ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082

София, 06.03.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2554 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. К., чрез адв. Д. П., против въззивно решение № 1412 от 05.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2510/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261739 от 15.03.2021 г. постановено по гр. д. № 3297/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което са уважени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 и 92 ЗЗД, като „АВАНГАРД БИЛД - 1“ ЕООД и И. Д. К. са осъдени да заплатят солидарно в полза на Д. К. С. сумата от 149 008,82 лв., представляваща левовата равностойност на 76 187 евро, дължима по споразумение от 14.02.2020 г. за встъпване в дълг по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и компенсаторна неустойка за периода 03.03.2020 г. - 01.04.2020 г. в размер на 2933,75 лв., представляваща левовата равностойност на 1500 евро, дължима по силата на чл. 4 от споразумение от 14.02.2020 г. за встъпване в дълг по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 25.09.2015 г. и са присъдени съдебно деловодни разноски. Решението е влязло в сила по отношение на „АВАНГАРД БИЛД - 1“ ЕООД - в несъстоятелност.

Касаторът обжалва решението, като недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация Д. К. С., подаден чрез процесуален представител адв. А. С.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

По делото е установено, че на 25.09.2015 г. между Д. С. и „А. Б. - 1“ ЕООД е сключен предварителен договор, съгласно който дружеството се е задължило да му продаде, а той да закупи апартамент, който следвало да бъде построен върху дворно място от 550 кв. м., съставляващо УПИ-15-930, а именно апартамент № 8, със застроена площ от 63,401 кв. м., находящ се на третия етаж от сградата, която следвало да бъде построена. Продажната цена на имота е договорена на 44 130 евро или левовата равностойност по курса към деня на плащане. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът-купувач превел на ответника-продавач сумата от 39 717 евро, като останалата част от продажната цена, възлизаща на 4413 евро, следвало да бъде платена след въвеждане на сградата в експлоатация. Плащането е доказано от представените платежни нареждания за кредитен превод /л. 11-13/ от съдържанието на които е видно, че ищецът е извършил 3 на брой плащания, всяко от които на стойност 25 893 лв., в полза на ответника „А. Б. - 1“ ЕООД, съответно на датите 25.09.2015 г., 24.02.2016 г. и 12.09.2016 г., в изпълнение на поетото по силата на предварителния договор задължение за плащане на продажната цена. Общо заплатената сума възлиза на 76 679 лв. Падежът на задължението за прехвърляне на собствеността е определен до 30.03.2017 г. Междувременно поради извършена разпоредителна сделка с апартамента през 2019 г., предмет на предварителния договор между страните, от ответника-продавач в полза на трето лице-купувач, изпълнението на задължението на продавача е станало обективно невъзможно. Затова на 14.02.2020 г. между купувача и И. Д. К. /като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството продавач/ е постигнато споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията, оформено с нотариална заверка на подписите, съгласно което И. Д. К. е встъпил в дълга на „АВАНГАРД БИЛД - 1“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник, като страните са се споразумели на ищеца да бъде изплатена в срок до 02.03.2020 г. общо сумата от 76 187 евро, която включва: сумата 39 717 евро – връщане на вече заплатената цена по предварителния договор, както и сумата от 36 740 евро – договорена от страните като дължима и достатъчна компенсаторна неустойка. Падежът на това задължение е до 02.03.2020 г. /чл. 2, ал. 3/, като е уговорено е още в чл. 4, че при забава и на това задължение ще се дължи мораторна неустойка в размер на по 50 евро за всеки следващ ден забава до окончателното й изплащане. Въпреки тази спогодба, обективираща и извънсъдебно признание на дълга от страна на продавача, задължението остава неизпълнено до момента. Въззивният съд е приел, че продавачът е допуснал виновно неизпълнение на поетото договорно задължение по предварителния договор да построи и прехвърли правото на собственост в полза на купувача, като вместо това е продал имота на трето лице-купувач. Затова следва да върне вече платеното от купувача /90 % от цената/ след като договорът е развален по взаимно съгласие – на отпаднало основание. Затова и с цел избягване на бъдещи спорове е сключена процесната спогодба, която освен връщане на платената до момента цена, изрично предвижда и обезщетение за причинените и вече настъпили за купувача вреди, под формата на компенсаторна неустойка. Основанието на предявената претенция е чл. 365 ЗЗД, а не чл. 92 ЗЗД. Спогодбата има декларативно /установително/ и конститутивно действие, а съдът е длъжен да приеме, че правното положение между страните е такова, каквото споразумението прогласява. Именно затова дължимата главницата, подлежаща на плащане от страна на жалбоподателя, не подлежи на преценка за прекомерност от страна на съда, доколкото това не е типичната компенсаторна неустойка, договорена при евентуално бъдещо неизпълнение, а конкретен размер на вече настъпили вреди в резултат на виновно и признато от продавача неизпълнение на договорно задължение. След направеното от ответника в спогодбата валидно признание на вземането