ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1270гр. София, 17.03.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Е. П.

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. гр. д. № 578 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Б. П., представлявана от адв.П., назначен като служебен защитник, предоставящ правна помощ, срещу определение № 1322 от 30.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1391 от 2024 г. на Апелативен съд - София, ГО, 14 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. Б. П. срещу определение № 4754 от 30.03.2024 г. по гр. д. № 14091/21 г. на СГС, І-1 с-в, в частта, в която след отмяна на основание чл. 253 ГПК на определение от 02.11.2021 г. постановено от СРС, в частта, в която е допуснато изменение на иска за имуществени вреди за сумата от 137 000 лв., се оставя без уважение молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение в тази част.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Касационният жалбоподател поддържа, че по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала по гр. д. № 10948/2021г. по описа на СРС да допусне изменение на предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до сумата от 137 000лв. и това нейно искане е било уважено. Поддържа, че недопустимо СГС по реда на чл. 253 от ГПК е преценил възможността да отмени определението на СРС по чл. 214 от ГПК. Поддържа, че именно изменението на иска по размер е било основанието за изпращане на делото по подсъдност на СГС. Поддържа, че не е правила искане пред СГС за изменение на предявените искове и този съд не е следвало да проверява редовността на исковата молба, която вече е била проверена. Оспорва възможността по-горен съд да отменя актове на по-долен съд по реда на чл. 253 от ГПК. Навежда твърдения, че претърпените имуществени вреди от нея не се изчерпват само с такси и разноски и че е претърпяла имуществени вреди в по-висок размер. Моли обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на СГС да бъдат отменени като очевидно неправилни и делото да бъде върнато на СГС да разгледа исковете в увеличения им размер.

Към частната жалба е представено изложение за допускане на касационното обжалване, като основание, за което се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателката е формулирала следния процесуално правен въпрос -

Може ли съдът да отмени на основание чл. 253 от ГПК определението си по чл. 214 ал. 1 изр. 3 от ГПК за допускане на увеличение на размера на иска, на основания различни от визираните в чл. 253 от ГПК, а именно изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск?-

за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС , а именно с решение № 790 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 148/2010 г. на ІV г. о. Поддържа, че по исканото изменение на иска съдът се произнася с окончателния си съдебен акт и в случай на постановено определение за допускане на увеличение на размера на иска по чл. 214, ал. 1 изр. 3 от ГПК не е приложима разпоредбата за отмяна на определението по чл. 253 от ГПК, тъй като тя не предвижда подобна хипотеза свързана с основателността или доказаността на иска. Поддържа, че е допуснато изменение на иска по размер, без това да води до промяна на основанието на иска или да е налице промяна в обстоятелствата. Счита, че обстоятелството, че иска присъждане на сума, която се различава по размер от тази, която е претендирала в исковата си молба и за която е посочила и твърдяла определени факти, е въпрос по същество на спора, за който съдът следва да се произнесе с окончателния си акт, а не с определение по делото.

Ответниците по жалбата Б. Т., М. Т. и А. Т. не депозират отговор на частната касацзионна жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това.

По делото се установява, че Н. П. е предявила искове против Б. Т., М. Т. и А. Т. за заплащане на обезщетение за вреди от недобросъвестно упражняване на право на иск в размер на 5 000лв.- неимуществени вреди и 137.10лв.- имуществени вреди, която сума е посочено, че е сбор от заплатени такси, комисионни и разноски за преписи- 28.30лв.-държавна такса, 2.90лв.- банкова комисионна, 105.90лв.- държавна такса към АгВп. Образувано е гр. д. № 10948/2021г. по описа на СРС. Осъществена е процедурата по чл. 131 от ГПК и съдът е изготвил проект за доклад по делото. С молба от 23.09.2021г. ищцата е направила искане преди първо по делото заседание да се изменят предявените искове по размер като този за неимуществени вреди се приеме за предявен за сумата от 50 000лв., а този за имуществени - за сумата от 137 000лв. В о. с.з. на 02.11.2021г. СРС е допуснал изменение на предявените искове по размер, прекратил е производството по делото пред себе си и е изпратил делото за разглеждане на СГС като родово компетентен съд.

Пред СГС е образувано гр. д. № 14091/2021г., по което съдът е изготвил нов проекто-доклад, обективиран в определение от 23.09.2022г. С молба от 31.10.2022г. ищцата е заявила, че въвежда нови обстоятелства, касаещи претърпените от нея имуществени вреди като навежда твърдения, че неин имот е продаден от несобственик на трето лице, а несобственикът е закупил имота от ответника Б. Т..

С определение от о. с.з. от 18.11.2022г. производството по делото е оставено без движение като на ищцата е дадена възможност да уточни обстоятелствата, въз основа на които увеличава размера на имуществените вреди.

С молба от 25.11.2022г. ищцата заявява, че не е сезирала СГС с искане за увеличаване размера на предявените искове, но уточнява, че е налице ново обстоятелство относимо към имуществените вреди, а именно - виновността на ответниците за продажбата на собствения й имот.

В о. с.з. на 19.05.2023г. отново е предоставена възможност на ищцата да формулира основанията на имуществените си вреди.

С молба от 25.05.2023г. ищцата заявява, че е налице основанието на чл. 214 от ГПК, тъй като е предявила иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от злоупотреба с право и е увеличила само размера на иска, без да променя основанието.

След смяна на съдията-докладчик с определение от 30.03.2024г. на осн. чл. 253 от ГПК СГС е отменил определение на СРС от 02.11.2021г. и е оставил без уважение искането по чл. 214 от ГПК, касаещо имуществените вреди.

Със сега обжалваното определение въззивният съд е приел , че след като е получил делото от СРС по подсъдност СГС е придобил правомощията на съд, разглеждат спора, като всички извършени до момента действия са запазили своето значение и сила, а производството е продължило своето развитие, в който смисъл се касае именно до „същия съд“ по смисъла на чл. 253 ГПК и съответно е имал право да постанови определение по чл. 253 от ГПК. Приел е, че СГС е имал правомощието да провери редовността на исковата молба. Приел е също, че като увеличаване на иска ищцата е предявила нов иск, основан на нови факти и искане за обезвреда за тях. При констатиране на посочения порок за първоинстанционният съд е била налице процесуалната възможност да прекрати производството в частта на иска за имуществени вреди над сумата от 137. 10 лв. до сумата от 137 000 лв., тъй като същото се е явявало недопустимо. Правно еквивалентен се явява и резултатът, който е постигнат с отмяна на определението, с което е допуснато изменение на иска. Посочил е, че новия иск ищцата има право да предяви в ново производство.

В случая обаче не са налице основания по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Апелативен съд - София, поради следното:

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на частния жалбоподател на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Съгласно указанията, дадени с ТР № 1/2010г. по т. д. 1/2009г. на ОСГК на ВКС касационният жалбоподател е длъжен да формулира този въпрос в изложението си, като едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - да обоснове, че правният въпрос е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В конкретния случай частният жалбоподател е формулирал правен въпрос, но същият не е обуславящ правните изводи на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за нередовни, за което съдът следи служебно по всяко време на производството. Приел е, че след дадена възможност на ищцата да уточни претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в неговия увеличен размер или исковата молба е нередовна или предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в частта, с която е увеличен размерът на този иск за сумата над 137.10лв., е по съществото си нов иск. Приел е, че това увеличение е обосновано с нови факти, реализирани след подаване на исковата молба. След като искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е или нередовен или нов въззивният съд е приел, че този иск не е допустимо да бъде приет за съвместно разглеждане с висящите вече искове между страните и производството по този иск е следвало да бъде прекратено. Това е мотивирало извода, че предприетото от СГС действие по отмяна на определението по чл. 214 от ГПК като резултат е правно еквивалентно и правилно.

Обуславящите изводи на въззивния съд са били относно служебното задължение на съда, във всеки момент на производството да следи за редовността на исковата молба и за недопустимостта за последващо обективно съединяване на искове между предявени искове и нови такива, извън хипотезите уредени в ГПК. По отношение на тези решаващи мотиви на въззивния съд няма поставен въпрос от касационния жалбоподател. Поставеният въпрос касае основанията за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на определение по чл. 214 от ГПК за допускане на увеличение на размера на иска. Въззивният съд не е изложил мотиви в този смисъл в обжалвания акт. Посочил е, че предприетото действие от СГС по отмяна на определението, с което е допуснато изменение на предявен иск по размер, по същността си е довело до правилния резултат да бъде прекратено производството по делото в частта, с която е заявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 137.10лв., поради нередовност на иска и недопустимост на общото разглеждане на новия и предявените вече искове.

С оглед изложеното и доколкото няма формулиран въпрос по отношение на мотивите на въззивния съд за правилност на определението на СГС съдебният състав приема, че липсва обща предпоставка за селекция на частната касационна жалба и допускането на обжалваното определение до касация.

Следва да се посочи още, че обжалваното определение не е в противоречие с решение №790/2011г. по гр. д. № 148/2020г. на ІV г. о. на ВКС. В цитираното от жалбоподателя решение е даден отговор на друг правен въпрос и възприетият извод, че съдът дължи произнасяне с решението си по своевременно направено искане за изменение на предявен иск чрез замяна или прибавяне на нови правопораждащи факти, не касае настоящия казус по изменение на предявен иск с нередовни твърдения или сезиране на съда с изцяло нова искова претенция.

Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо. Определението е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид, подписано и ясно като воля.Не се констатират процесуални пречки за разглеждането на частната въззивна жалба, сезирала въззивния съд. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Апелативен съд - София не следва да се допуска.

По изложените съображения състав на Върховния касационен съд, Първо г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1322 от 30.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1391 от 2024 г. на Апелативен съд - София , ГО, 14-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: