РЕШЕНИЕ

№ 163

гр.София, 18.03.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2156 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. О., Ф. Б. М. и А. В. К., чрез адв. Г. И., срещу решение № 41/14.03.2024г. по гр. д.№ 76/2024г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата им по чл. 551 ГПК за обявяване смъртта на М. Ш. К. с ЕГН [ЕГН] и за съставяне на акт за смъртта му от община Дулово.

Касаторите искат отмяна на въззивното решение, като твърдят, че са налице предпоставките на чл. 548 ГПК за издаване акт за смърт на М. К., настъпила в Р Турция през 1988г.

Насрещната страна по касационната жалба – Община Дулово, не взема становище.

Прокуратурата на Р България, чрез пр. Д. при ВКП, счита жалбата основателна, а въззивното решение за недопустимо.

С определение № 5541/29.11.2024г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, приема следното:

В сезиращата съда молба се твърди, че молителите са наследници по закон на М. Ш. К., починал „някъде около 1990г.“ на територията на Р Турция, но нямат „официални писмени документи“ за неговата смърт, за да се снабдят с акт за смърт от община Дулово и удостоверение за наследници. При така заявеното, позовавайки се на разпоредбата на чл. 14 ЗЛС с твърдението, че са минали повече от 30 години откакто техният наследодател е видян...