ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1871

гр.София, 09.04. 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 451 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Н. П. Г., подадена чрез служебен защитник адв.К. Т. от АК-София, срещу решение № 906/31.07.2024 г. по в. гр. д.№ 378/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдил решение № 6274/06.12.2023 г. по гр. д.№ 10945/2021 г. на Софийски градски съд и частично е уважил претенцията на Н. П. Г. против Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 4000 лева, като обезщетение на неимуществените вреди, но е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 70 400 лева; за пропуснати ползи в размер на: 72 600 лева - заплати за пет години от ИА „Българска служба за акредитация“; 120 000 лева - кметска заплата за периода 2015г. - 2019г.; 192 000 лева – заплата като депутат от 2017г. до 2021г.; 5000 лева – стойността на старинна карта на Израел; 2500 лева – стойност на лаптоп „Тошиба“ и 5000 лева за адвокатско възнаграждение в наказателно производство.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея служебният защитник поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК по въпросите: 1. „При изграждане на преценката си за справедливия размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът съпоставил ли е относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, при положение, че е намалил обезщетението на ищеца...