О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1452

София 25.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 822 по описа за 2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е. М., чрез процесуалния представител адвокат Ю. против въззивно определение № 17320 от 30.10.2024г. по в. ч.гр. д. № 795 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 7.11.2023г. по гр. д.№ 46411/2022г. на СРС за прекратяване на производството по делото поради наличие на друго висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: За да е налице основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК следва ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр. д.№ 1522/2010г. на ІV г. о. на ВКС и определение по ч. гр. д.№ 212/2019г. на ІV г. о. Отделно се позовава и на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност.

Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

Е. М. е предявил на 29.08.2023г. иск против Прокуратурата на Р. Б. за присъждане на обезщетение на причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000лв. за периода от 18.08.2020г. до 11.08.2022г. в резултат от бездействие на ответника да се произнесе по повод на отправено към него искане за възобновяване на производството по к. н.о. х.д.№ 1018/2019г. по описа на ВКС. С определение от проведено на 7.11.2023г. открито съдебно заседание образуваното производство по гр. д.№ 46411/2022г. на СРС е прекратено на основание 126 ГПК поради това, че между същите страни, на същото основание и за същото искане вече е образувано производство по гр. д. № 44826/2022г. на СРС. Последвала е частна жалба, в която жалбоподателят не оспорва факта за наличие на друго дело с посочения предмет.

Със сега обжалваното въззивно определение № 17320 от 30.10.2024г. по в. ч.гр. д. № 795 по описа за 2024г., Софийски градски съд е потвърдил така постановения първоинстанционен акт. Изложените мотивите са за пълен обективен и субективен идентитет по посоченото гр. д. № 44826/2022г. на СРС с това по гр. д.№ 46411/2022г. на СРС. По тях страните са идентични /ищец е Е. М. и ответник е Прокуратурата/ и отправеното към съда искане е едно и също: претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на главния прокурор да отправи искане за възобновяване на едно и също дело / к. н.о. х.д.№ 1018/2019г. на ВКС/, като посоченото бездействие накърнява един и същи интерес на ищеца. Въззивният съд е посочил, че въпросът – с коя точно жалба, респективно колко пъти Прокуратурата е сезирана с едно и също искане, както и периодът за който се претендира обезщетение за нейното бездействие, е относим към размера на обезщетението /при наличие на основание за уважаване на иска/, но не и към правопораждащите го факти. Посочена е многобройна съдебна практика, съгласно която – разликата във входящите номера на подадените от страната жалби с идентични искания за възобновяване на едно и също наказателно дело – не променя извода за идентичност на гражданските дела, образувани въз основа на различни искове молби за присъждане на идентичните вреди от посоченото бездействие на ВКП.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / изискуемо с оглед препращането на чл. 274 ал. 3 ГПК/ и не следва да се допуска касационно обжалване по поставеният въпрос. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика /включително и цитираната от жалбоподателя/, съгласно която основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК изисква наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Съобразно нея и с оглед конкретните обстоятелства, той е приел, че е налице именно такъв идентитет, доколкото има съвпадение на страните и на основанието, на което се претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, които произтичат от бездействието на главния прокурор да отправи искане за възобновяване на посоченото наказателно дело, като увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е идентично.

Не се констатира и наличието на бланкетно поддържаното основание - очевидна неправилност на въззивното определение. От съдържанието на въззивното определение не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Напротив – съобразена е трайно установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 126 ГПК като забраната да се образува второ дело по същия правен спор изключва възможността за постановяване на различни решения по идентичен предмет и страни.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 17320 от 30.10.2024г. по в. ч.гр. д. № 795 по описа за 2024г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: