О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6040

Гр. София, 29.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.12.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3172/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „А. г. ***“ Е., [населено място], чрез адв. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна / ОС/ по гр. д. №214/25 г. и по допускане на обжалването. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният от Д. Д. срещу касатора иск по чл.262 КТ за сумата от 17 301,77 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 1.01.20 – 31.08.21 г., ведно със законната лихва; уважен е и искът по чл.86 ЗЗД за сумата 1570,07 лв., мораторна лихва за посочения период върху присъдената главница.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на основния принцип за равенство на страните по чл.9 ГПК, като законът не е приложен еднакво за двете страни. Твърдяното от ищеца е прието за доказано от въззивния съд по предположение, дори и при липса на доказателства или при наличие на противоречащи му такива, като е приложен принципа на „общия разум“ по чл.5 ГПК. Показанията на св. З./ колега на ищеца/ не са обсъдени критично при съществените им противоречия с представените от ответника по иска договор и анекс към него на л.38 и сл. от делото на РС.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска, въззивният съд...