в размер на 36 470 евро, той вече не може да го оспорва, позовавайки се на възражения, които произхождат от предходните правоотношения между страните. Очевидно е, че компенсаторната неустойка е договорена за вредите, изразяващи се в разликата в цената на имота /предмет на неизпълнения предварителен договор/, която е била договорена през 2015 г. и съответно цената през 2020 г., когато е постигната спогодбата. Освен това, по делото не са ангажирани доказателства от които да е видно, че размерът на уговорената неустойка значително надвишава размера на вредите, претърпени от ищеца при настъпилото вече неизпълнение на задължението на строителя-продавач. Ето защо, неоснователни и недоказани са твърденията на жалбоподателя-ответник относно възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави или поради прекомерност на процесната главница, състояща се от две компоненти. Що се отнася до мораторната неустойка, предвидена в чл. 4 от спогодбата за неизпълнение на задължението по същата, договорена в размер на по 50 евро на ден, без краен предел – в случая уговорената неустойка не надхвърля така очертаните функции с оглед конкретните обстоятелства към момента на сключване на споразумението – забавата на строителя-продавач е повече от 3 години /окончателен договор е следвало да бъде сключен до 30.03.2017 г./, а такъв изобщо не е сключен, поради продажба на имота на трето лице, платената от купувача цена не е доброволно върната обратно, а договорената по спогодбата главница не е реално платена на падежа – 02.03.2020 г. Присъждането й като мораторна неустойка над размера на заплатената законна лихва не води до кумулиране с обезщетение за вредите, произтичащи от едно и също неизпълнение, а с оглед значителния период на забава от страна на продавача, няма нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. В случая сключената между страните сделка е търговска и то от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ. Това води до невъзможност да се иска намаляване на неустойката поради прекомерност предвид изричната забрана на чл. 309 ТЗ.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следния правен въпрос: „Действителна ли е клауза за неустойка, уговорена след настъпване на неизпълнението по договора, респективно на вредите?”, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана множество решения по чл. 290 ГПК, която цитира – решение № 6 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 1714/2018 г., IV г. о., решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., решение № 17 от 05.02.2018 г. по гр. д. № 1578/2017 г., I г. о., решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 262/2010 г., II г. о., решение № 229 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1465/2010 г., II г. о., решение № 25 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 2299/2018 г., II г. о., решение № 26 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 2559/2021 г., III г. о., решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г., III г. о., решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., I т. о., решение № 106 от 1.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г., IV г. о., решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г., IV г. о., решение № 151 от 17.07.2013 г. по гр. д. № 574/2012 г., IV г. о. и решение № 214 от 22.01.2018 г. по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Съдът не се е произнесъл по непредявена претенция. В изпълнение на правомощията му по чл. 269, ал. ГПК и сл., въззивнният съд е прецизирал дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията, произтичаща от валидно сключено споразумение между страните, което в конкретния случай не е налагало извършването на нов доклад по смисъла на чл. 146, ал. 1 ГПК.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. При тълкуване на договорките на страните в споразумението, включително в контекста на неизпълнението по чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е изложил, че независимо как е наименувано вземането се касае за уговорено между страните компенсаторно обезщетение (неустойка вместо изпълнение). Изложено е, че такова обезщетение има своето икономическо основание – ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в разликата в цената на имота /предмет на неизпълнения предварителен договор/, която е била договорена през 2015 г. и съответно цената през 2020 г. Ето защо, въпросът не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът не е обосновал и наличието на специалното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпроса, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението.

Останалите наведени доводи и цитираната в изложението практика, доколкото касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, по които и изрично да е поискал допускане на касационно обжалване в настоящото производство, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение. Дали изводите на съда са обосновани и решението е правилно е въпрос по същество и не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация Д. К. С. разноски, тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършването им, съгласно приетото в т. 11 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е разяснено, че в случаите, при които е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1412 от 05.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2510/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: