РЕШЕНИЕ

№ 155

гр. София, 13.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладвано от съдия Николова гр. дело № 3073 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 3358 от 1.07.2024 год. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 11.04.2023 год. по в. гр. д. № 275/2022 год. на ОС – Кърджали, в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, с оглед проверка на извода на съда за качеството на наследник на общия наследодател на съделителката Ф. Х., с оглед представените по делото писмени доказателства.

Касаторът Р. Ш. Х., чрез пълномощника му адв. А. Х., поддържа становище за недопустимост на въззивното решение поради липса на положителна процесуална предпоставка за възникването, съществуването и упражняването на правото на иск за делба от страна на съделителката Г. Х., която не е приела наследството на Ш. Х. по опис, съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 ЗН. Поддържа и становище за неправилност на решението на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с искане то да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представен списък.

Ответниците по касация - Ф. А. Х., действаща лично и в качеството на родител на Г. Х. Х., чрез пълномощника им адв. М. Ч., в представения писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорват жалбата и искат обжалваното решение да се потвърди. Претендират присъждане на направените разноски.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, и като взе предвид становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 256 от 25.10.2022 год. по гр. д. № 230/2022 год. на РС – Момчилград, с което е допусната делба на недвижими имоти, придобити по наследство, находящи се в [населено място]: самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ 64.06 кв. м., с адрес в [населено място], [улица], бл. „*“ № 2, вх. „А“, ет. 2, ап. 3, с трайно предназначение за „жилище-апартамент“, ведно с прилежащото му избено помещение № 4, с площ 14.06 кв. м., ведно с 27.577% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при описаните граници, зала/склад със застроена площ 61.56 кв. м., разположена в приземен етаж в жилищна сграда - бл. „*“, на същия адрес, между съделителите Ф. А. Х., действаща лично и в качеството й на родител на Г. Х. Х. и Р. Ш. Х. при дялове – по 1/4 за всяка от първите две и 2/4 ид. ч. за съделителя Р. Х..

Установено е, че общият на страните наследодател Ш. Х. Х., починал на 3.12.2020 год., е бил собственик на делбените недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда, бл. „*“ в [населено място], придобити на основание покупко-продажба с представените по делото договори за продажба на държавен, респ. общински имоти от 1993 год. и 1997 год. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници същият е оставил наследници Р. Х., негов син, ответник в производството и Г. Х., негова внучка -дъщеря на починалия преди общия наследодател негов син Х. Ш. Х.. С решение от 4.03.2022 год. по ч. гр. д. № 673/2021 год. на РС – Момчилград е постановено вписване в особената книга при съда приемане на наследството на Ш. Х. Х. от Г. Х., чрез законния й представител Ф. Х., нейна майка.

Въззивният съд приел, че Ф. Х. е наследник на Ш. Х., в качеството й на съпруга на починалия преди него негов син Х. Х., като се е позовал на представено по делото удостоверение на наследници на Х. Х.. Като е приел, че приемането на наследството по опис от страна на малолетната Г. Х. не е предпоставка за допустимостта на иска за делба, в каквато насока ответникът е възразявал срещу него, въззивният съд е достигнал до извод за допускане на делбата на наследствените от Ш. Х. имоти между първоначалните страни, в т. ч. и с участието на Ф. Х. в лично качество с дял 1/4 ид. ч., като потвърдил първоинстанционното решение.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за проверка на направения извод, като намира същият за неправилен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗН. Съгласно тази разпоредба низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. В случая синът на общия наследодател - Х., починал преди него, се замества в наследяването по закон от дъщеря си Г., но не и от преживялата си съпруга, както въззивният съд неправилно е приел. Законът е предвидил правото на заместване като самостоятелно право, да принадлежи на низходящите на починалия наследодател, които да го заместят и да получат неговия дял от наследството, което той би получил, ако беше жив /респ. имаше право да наследява/. Затова в делбата на наследството на Ш. Х. следва да участват Р. Х., негов син и Г. Х., негова внучка, чрез майка й, като законен представител, при равни дялове. Правилно въззивният съд е приел, че приемането на наследството по опис от страна на малолетната съделителка не е предпоставка за допустимостта на иска за делба.

Поради тези съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която са определени частите на Г. и Ф. Х. и делбата е допусната с участието на последната, като вместо това се постанови друго, с което се определят дялове на Р. Х. и Г. Х. – по 1/ 2 ид. ч. за всеки от тях и искът за делба на Ф. Х. се отхвърли.

По разноските:

Касаторът претендира присъждане на направените разноски и с оглед изхода по делото същите му се дължат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед данните в него същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., и държавни такси в общ размер 70 лв., или разноските са в общ размер 2 070 лв. От тях следва да му се присъдят 1 035 лв. съразмерно с уважената част от жалбата по отношение една от съделителките.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 48 от 11.04.2023 год. по в. гр. д. № 275/2022 год. на ОС – Кърджали в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 256 от 25.10.2022 год. по гр. д. № 230/2022 год. на РС – Момчилград в частта му, с която е допусната съдебната делба на описаните недвижими имоти с участието на Ф. А. Х. и са определени дялове на Ф. А. Х. и на Г. Х. Х. по 1/4 ид. ч. за всяка от тях, като вместо това:

ПОСТАНОВЯВА делбата да се извърши между Г. Х. Х., чрез майка й и законен представител Ф. Х. и Р. Ш. Х. при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от тях.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. А. Х. за делба на описаните имоти.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му част.

ОСЪЖДА Г. Х. Х., чрез майка й и законен представител Ф. Х., да заплати на Р. Ш. Х. разноски за касационното производство в размер на 1 035 лв. /хиляда тридесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: