РЕШЕНИЕ

№ 97

гр.София, 05.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдията Генковска т. д. № 2075 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 47, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ЗМТА.

Предявен е иск от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. за отмяна на арбитражно решение от 10.07.2024г. по абр. дело № 1/2023 г. на арбитър ad hoc П. В. П., с което ищците са осъдени да заплатят солидарно на „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, сумата от 128 947,45 лв. – пропусната печалба, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата; сумата от 309 474,90 лв.- претърпяна щета, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата от 44 071,20 лв. – разноски по делото.

В исковата молба се навеждат доводи за липса на валидно арбитражно споразумение, което да обвързва страните на осн. чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА; за постановяване на арбитражното решение при нарушение правото на защита на ищците, на осн. чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА; както и за постановяване на решението в нарушение на уговорената между страните арбитражна процедура, на осн. чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА. По отношение на първото сочено основание за отмяна относно липсата на валидно сключено арбитражно споразумение ищците твърдят, че споразумение за арбитраж от 28.09.2023 г. и анекс към него от 30.05.2024 г. са подписани за Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. чрез посочения в документите пълномощник Ж. С. Н. като сключването на арбитражни договори за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Посочват, че относно обема на представителна власт пълномощно от 11.06.2008г. препраща към пълномощно № 8993/13.07.2007 г. на нотариус Б. Я. с упълномощител Л. Т. Ц. и упълномощено лице Ж. С. Н. като управител на „Е.-Н. и Сие“СД. Твърдят, че последното пълномощно не е идентично /различен №/ с представеното пред арбитражния съд от насрещната страна; дори и да съвпада с представеното, то представителната власт по последното не включва и правомощие за подписване на процесното Споразумение за арбитраж, а е ограничено само до представителство пред техническа служба район „В.“ и Агенция по кадастър, „Софийска вода“АД, „Електроразпределение – Столично“ЕАД, „Г. С. във връзка с конкретен недвижим имот, обект на учредено право на строеж. Ищците считат, че е било нарушено и правото им на защита, тъй като след приключване на съдебното дирене, във връзка с отвод на арбитър А.М. и назначаване на резервния арбитър, дружеството в арбитражното производство е представило с молба от 18.06.2024 г. нови писмени доказателства, по които на настоящите ищци не е била дадена равна възможност да вземат становище. Оспорва се и арбитражната процедура, по която е било проведено арбитражното производство, като несъобразена със споразумението между страните – отводът на първоначалния арбитър е бил направен, след като делото и било изяснено от фактическа страна, са били проведени устни състезания и същото е било обявено за решаване. Иска се отмяна на арбитражното решение. Претендират се разноски.

Ответникът „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД /в ликвидация/ е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на молбата. Счита, че доводите на ищците по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА не отговарят на хипотезата на несключено или недействително арбитражно споразумение. Не отговаря на обективната истина твърдението им за нарушено право на защита в рамките на арбитражното производство, тъй като са участвали на всеки един негов етап, а и новите доказателства не касаят спора по същество, а са във връзка с новия факт - назначаване на арбитър по заместване. Не е налице и хипотеза на чл. 18 от Правилника на АС при БТПП, която е ограничена само до възможността страна в арбитражното производство да направи отвод на арбитъра, и не касае случай на отвод на самия арбитър. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл. 47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежни страни, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, който следва да се приеме за спазен, предвид датата на постановяване на арбитражното решение – 10.07.2024 г. и датата на постъпване на исковата молба за отмяната му – 24.09.2024 г.

Не е налице, твърдяната в открито съдебно заседание от пълномощника на ищците, нищожност на арбитражното решение поради сключването му в нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Същото решение е постановено по спор, чийто предмет не попада в ограниченията на чл. 19, ал. 1 ГПК. Спорът е между Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. и „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, а защитаваното в него материално право – обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, произтича от създавани от горепосочените физически лица правни и фактически пречки на праводателя „Вес-Инвест-Н“ЕООД /цесия с цесионер „В. Ф. ЕООД/ да упражнява правото си на собственост необезпокоявано, считано от 2021 г. Следователно правната квалификация на предявените пред арбитражния съд искове е по чл. 45 ЗЗД. На осн. чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП: Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая не е налице защитавано пред арбитраж спорно материално право, произтичащо от договорно правоотношение с „В. Ф. ЕООД /респ. праводателя му „Вес-Инвест-Н“ЕООД/, по което физическите лица Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. да са придобили стоки или ползвали услуги.

По основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК:

Видно от представеното Споразумение за арбитраж от 28.09.2023 г. същото е подписано от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц., чрез пълномощника им Ж. С. Н., като управител на „Е. - Н. и Сие“СД. Със споразумението страните по него приемат, че с поведението си Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. препятстват „Вес-Инвест-Н“ЕООД да изпълни задълженията си по няколко предварителни договора с други физически лица, поради което последните са развалили тези договори и са предявили претенции срещу „Вес-Инвест-Н“ЕООД за връщане на суми, заплащане на неустойки и лихви. С оглед на което ЕООД търпи вреди и между страните по споразумението има спор относно точния размер на дължимото от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. обезщетение. Прието е този спор да се реши от арбитражен съд ad hoc с председател А. М. със сед. [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8.

Възражение за липса на представителна власт упълномощеното лице да сключи процесното арбитражно споразумение, респ. за недействителност на същото, е направено в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. пред арбитражния съд.

Видно от съдържанието на описаното в споразумението за арбитраж пълномощно от 11.06.2008г. горепосочените физически лица са упълномощили Ж. С. Н., като управител на „Е. - Н. и Сие“СД с всички права, които е дал съсобственикът Л. Т. Ц. на същото упълномощено лице, подробно изброени в нотариално заверено пълномощно № 8993/13.07.2007г. по описа на нотариус Б.Я. относно описаните в последното жилищни сгради в груб строеж, построени в съсобствения на упълномощителите УПИ II-137 от кв. 14 по действащия дворищно-регулационен план на [населено място], м-т „В.з. Малинова долина II-ра част“, целия УПИ с площ от 1800 кв. м.

Съобразно представеното по арбитражното дело от „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД в копие заверено за вярност с оригинала пълномощно с упълномощител Л. Т. Ц. от 13.07.2007г. по описа на нотариус Б.Я., на което дружеството се позовава, се установява, че същото пълномощно, според изявлението на нотариуса, е с № 18993, а не № 8993, както е посочено в споразумението. Номерът на пълномощното се доказва и от изпратения от Служба по вписванията - София, във връзка с изискване по реда на чл. 192 ГПК, препис от Общи регистър по описа на нотариус с рег. № 258 Б. Я., предаден за съхранение в СВ. В този регистър пълномощно с упълномощител Л. Ц. и упълномощено лице Ж. С. Н. от дата 13.07.2007 г. е отразено под № 18993. Видно и от поредността на номерата за дата 13.07.2007г. в регистъра на нотариус Б.Я. не е възможен № 8993, който номер значително предхожда отразените в представения документ – от 18983 до 18993. Доколкото липсват твърдения, че въобще е подписвано друго пълномощно с упълномощител Л.Ц. от същата дата 13.07.2007г., съдът намира, че се касае до техническа грешка в изписване на точния номер /вместо 18993 е отразен 8993/ на пълномощното, към което препращат упълномощителите Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. в даденото от тях на 11.06.2008г. пълномощно с упълномощено лице Ж. С. Н., като управител на „Е. - Н. и Сие“СД.

По отношение обема на представителната власт по пълномощно от 11.06.2008г. следва да се има предвид, че то препраща изрично към пълномощно № 18993/13.07.2007 г. само относно дадените по последното права във връзка с описаните в последното жилищни сгради в груб строеж, построени в съсобствения на упълномощителите УПИ II-137 от кв. 14 по сега действащия дворищно-регулационен план на [населено място], м-т „В.з. Малинова долина II-ра част“, целият УПИ с площ от 1800 кв. м.

В пълномощно № 18993/13.07.2007 г. представителната власт на упълномощеното лице, касаеща процесните жиищни сгради, е регламентирана в т. 1 и т. 2 от същото. Така по т. 1 представителството е за извършване на действия пред техническа служба район „В.“ и Агенция по кадастър – във връзка с новоизградени жилищни сгради в груб строеж, построени в съсобствения на упълномощителя УПИ II-137, кв. 14 по плана на [населено място], м-т „в. з. Малинова долина II-ра част“, целият УПИ с площ от 1800 кв. м. за подаване, подписване и получаване на всякакви документи, свързани с приемането на жилищните сгради, издаване на акт обр. 16 и издаване на разрешение за ползване. Съдът намира, че представителството е ограничено до посочените институции, сред които не попада нито праводателят „Вес-Инвест-Н“ЕООД, нито правоприемникът „В. Ф. ЕООД. По т. 2 упълномощаването касае представителство пред трети юридически лица, технически и административни органи /“Софийска вода“АД, „Електроразпределение – Столично“ЕАД, „Газ строй“ и др./, във връзка с включване на сградите във външни връзки с градски инсталационни мрежи за водозахранване, електрозахранване, газифициране на гореописания имот, включително и оборудване на абонаментни станции, подаване и получаване на всякакви документи и книжа, включително да сключва договори и споразумения за предлаганите услуги. Следователно представителството е във връзка с правоотношения между упълномощителя и доставчици на посочените услуги и свързани с тях лица и органи. В този смисъл дадените по т. 3 и т. 4 правомощия – пълномощникът да съставя и подписва всякакви декларации, документи, молби от името на упълномощителя и за негова сметка и клаузите от пълномощното да се тълкуват в полза на правата на упълномощения, са обвързани от насоката на упълномощаването по т. 1 и т. 2, т. е. отнасят се до правоотношения с административни органи във връзка със завършване на строителството по ЗУТ и договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

В обема на така изявената воля на упълномощителя не са включени права пълномощникът да сключва споразумения във връзка с възникнали за упълномощителя задължения, произтичащи от деликт, спрямо други собственици на жилища в процесните сгради. Материалното правоотношение, във връзка с което е уговорен арбитраж по Споразумение за арбитраж от 28.09.2023г., съпоставено и с произнасянето на арбитражния съд, е по повод поведение на настоящите ищци – виновно и противоправно са отказали необходимо съдействие „Вес-Инвест-Н“ЕООД /праводател на „В. Ф. ЕООД/ да упражнява правата си на собственик – да управлява, да владее, да завърши имота и да подпише необходимите строителни книжа, поради което ЕООД е претърпяло вреди и претендира заплащане на обезщетение. Това материално правоотношение не попада в обема на упълномощаване, поради което и извън този обсег остава и сключването на процесуални договори във връзка със защита на права по същото.

Налага се извод, че при сключване на Споразумение за арбитраж от 28.09.2023г. упълномощеното лице е действало без представителна власт. На осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД и предвид разясненията по ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС този договор е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

След като ищците не са потвърдили споразумението и доказват, че то е сключено от тяхно име без представителна власт, същото е недействително. Неопраждането на правните му последици налага извод за липса на арбитражно споразумение и за основателност на иска по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.

Установеността на горното основание изключва необходимостта от разглеждане на иска на останалите заявени с исковата молба основания, които биха имали значение само при наличие на арбитражно споразумение, т.е. на компетентност за арбитражния съд да разгледа спора, с който е бил сезиран.

Предвид изложеното арбитражното решение следва да се отмени.

Ответникът следва да заплати на ищците разноски по спора в размер на 44 176,89 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.

РЕШИ :

ОТМЕНЯ арбитражно решение от 10.07.2024г. по абр. дело № 1/2023 г. на арбитър ad hoc П. В. П., с което Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, сумата от 128 947,45 лв.– пропусната печалба, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата; сумата от 309 474,90 лв.- претърпяна щета, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата от 44 071,20 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД /в ликвидация/, [населено място] да заплати на Х. Т. Ц., ЕГН [ЕГН], Е. И. Ц., ЕГН [ЕГН] и Е. Х. Ц., ЕГН [ЕГН] сумата от 44 176,89 лв., представляваща разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: