Определение №1798/10.04.2025 по гр. д. №3694/2024 на ВКС, ГК, IV г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1798

гр.София, 10.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3694/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на адвокат С. Г. – П., назначен по реда на Закона за правната помощ процесуален представител на ищеца М. Л. Ж., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 103 от 24.06.2024 г. по гр. д.№ 24/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 267/ 2022 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против И. Й. М. от гр.София иск за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от проведената защита от ответника, като процесуален представител на ищеца по гр. д.№ 628/ 2019 г. на Варненски окръжен съд.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са изложени твърдения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд; на практиката на Върховния касационен съд /не е посочена конкретна практика/; на актове на Конституционния съд на Р. Б. /не са посочени конкретни актове/; на актове на Съда от Европейския съюз /не са посочени конкретни актове/. В изложението се съдържат и доводи за неправилно кредитиране на показанията на свидетелите на въззиваемата страна и за пренебрегване и игнориране на показанията на свидетелите, посочени от ищеца, за нарушение на чл. 56 от Конституцията на Република България. Няма формулирани правни въпроси.

Ответната страна И. М. оспорва жалбата като поддържа, че не са обосновани предпоставки за селектирането й за разглеждане по същество и поддържа, че такива не би могло и да има. Евентуално излага доводи по същество за неоснователност на жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел, че гр. д.№ 628/ 2019 г. на Варненски окръжен съд било образувано по предявен иск от ищеца и в настоящето производство М. Ж., претендирано било присъждане на обезщетение за неимуществени вреди Ответникът в настоящето производство И. М., в качеството му на адвокат, бил служебно назначен за процесуален представител на М. Ж.. В проведеното на 20.09.2019 г. първо съдебно заседание ищецът Ж. и назначения му представител адвокат М. се явили лично. В това заседание ответникът направил искане за изменение на иска на основание чл. 214 ГПК, което било частично уважено, изразил становище по проекта на доклад, по разпределението на тежестта на доказване и по доказателствата. С молба вх.№ 31562/ 25.10.2019 г. особеният представител изразил становище във връзка с предприетите процесуални действия и искания по доказателствата. В проведено следващо съдебно заседание на 01.11.2019 г адвокат М. изразил становище по доказателствата на насрещната страна и изложил доводи относно основателността на предявения иск. С решение № 1424/ 02.12.2019 г. по гр. дело № 628/ 2019 г. съдът отхвърлил предявения иск. Срещу това решение била подадена въззивна жалба вх.№ 37542/ 16.12.2019 г., а по нея било образувано в. гр. дело № 350/ 2020 г. на Варненски апелативен съд. В проведеното по това дело открито съдебно заседание на 21.10.2020 г. назначеният адвокат М. се явил лично, изразил становище по жалбата и искане за допускане на доказателства, което било уважено; изложил доводи за основателността на въззивната жалба. С решение № 114/ 02.11.2020 г. по в. гр. дело № 350/ 2020 г. решението на първата инстанция било потвърдено. Адвокат М. не обжалвал това решение, а подадената от М. Ж. след изтичане на срока за обжалване касационна жалба била върната с разпореждане № 37/ 16.04.2021 г. Ищецът се е чувствал унизен от това, че решението по делото не било обжалвано от адвокатът му и се оплакал пред сестра си, че той не си бил свършил работата. Сестрата на ищеца лично се свързала с адвокат М., който обяснил, че не намира смисъл от обжалване. В хода на производството по дело № 629/ 2019 г. комуникацията между ищеца и ответника, в качество на негов адвокат, се осъществявала преди началото на съдебното заседание, когато уговаряли начина на осъществяваната защита, както и чрез телефонни разговори. При тези фактически установявания съдът намерил предявения иск за неоснователен, тъй като не се установявало противоправно поведение на адвоката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за процесуална защита, вследствие от което да са настъпили вреди. Видно било от доказателствата, че в качеството на адвокат, назначен за процесуален представител на М. Ж. по гр. д.№ 629/ 2019 г., ответникът М. взел участие в проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд, изразил становище по доклада и доказателствата, направил искания за изменение на предявения иск, изразил становище по същество на спора; участвал във въззивното производство по в. гр. д.№ 350/ 2020 г. на Варненски апелативен съд. Твърдението на ищеца, че търпял вреди от липсата на лични посещения на адвоката в затвора, били неоснователни, тъй като такова задължение за адвоката не съществувало. Той бил извършил всички допустими по закон процесуални действия, свързани със защитата на ищеца. Установено било също, че адвокатът консултирал защитата по делото с ищеца както чрез телефонни разговори, така и преди провеждането на съдебните заседания. Затова не било доказано твърдението на ищеца, че ответникът е подходил непрофесионално и не е осъществил подготовка и проучване на делото. Ответникът не бил допуснал противоправно поведение, което да е причинило претендираните вреди, а предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като недоказан.

Не съществува вероятност така мотивираното въззивно решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, а в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл. 280 ал. 1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, преповторени са единствено доводите в касационната жалба за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Тези доводи в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на обсъждане и по тях касационния контрол не може да бъде допуснат.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 103 от 24.06.2024 г. по гр. д.№ 24/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 3694/2024
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...