ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1575

София, 28.03.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3603 по описа за 2024 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К. Г. от Софийската апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 925 от 09.08.2024 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 365/2024 г., в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Р. Т. (починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследника И. П. М.) обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., на осн. чл. 2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2023 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта относно съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Счита, че то не е съобразено с действителните вреди, настъпили в причинна връзка с продължителността на наказателното производство и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД

Насрещната страна И. Д. М., чрез адвокат Я. С. - А., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал....