ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144

София, 11.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2982 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Р., чрез адв. Ц. А., против решение № 19/12.02.2024 г., поправено с решение № 27/26.02.2024г., по в. гр. д. № 121/2023г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. Р. срещу Д. В. Б. с ЕГН [ЕГН], иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1во ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 30.09.1997г. между Р. Д. Р. и К. Т. Г., обективиран в нотариален акт № ...., том ......, дело № ...........г. по описа на РС –Троян.

Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност и необоснованост. В контекста на оплакванията си поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси, за които твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а първият - и очевидно неправилно: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви? 2. При положение, че никога в спорния имот не е съществувала двуетажна жилищна сграда, възможно ли е такава сграда да бъде предмет на разпоредителна сделка?

Насрещната страна – ответницата Д. В. Б., не е депозирала отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният е установил съобразно събраните и от него доказателства,...