ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782

София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 91 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Ню Б. Ф. АД, чрез адв. Ек. М. от САК, с надлежно учредена представителна власт по дело, срещу определение № 2707/18.10.2024 г., постановено по к. т. д. № 172/2024 г. по описа на ВКС, І т. о., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 9843/06.06.2024 г., подадена от „Ню Б. Ф. АД за изменение на определение № 1388/29.05.2024 г. в частта му за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като списъкът за разноските, които са претендирани пред касационната инстанция, е бил материализиран в друг документ, представен по делото (не посочва обаче кой е този документ). Релевира подробни правни доводи за основателност на искането за изменение на постановеното от касационната инстанция определение в частта му за разноските, респ. на искането за тяхното присъждане в тежест на ответната страна, но с оглед на предмета на настоящото частно производство тези правни съждения не следва да бъдат разглеждани.

Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Установява се, че с обжалваното определение първият състав на касационния съд е оставил без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението, с което не е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, в частта му за разноските, тъй като е счел, че в това определение се е произнесъл по искането на страните по чл. 80, изр. 1 ГПК - оставил го е без уважение поради обстоятелството, че касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато и по подадените от двете страни касационни жалби. Приел е, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима, тъй като към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден срещу предявената от ответника касационна жалба, молителят не е представил списък за разноските. Съобразил е, че съгласно т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, а съгласно т. 2 от това тълкувателно решение страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството.

Установява се, че с определение № 1388/29.05.2024 г., постановено по к. т. д. № 172/2024 г. по описа на ВКС, І т. о., не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по касационните жалби на „К. Б. К. ЕООД и на „Ню Б. Ф. АД, като, произнасяйки се по исканията на страните по делото за присъждане на сторените пред ВКС съдебни разноски, касационната инстанция ги е оставила без уважение с правния довод, че при недопускане на касационното обжалване по техните жалби не следва да се присъждат разноски в производството.

С молба с вх. № 9843/06.06.2024 г. „Ню Б. Ф. АД е поискало изменение на това определение, в която е развило правни съображения за присъждането им с оглед изхода на делото – недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по предявените от страните касационни жалби.

Както първият състав на ВКС е изяснил, съгласно т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, а съгласно т. 2 от това тълкувателно решение страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството.

Към отговора на касационната жалба, предявена от „К. Б. К. ЕООД, ответникът по нея „Ню Б. Ф. АД е поискал присъждане на разноски, като е представил доказателства за тяхното извършване – фактура и референция от банката за извършения банков превод на уговореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като санкцията за неизпълнение на това процесуално задължение е свързана с лишаването от активната процесуална легитимация за изменение на окончателния съдебен акт в частта му за разноските.

Списъкът представлява документ, в който са изброени видът и размерът на разноските, като той трябва да бъде съставен и дори когато е извършен само един разход в производството, какъвто е настоящият случай.

Наистина, основателно е правното съждение на частния жалбоподател, че, за да е налице списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, той не следва непременно да бъде назован с това наименование, като може да е материализиран в друг документ.

Но в конкретния случай не е представен нито отделен, нито инкорпориран в друг документ списък на разноските – с конкретно изброяване на вида и размера на сторените от частния жалбоподател съдебни разноски. Фактурата и референция от банката за извършения банков превод на дължимото адвокатско възнаграждение представляват доказателство за уговарянето и заплащането на тези разноски, но не и списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Както бе изяснено, правната норма, уредена в чл. 80, изр. 2 ГПК, установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението.

Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА определение № 2707/18.10.2024 г., постановено по к. т. д. № 172/2024 г. по описа на ВКС, І т. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.