плана, одобрен с процесната заповед.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на О. П. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/17 януари 2022 г., постановено по адм. д. № 688/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Н. И., [ЕГН], гр. Пловдив, да заплати на О. П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА