Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 3613 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. М. от гр. София, против Решение №372/21.01.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело №10517/2021 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му против Заповед №ЗХУ-ИО/Д-С-КС/ 264/ФП/03.02.2020 г. на директора на Д. С. подпомагане (ДСП) - Красно село гр. София, потвърдена с Решение № 22-РД06-0065/03.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) София град. Твърди, че решението е неправилно, като противоречащо на материалния закон и при наличие на касационното основание по чл. 209, т.3, предл. първо АПК моли за неговото отмяна.

Ответникът - директорът на Д. С. подпомагане Красно село при РДСП София - град не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Заповед №ЗХУ-ИО/Д-С-КС/264/ФП/03.02.2020 г. на директора на Д. С. подпомагане - Красно село гр. София, потвърдена с Решене №22-РД06-0065/03.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. Заповедта е издадена на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), във вр. чл. 65 ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, въз основа на изготвена индивидуална оценка за потребностите от 31.03.2020 г. на П. М..

С посочената Заповед №ЗХУ/Д-С - КС/264/ФП от 03.02.2020 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - Красно село, е разпоредено П. М. да получава месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2 ЗХУ, считано от 01.12.2019 г. със срок до 31.12.2022 г., както и с нея е потвърдено Направление за ползване на социални услуги от пълнолетни лица №20003116 на директора на дирекция Социално подпомагане - Красно село. Размерът на отпусната финансова подкрепа по чл. 70 т. 2 ЗХУ е в размер на 106,65 лв. месечно. Издадено е направление за ползване на социални услуги от пълнолетни лица с валидност до 01.12.2022 година.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. М., след като е извършил контрола за законосъобразност на административния акт и на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Съдът е констатирал, че заповедта е издадена във връзка с подадено от него заявление - декларация, с което се искат няколко целеви помощи, финансова подкрепа и предоставяне на социални услуги, които искания не са уважени, поради което намира, че за лицето съществува правен интерес от оспорване на цитираната заповед. Решението е правилно.

Видно от разпоредбата на чл. 70, т. 2 ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат от 71 до 90 на сто степен на увреждане. Размерът на финансовата подкрепа е в размер 15 на сто от линията на бедност. По делото е установено, че П. М. има определени [заличен текст], поради което му се дължи месечната финансова помощ именно по чл. 70, т. 2 ЗХУ. Правилно първоинстанционният административен съд е съобразил приложимите материалноправни разпоредби чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 22, ал. 1 ЗХУ и е достигнал до обоснован извод, че месечната финансова подкрепа на хората с увреждания има два компонента - степен на увреждане и целеви помощи съобразно вида на увреждането, като е необходимо да се изготви индивидуална оценка на потребностите на лицето.

В конкретната хипотеза за П. М. има изготвена индивидуална оценка за неговите потребности, но законосъобразно административният орган е отказал част от заявената от него помощ, поради неизпълнение на законовите изисквания за нейното отпускане.

Жалбоподателят има трайно намалена работоспособност под изискването за 90%, въведено в текста на чл. 74, ал. 1 ЗХУ, поради което няма право на отпускане на целева помощ за покупка на лично превозно средство. Също така, той не отговаря и на предвиденото в чл. 75 ЗХУ за да бъде правоимащ и да му се отпусне помощ за приспособяване на жилище, защото от данните по делото е видно, че Миронов не е посочил в заявлението си, че е самотно живеещ. Същият не е представил и медицинските документи, които се изискват по чл. 73, ал. 2 ЗХУ. Органът е посочил в индивидуалната оценка, че се дава положително становище за целева помощ за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ), но едва след представяне на медицинската документация.

За помощта по чл. 76 ЗХУ законодателят е посочил, че същата може да се ползва, но от лица с трайни увреждания над 90 на сто намалена работоспособност, като за П. М. и видно от приложените ЕР на ТЕЛК, по делото има определена [заличен текст].

По вече изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №372/21.01.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело №10517/2021 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА