ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1078гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.

ЧЛЕНОВЕ : Л. Ц.

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Л. Ц. т. д. №2449 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“АД срещу решение №212/11.07.2025г. по гр. д.№288/25г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта, с която, след частична отмяна на решение №13/15.01.2025г. по гр. д.№44/2024г. по описа на РС Харманли, е отхвърлен предявеният от банката срещу Д. Г. Т. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане на „Обединена българска банка“АД по договор за потребителски кредит от 31.10.2019г., сключен с Д. Г. Т. за сумите 12 933,58 лв. главница; 596,18 лв. обезщетение за забава за предсрочно изискуема главница за периода 13.04.2023г. – 31.07.2023г. и 435,02 лв. обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 15.10.2021г. – 12.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.724/23г. по описа на РС Харманли.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и несъобразяването му с практиката на Върховен касационен съд. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че банката не е изпълнила задължението си да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на вземанията й по кредита, като не е издирила същия на посочения в договора адрес за кореспонденция, както и, че връчването на исковата молба на особения му представител, назначен по делото, няма последиците на обявена предсрочна изискуемост. Твърди, че съдът не е разгледал в съвкупност всички доказателства по делото и е пренебрегнал наложената практика на касационната инстанция, поради което е достигнал до погрешния си извод, че предявената от банката със заявлението, подадено пред заповедния съд, част от вземанията й не съществува. Моли решението на Хасковски окръжен съд да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и искът - уважен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на въззивния акт до касационен контрол касаторът се позовава на предпоставката за допускане на касационния контрол, визирана в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която счита за осъществена с разрешения от въззивния съд въпрос Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл. 47 ал. 6 ГПК? Твърди, че даденото от състава на окръжния съд разрешение е в противоречие с това в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №198/18.01.2019г. по т. д.№193/2018г. на І т. о. на ВКС. Според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/ би било касационната инстанция да се произнесе и по въпросите Задължен ли е въззивният съд да изследва всички представени доказателства от страните, които са от значение за решаване на спора и трябва ли съдът да обсъди в мотивите на решението всички доказателства за вземането? и Необходимо ли е в случая на връчването по реда на чл. 47 ГПК ЧСИ да връчва на адреси на длъжника, посочени в договора за кредит, но липсващи в справката НБД Население?. Без да излага конкретни съображения, касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, намирайки въззивното решение за очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба Д. Г. Т., в подаден от особения му представител адв. Ф. писмен отговор, оспорва наличието на сочените в изложението предпоставки за извършване на селекцията, а по същество поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на въззивната инстанция в обжалваната му част.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

При произнасянето си съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 86 от ЗЗД, като е намерил за безспорно, че по подадено от банката заявление в нейна полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в общ размер 19 036,67 лв. главница, от които: 2 596,35 лв. – редовно падежирали вноски за периода от 15.10.2021 г. и 16 440,32 лв. – предсрочно изискуема главница от дата 13.04.2023 г., както и лихви в общ размер 3 245,78 лв., от които 1 515,93 лв. - договорна лихва за периода 15.09.2021 г., до 12.04.2023 г.; 435,02 лв. обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 15.10.2021 г. до 12.04.2023 г.; 596,18 лв. - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г.; 698,65лв. изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви за периода 15.12.2020 г. до 14.08.2021 г. и 54 лв. разноски за уведомяване. Приел е за установено, че вземанията произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит от 31.10.2019 г., с който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 20 900 лв. срещу задължението последния да го погаси на 120 месечни вноски в размери от по 226,82 лв. ; че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, а подадената от ищеца искова молба е в изпълнение в срок на дадени му от заповедния съд указания по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК.

Като основен спорен по делото въпрос съдът е определил въпросът обявена ли е предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката и евентуално – кога е станало това. Констатирал е във връзка с него, че са били предприети действия от ЧСИ по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника по кредита по постоянния му и настоящ адрес, находящ се в [населено място]; че в договора за банков кредит е бил посочен друг адрес за кореспонденция с кредитополучателя в [населено място] бряг, като този адрес е бил посочен и в представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката, но данни за предприети действия по връчване на длъжника на съобщението за предсрочна изискуемост на кредита на този адрес няма.

При тези обстоятелства съдът е приел, че не би могъл да се направи извод, че банката - кредитор е уведомила по надлежния ред длъжника за упражненото право да направи целият кредит предсрочно изискуем. Посочил е, че е запознат с, но отказва да сподели практиката на ВКС, според която при удостоверено в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него и това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост, като връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47 ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Развил е съображения в обосноваване на това си становище. Като се е позовал на мотивите по т. 1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е направил извод, че искът в частта за претендираната главница е основателен само за вноските, падежирали до 03.12.2024 г. – датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, и е неоснователен в останалата му част, т. е. за сумата 12 933,58 лв. Като е приел, че не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита е заключил, че недължима се явява и сумата 596,18 лв. - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г. Споделил е и възражението на ответника-въззивник за нищожност на чл. 4.5 от договора – клаузата за вземане за обезщетение за забава, претендирано в размер на 435,02 лв. на просрочените плащания за периода от 15.10.2021 г. до 12.04.2023 г. до датата на предсрочната изискуемост, тъй като същата е уговорена в противоречие с чл. 33 ал. 2 ЗПК, според която обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Поради това е приел, че така претендираното обезщетение не се дължи, поради липса на основание, а за останалите претендирани лихви решението на първата инстанция е правилно, тъй като такива се дължат. В този смисъл е постановил и решението си.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК и възприетото с т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, определящи рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Дадените от въззивната инстанция разрешения на въпросите следва да покриват някоя от предвидените, като допълнителни предпоставки за допускане на касацията, хипотези на чл. 280 ал. 1 т. т.1-3 ГПК.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира за осъществена посочената обща предпоставка за допускане на касационния контрол по същество върху обжалваното въззивно решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от „Обединена българска банка“АД срещу Д. Г. Т. иск за признаване за установено съществуването на вземане по договора за потребителски кредит за сумите 12 933,58 лв. главница и 596,18 лв. обезщетение за забава за предсрочно изискуема главница за периода 13.04.2023г. – 31.07.2023г. Основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК е обосновано с обусловилия изхода на делото въпрос Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл. 47 ал. 6 ГПК? Налице е и допълнителната предпоставка на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото даденото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие с отговора на този правен въпрос, даден в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №198/18.01.2019г. по т. д.№193/2018г. на І т. о. на ВКС.

По отношение на останалата част от решението касаторът не е обосновал изискуемите от закона предпоставки за достъп.

На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса в размер на 138,35 евро.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговски колегия Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212/11.07.2025г. по гр. д.№288/25г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта, с която, след отмяна на решение №13/15.01.2025г. по гр. д.№44/2024г. по описа на РС Харманли, е отхвърлен предявеният от банката срещу Д. Г. Т. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане на „Обединена българска банка“АД по договор за потребителски кредит от 31.10.2019г., сключен с Д. Г. Т. за сумите 12 933,58 лв. главница и 596,18 лв. обезщетение за забава за предсрочно изискуема главница за периода 13.04.2023г. – 31.07.2023г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212/11.07.2025г. по гр. д.№288/25г. по описа на Окръжен съд Хасково в останалата му обжалвана от „Обединена българска банка“АД част.

УКАЗВА на „Обединена българска банка“АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 138,35 евро, като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Касаторът да се уведоми със съобщението, че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.

След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: