ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435

гр. София, 24.03.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 3990 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. А., против решение № 351 от 28.03.2024 г. по гр. дело № 2073/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260821 от 08.03.2022 г. по гр. дело № 1292/2018 г. по описа на Софийски градски съд с уважени от И. П. С. искове по чл. 42, „б“ ЗН и чл. 108 ЗС, поправено с решение от 17.05.2022 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Аргументира касационните основания с необоснованост на изводите на въззивния съд относно възприемането на експертните заключения поради необсъждане на всички доказателства и доводи на страните във връзка с тях, включително и за липсата на автентичен сравнителен материал относно почерка на завещателя, и произнасянето му по непредявен иск по чл. 108 ЗС, тъй като същият не е предявен срещу него в началото на исковия процес, имащо а последица недопустимост на решението. Иска отмяна на въззивното решение. Претендира разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК недопустимост и очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, изведени от извършено в нарушение на процесуалните правила изменение на иска по чл. 108 ЗС и неспазването на основните логически и общоприложими правила при формиране на правните изводи от установените по делото факти (явна...