ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1366

София, 20.03.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди деветнадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

А. К.

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 637/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533 против определение № 3319 от 23.12.2024 г. по гр. д. № 3397/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 19670 от 4.12.2024 г. по ч. гр. д. № 14 089/ 2024 г. на Софийски градски съд и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от М. С. Р. от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 601, с ЕГН [ЕГН] срещу „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533 за сумите: 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически изживявания и емоционални сътресения и 4 973.07 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на счупване на дясната й тазобедрена става, случило се на 26.05.2024 г. в собствения на ответното дружество хотел „М. Б. , находящ се в с. Спанчевци, община Вършец, област Монтана, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане на задължението, чрез налагане на запор на сметките с титуляр „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533, открити в „Ю. Б. АД - гр. София до размер на сумата 49973.07 лв. и е постановено издаване на обезпечителна заповед в полза на М. С. Р. от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 601, с ЕГН [ЕГН]. Определен е едномесечен срок от връчване на определението за предявяване на бъдещия иск.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като не са обсъдени представените доказателства и не е преценено, че те не са достатъчни за да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия иск, както и обезпечителната нужда предвид това, че ответника е търговско дружество, което притежава имущество.

В изложението на основанията по чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално ал. 2, пр. 3 ГПК по следните въпроси: При преценка на вероятната основателност на бъдещия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, с оглед допускане на обезпечението му, следва ли въззивният съд да формира собствени мотиви относно това кои твърдения приема за подкрепени с писмени доказателства? Какъв следва да бъде акцентът на съда по същество на искането в случай, че съдът е приел, че основните релевантни факти от фактическия състав на иска по чл. 49 ЗЗД ще се установяват посредством гласни доказателства в бъдещото исково производство – да отхвърли молбата по чл. 390 ГПК като неоснователна предвид липсата на писмени доказателства за фактите от фактически състав на чл. 49 ЗЗД /тъй като доказателствата са само за претърпените от молителката вреди, но не и за останалите елементи от фактическия състав/ или да уважи молбата при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва ли съдът да формира мотиви относно обезпечителната нужда, като не я предполага, а извърши преценка в конкретния случай в зависимост от спецификата на фактите, за които са представени писмени доказателства? Твърди се противоречие с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 относно предпоставките за допускане на обезпечение и Определение № 55 от 7.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 5/2022 г., II т. о., Определение № 56 от 6.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 13/2009 г., I г. о. и определение № 742/05.12.2017 г. по ч. т.д.№ 2749/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., които представя. Очевидната неправилност се свързва с преценката на писмените доказателства и извода за вероятната основателност на иска без да е доказан механизма на настъпване на деликта и при противоречиви данни за вредите.

Ответницата по частната жалба оспорва допускането до касация, тъй като не са обосновани наведените основания за това – не е налице противоречие със съдебната практика и определението не е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

Данните по делото са следните:

М. С. Р. е подала молба за обезпечение на бъзещ иск по чл. 49 ЗЗД, като е твърдяла, че на 26.05. 2024 г. е била в хотел „М. Б. , находящ се в с. Спанчевци, община Вършец, област Монтана, който е собственост на „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана. При слизане от асансьора, свързващ СПА комплекса и хотелската част, се подхлъзнала на мокрия под, паднала странично и счупила горната част на дясната бедрена кост, което наложило поставянето на изкуствена тазобедрена става. Като причина за падането посочва неположена от служителите на ответното дружество грижа за подсушаването на пода на асансьорната кабина, липсата на предпазващи от подхлъзване постелки в коридора и предупредителни табели за хлъзгав под. Вследствие на падането и след извършената операция 14 дни не можела да става от леглото и да се обслужва сама, след което 30 дни можела да се движи единствено с патерици, като и след това придвижването й било болезнено и затруднено. Продължавала да изпитва дискомфорт и досега. Във връзка с операцията и последващото лечение направила сериозни разходи за медикаменти и помощни средства за придвижване. Затова възнамерявала да предяви срещу ответника иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумите: 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически изживявания и емоционални сътресения и 4 973.07 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на счупването на дясната й тазобедрена става. Поискала е допусне на обезпечение на бъдещия иск, което да се извърши чрез: 1) Налагане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ 16764 кв. м. и построената в него сграда с идентификатор *** с площ 1 052 кв. м., находящи се в местността „Т.“ в землището на [населено място], община В., област М. с предназначение хотел; 2) налагане на запор върху всички банкови сметки с титуляр „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533 в „Ю. Б. АД - гр. София.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, тъй като от писмените доказателства не се установява травмата да е възникнала по описания в молбата начин – има разминавания между твърденията в молбата и писмените доказателства относно това кога е възникнала травмата.

Въззивната инстанция е приела, че от писмените доказателства е установено, че ищцата и съпруг й са били клиенти на хотела и са го посетили от 24 май до 26 май 2024 г., че ищцата има счупвания на тазобедрена става и са извършени в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „С. С. - гр. София оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става и авансово заплащане на консумативи на обща стойност 4 354.80 лева. Установен е отказ на „Б. В. И. Груп“ АД да заплати застрахователно обезщетение. Въззивният съд е приел, че тези факти в достатъчна степен предпоставят вероятна основателност на бъдещия иск, а предвид характеристиката му, основното доказателствено средство за установяването на релевантните за спора факти са свидетелските показания, които не могат да се преценяват в обезпечително производство. Поради това, че не е опровергано наличието на обезпечителна нужда, е прието, че и такава е налице. Затова е допуснал обезпечение на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК чрез налагане на запор върху банкова сметка на дружеството-ответник до размер на посочената цена на двата иска за обезщетение за имуществени е неимуществени вреди - 49 973.07 лева, без да се изисква гаранция. Не е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана, защото това би означавало свръх обезпечение и бил противоречало на принципа на справедливостта и в тази част няма жалба.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК по първите два въпроса в обобщен вид в смисъл: При преценка на вероятната основателност на бъдещия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, с оглед допускане на обезпечението му, следва ли въззивният съд да прецени налице ли са всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и ако приеме, че са представени писмени доказателства, установяващи част от елементите на непозволеното увреждане, а основните релеватни факти ще се установят с гласни доказателства в хода на исковото производство, каква преценка относно подходящата обезпечителна мярка следва да извърши.

Съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, наличието на убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на иска е достатъчна предпоставка за допускане на обезпечение без условие за внасяне на парична гаранция. Ако обаче писмените доказателства не са достатъчни, за да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия или предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, а от тях се установяват част от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, които не са достатъчни, за да създават убеждение у съда, че претендираните от ищеца права вероятно съществуват, съдът може да обуслови допускането на обезпечението от внасяне на гаранция - чл. 391, ал. 2 ГПК. Законът не предвижда възможност да се съобразява бъдещото събиране на гласни доказателства при преценката на вероятната основателност на иска, но при недостатъчно доказателства за формиране на извод за вероятната основателност на иска, съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер. Целта на допускането на обезпечение при условие за внасяне на гаранция е да осигури баланс на интересите на страните – да осигури възможност при уважаване на иска, решението да бъде изпълнено и същевременно да обезпечи отговорността на ищеца пред ответника за евентуални вреди от наложената обезпечителна мярка, ако иска бъде отхвърлен. В този смисъл: Определение № 55 от 7.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 5/2022 г., II т. о., Определение № 151 от 28.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 101/2012 г., III г. о.

В случая, представените от молителката писмени доказателства към молбата за обезпечение на бъдещи искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД не установяват механизма на увреждането, респективно противоправно поведение на служители на ответното дружество, поради което неправилно е допуснато обезпечение в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед доказване с писмени доказателства на част от елементите на твърдения деликт, от който ще се претендират вреди, съдът преценява, че следва да се допусне обезпечение в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК – при внасяне на парична гаранция.

Неоснователен е доводът, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като ответното дружество – сега частен жалбоподател имало имущество – недвижими имоти на значителна стойност. В съдебната практика се приема, че по искове за парични вземания обезпечителната нужда се предполага, т. е. че в тежест на ответника по иска е да докаже, че за молителя няма обезпечителна нужда. Наличието на собственост върху недвижими имоти, дори да са на стойност, значително надвишаваща размера на претендираното парично вземане, само по себе си не изключва обезпечителната нужда, защото тя винаги е конкретна и се преценява с оглед конкретния случай. /Определение № 14 от 14.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 39/2021 г., I т. о., Определение № 55 от 7.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 5/2022 г., II т. о./

По изложените съображения, следва да се отмени въззивното определение само в частта, в която обезпечението е допуснато в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК – без парична гаранция, като вместо това обезпечението се допусне в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК – при внасяне на парична гаранция. Предвид общата цена по двата иска и допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху банкова сметка на отвеното дружество до размер 49973.07 лв. съдът определя парична гаранция в размер на 5 000 лв., вносима в едноседмичен срок от получаване на определението, за което следва да се представят доказателства по делото. При невнасяне на определената парична гаранция в едноседмичен срок, издадената обезпечителна заповед ще се отмени.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3319 от 23.12.2024 г. по гр. д. № 3397/2024 г. на Софийски апелативен съд по частна касационна жалба, подадена от „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 3319 от 23.12.2024 г. по гр. д. № 3397/2024 г. на Софийски апелативен съд, само в частта, с което е допуснато обезпечение в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК на бъдещ иск, който ще бъде предявен от М. С. Р. от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 601, с ЕГН [ЕГН] срещу „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533 по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумите: 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически изживявания и емоционални сътресения и 4 973.07 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на счупване на дясната й тазобедрена става, случило се на 26.05.2024 г. в собствения на ответното дружество хотел „М. Б. , находящ се в с. Спанчевци, община Вършец, област Монтана, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане на задължението, чрез налагане на запор на сметките с титуляр „Войнов и Сие“ ООД - гр. Монтана, с ЕИК 206068533, открити в „Ю. Б. АД - гр. София до размер на сумата 49973.07 лв. без внасяне на парична гаранция и вместо това постановява:

ДОПУСКА същото обезпечение в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК при условие, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение молителката М. С. Р. от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 601, с ЕГН [ЕГН] внесе парична гаранция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ по специалната сметка на ВКС за това.

УКАЗВА на молителя, че ако не представи доказателства, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението не внесе определената парична гаранция в размер на 5000 лв., издадената обезпечителна заповед ще бъде обезсилена.

Потвърждава определението в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: