ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770

[населено място],11.03.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2542 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 от ГПК.

Производството е образувано по касационна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, против Решение №498 от 03.06.2024г. по в. гр. д. №1816/2023г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 1813 от 25.08.2023г. по гр. д.№7453/2022г. на Бургаски районен съд, е отхвърлен иск на касатора с посочено от съда основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за осъждане на [община] за сумата от 8800 лв., представляваща част от стойността на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета № РС08-001346/2020-01 и ликвидационни разноски, която сума е изплатена на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ – ЗАД „Армеец“, обезщетило собственика на застрахования при него лек автомобил „Волво ХС60“ с рег. [рег. номер на МПС] , за причинени щети при реализирано на 16.02.2019г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ПТП от застрахования в ищцовото дружество водач Г. С. В., който управлявайки лек автомобил „Ф. М. с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 18 919 лева, въззивното решение не се обжалва.

Ответникът [община] оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника „Автомагистрали – Ч. М. АД изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално поддържа, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК /ред.ДВ бр. 86/2017г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.

Основанието на претендираното суброгационно право от ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо от него по договор за застраховка „Гражданска отговорност автомобилистите“, обективиран в полица №BG/30/119000473870, със срок на валидност от 11.02.2019г. до 11.02.2020г., по отношение на лек автомобил марка „Форд“, с рег.№А9596, за настъпило на 16.02.2019г. застрахователно събитие ПТП. С оглед изплащането на обезщетението застрахователят претендира, че за него е възникнало право на регрес срещу виновното за настъпването на вредата лице, а именно О. Б. Излага доводи, че общината има задължение, в качеството на „стопанин на пътя“ по смисъл на пар. 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба №1 за организиране на движението на пътищата от 17.01.2001г. да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година и че при надлежно изпълнение на това задължение, процесното ПТП не би настъпило.

От изложеното следва, че спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ, което обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение. Застрахователят поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, чието поведение е в причинна връзка с настъпването на увреждането. Спорните права са породени във връзка с договор за застраховане и плащане на застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на него. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 от ГПК, като изрично изброените в чл. 365 от ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др.

Меродавно за настоящия правен спор е и обстоятелството, че ответната община няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът на застраховането използва понятието „ползвател на застрахователни услуги“, в което попадат застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, поради което не е потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дадено в чл. 2, ал. 2 от КЗ.

С оглед на размера на претендираната в производството сума - 18 919 лева, същата е под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., съответно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно.

Насрещната страна претендира заплащане на разноски за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, пред касационната инстанция. Дължимото на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение на ответника по касация следва да се определи съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, а именно в размер на 200 лв.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал. 3 ГПК

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, подадената от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, касационна жалба срещу Решение №498 от 03.06.2024г. по в. гр. д. №1816/2023г. на Бургаски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 200 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.