ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963

гр. София, 25.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети март двехиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдия Чаначева ч. т.д. № 53/2025 година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „А. П. Б. ЕООД, [населено място], против определение № 3003 от 21.11.2024 г. по в. гр. д. № 606/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по жалбата – „НОВЕРГО ПРОПЪРТИС“ ООД, дружество регистрирано в щата Невада, САЩ, чрез процесуален представител, депозира отговор, в който не формулира доводи по същество на процесуалния спор. Развива съображения относно неправилност на решението на първостепенния съд по материалноправния спор.

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по т. д. № 861/2019 г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, съставът е приел, че предмет на делото пред Софийски градски съд, понастоящем обжалвано и висящо в. т.д. № 291/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, е вписване на несъществуващи факти в Търговския регистър относно законовото представителство въз основа на невзети решения, поради липсващи пълномощни. Приел е още, че изходът от търговското дело се явява преюдициален по отношение на спора пред въззивния съд относно исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 42 ЗЗД, доколкото същите се обосновават с порок в представителната власт при прехвърляне на собствеността върху имотите на фирмата – въззивен жалбоподател, респ. наличието на съгласие за това.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради необоснованост, с оглед липсата на мотиви, препятстващи инстанционния контрол. Подчертава, че съдът не е изложил никакви аргументи за обусловеността между делата. Излага съображения, подкрепени с практика на ВКС, за действието на съдебни решения по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, от които извежда разбиране за липса на предпоставки за спиране на производството.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

По същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основание за спиране по цитираната норма е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Касае се до релевантна връзка на преюдициалност, като критерият е дали решението по другото дело би формирало сила на пресъдено нещо от значение за преценката на обуславящите факти. В този смисъл константната практика на ВКС, споделена и от настоящия състав –напр. определение № 215/04.05.2018 г. по ч. т.д. № 1061/2018 г. на ВКС.

Предмет на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са изчерпателно изброени пороци на вписването в Търговския регистър – нищожно вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство, като в последния случай са разграничени и двете хипотези на несъществуващо обстоятелство, а именно: липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, т. е. неистинско удостоверяване; вписано обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му (извън случаите на липсващо решение). Правните последици на решението по този иск са изяснени в т. 3 на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., на ОСГК на ВКС, което разглежда действието на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), която разпоредба е аналогична на нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение и правната теория се приема, че действието на решението по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е занапред.

Предмет на исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е установяване на най-тежкият порок на една правна сделка – нейната нищожност. Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна – не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т. е. - непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок – същият е в състояние на висяща недействителност. Едва след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания, недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД - в този смисъл вж. мотиви към ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.. При положителен за ищеца резултат от иска, имуществото ще бъде възстановено в патримониума му с обратна сила.

В случая, от представените доказателства се установява, че предмет на приетото от състава за преюдициално т. д. № 861/2019 г. на СГС са предявени от „Новерго пропъртис“ ЕООД, щат Невада, САЩ, срещу „АДВАНС ПРОПЪРТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място], „СОФИЯ КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС“ ЕООД, [населено място] и „СНЕТ“ ЕООД, [населено място], искове с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване на вписване на следните несъществуващи обстоятелства: по партида „АДВАНС ПРОПЪРТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД относно едноличния собственик на капитала и относно вписване на управител, както и по партида на „СОФИЯ КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС“ ЕООД относно едноличния собственик на капитала и нов управител. Твърди се, че промяната на тези обстоятелства е станала вследствие разпоредителни сделки, извършени от пълномощник на „Новерго пропъртис“ ЕООД, действащ без представителна власт.

Предмет на спряното производство са искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуални искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предявени от „Новерго пропъртис“ ЕООД, щат Невада, САЩ срещу „АДВАНС ПРОПЪРТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място], и Предраг Т. за прогласяване нищожността, респ. недействителността по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на договор за недвижим имот, сключен между ответниците. Твърди се, че имотът е собственост на ищеца, апортиран е в капитала на „АДВАНС ПРОПЪРТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място], от пълномощник без представителна власт, поради което договорът е сключен в противоречие със закона поради придобиване на дялове от капитала на дружеството по престъпен начин, а в условията на евентуалност се твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие от страна на собственика на дружеството – продавач, респ. същият е сключен от лице без представителна власт.

Настоящият състав намира, че липсват предпоставки за спиране на производството по делото. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

Наличието или не на вписаните обстоятелства около действителния едноличен собственик на капитала на „АДВАНС ПРОПЪРТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място], не е част от фактическия състав на исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, респ. чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на продажбата на апортирания в капитала на дружеството недвижим имот, тъй като искът за нищожност, респ. недействителност на договора съобразно поддържаните от ищеца твърдения не включва в себе си преценка относно собствеността на имота, а само относно законосъобразността на разпоредителната сделка към момента на извършването й. Липсва обусловеност между двете дела, тъй като дали „АДВАНС ПРОПЪРТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот не влияе на действителността на договора, а рефлектира единствено върху настъпването на вещно-транслативния му ефект съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, поради което обстоятелствата около собствеността са ирелевантни, т. е. не е налице обусловеност между делата. Въпросът относно наличието на представителна власт в полза на пълномощника на „Новерго пропъртис“ ЕООД също не може да се счете за обуславящ, тъй като по този въпрос съдът по счетеното за преюдициално дело няма да се произнесе със сила на пресъдено нещо. Освен липсата на сила на пресъдено нещо по този въпрос ответникът по спряното дело, Предраг Т., не е конституиран като страна по делото с предмет иск по чл. 29 ЗТТРЮЛЦН, поради което същият няма да бъде обвързан от мотивите на решението, установяващи евентуално твърдяната липса на представителна власт. Не на последно място, следва да се съобрази и темпоралното действие на решението по исковете по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ, което, ако бъде уважено, е основание за заличаване на извършеното вписване в Търговския регистър и има действие занапред. Разпоредбите относно действието на вписването на обстоятелства по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ и на обявяването на актове по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ, както и прогласеното в чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на невписаните, но възникнали обстоятелства спрямо третите лица, придават оповестително действие на вписването за настъпила промяна в дружеството. Съществуването на заявеното обстоятелство се преценява към момента на вписването, а действителността на сделката (в двете хипотези на нищожност поради противоречие със закона или липса на съгласие, както и висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД) към момента на извършването й.

С оглед изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия..

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 3003 от 21.11.2024 г. по в. гр. д. № 606/2024 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: