ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1186

гр. София, 15.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 2167 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците в производството И. Н. И., Н. И. Н. и М. И. И., чрез процесуален представител, срещу въззивно решение № 533 от 14.06.2024 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в. гр. д. № 444 по описа на съда за 2024 г., потвърждаващо първоинстанционно решение № 70 от 11. 01. 2024 г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 3510 по описа на съда за 2023 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], че поради изтекла след 27.03.2015 г. погасителна давност, касаторите не дължат изпълнение за сумата 7400,74 лв.- главница по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 12061/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, по който е образувано изпълнително дело № 20127030400052 по описа на ЧСИ Г. М. с рег. № 703, район на действие Окръжен съд – Бургас, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като неотчитащо няколко, според касаторите, основни факта:

Първо: Поканата за доброволно изпълнение връчена на ищците на 27.03.2015 г., след конституирането им като наследници на длъжницата, а на 26.03.2015 г. е наложена възбрана върху Ѕ ид. ч. от имота им. Преди това, на 27.09.2012 г., е извършен опис на имота в местността „Бродилов кайряк“ в отсъствието на длъжника, а на 25.04.2014 г. за първи път имотът е изнесен на публична продан, втората продажба е насрочена за до 29.09.2015 г. и до 2017 г. имотът е изнасян на търг още 3-4 пъти, без реално да е извършена продан.

Второ: До изменението на ГПК ДВ бр. 86, в сила от 31.10.2017 г. има пет нестанали публични продани. В хода на производството ищците не са уведомени за извършената цесия, нито за нестаналите продажби. Следваща публична продан е стартирала на 19.08.2018 г., когато са влезли в сила измененията в ГПК ДВ бр. 86, в сила от 31.10.2017 г. - чл. 485 ГПК, даващи възможност на длъжника да оспори оценката на имота. Ищците обаче не са уведомени, нито е извършена оценка на имота. На 17.08.2018 г. с постановление за назначаване на вещо лице от 17.08.2018 г. съобразно изискването на чл. 485 ГПК в редакцията след изм. в ДВ бр. 86, ЧСИ назначава вещо лице, но оценка на имота не е изготвена, нито пък е връчвана на ищците.

Според касаторите горното означава, че след изменението на чл. 485 ГПК обн. ДВ бр. 86, в сила от 31.10.2017 г. валидно изпълнително действие не е извършвано от този момент до предявяване на иска. Последвалите обявления за публична продан на имота, не могат да се считат за валидни изпълнителния действия защото са в нарушение на чл. 485 ГПК. На практика последното валидно изпълнително действие е обявлението за публична продан от 19.10.2017 г. Съдебният изпълнител има задължението да извърши нова публична продан, която съгласно препращащата норма на чл. 494, ал. 2, изречение първо се провежда по реда за първата продан, регламентиран в чл. 487 и следващите ГПК. Това означава, че през последните пет години е имитирано извършване на изпълнителни действия.

Следователно, според касаторите общата петгодишна давност е изтекла на 19.10.2022 г. - от датата на последното валидно изпълнително действие. Последвалите пет или шест обявления за публична продан на имота на ищците не представляват валидни изпълнителни действия прекъсващи давността и започване на нова давност, както е приел въззивният съд.

Според касаторите неоснователни са и изводите на БОС за неотносимост доводите им за допуснати в хода на заповедното производство процесуални и материалноправни нарушения. Според съда като факти, осъществени преди издаването на изпълнителното основание, такива нарушения не могат да бъдат основание на иск за оспорване на принудителното изпълнение и няма да бъдат обсъждани. Съдът не приема като нов факта смъртта на наследодателката на касаторите в хода на изпълнителния процес. Същите считат, че ищците също имат правото да направят възраженията за редовността на проведеното заповедно производство против лице, което е починало, както и относно приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който е предвиден краен преклузивен шестмесечен срок, с изтичането на който се погасява и самото поръчителство.

Иска се допускането на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаването на предявените искове в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поставят въпросите:

1. За предпоставките да се зачете изтекла погасителна давност в полза на длъжниците в качеството им на наследници на поръчител на договор за кредит и конкретно дали само валидно извършените изпълнителни действия водят до прекъсване на давността?

Според касаторите съдът е приел в мотивите на акта си, че взискателят не е бездействал в хода на изпълнителното производство, като предприемал изпълнителни действия, които са прекъснали давността, както и че към датата на образуване на настоящото исково производство срокът на общата погасителна давност не е изтекъл, поради което е прието, че вземанията на ответника в размер на исковата сума не са погасени по давност и са съществуващи. Твърди се, че този извод противоречи на приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според което давността се прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В конкретния случай, според касаторите, валидни изпълнителни действия не са извършвани от м. октомври 2017 г., като в този смисъл се повтарят оплакванията в касационната жалба, възпроизведени и по-горе в настоящите мотиви, базирани на изменението на ГПК, обн. в ДВ бр. 86, в сила от 31.10.2017 г. и с твърденията, че изложеното показва, че след посочената дата през 2017 г. взискателят и ЧСИ са имитирали извършването на изпълнителни действия, които обаче не би следвало да бъдат зачетени като валидно извършени, поради което касаторите считат, че въззивното решение противоречи на т. 10 на посоченото по-горе тълкувателно решение и е налице селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 или 3 ГПК.

2. Въпрос, свързан с приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и в частност дали наследниците на длъжника, конституирани в хода на висящо изпълнително производство имат правото да възразят по вземането? Излага се, че с посочената разпоредба е предвиден краен преклузивен шестмесечен срок, с изтичането на който се погасява и самото поръчителство. Неспазването на този срок не изисква допълнително възражение от страна на поръчителя и неговите наследници. От заповедта за изпълнение е видно, че датата на последното плащане по кредита е 06.07.2010 г. В продължение на година банката е бездействала и не е обявила кредита за предсрочно изискуем. Посочената в заповедта дата на настъпване на предсрочна изискуемост - 10. 11. 2011 г. е формална и изобщо не установява спазването на срока по чл. 147 ЗЗД. Съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. В случая банката кредитор не е обявила на длъжника и поръчителя предсрочната изискуемост на кредита, поради което поръчителят, в лицето на наследодателката на ищците и самите ищци, не дължат сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Според касаторите като не е уважил горното възражение въззивният съд е постановил акта си в нарушение на, т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, поради което също е налице чл. 280, ал. 1, т. 1 или 3 ГПК.

Ответникът по касация в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, но срещу решение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване, поради което и е процесуално недопустима.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В случая тримата ищци са предявили „иск“ с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], че поради изтекла след 27.03.2015 г. погасителна давност, същите – тримата, в качеството си на наследници на починал техен наследодател – поръчител по договор за кредит, не дължат изпълнение за сумата 7400,74 лв.

Независимо от обстоятелството, че производството е образувано по една искова молба, подадена общо от тримата ищци, всъщност със същата са предявени, при условията на субективно активно кумулативно съединяване три иска, всеки с цена по 2466.91 лв., съответна на по 1/3 /размерът на наследствения дял на всеки от ищците от наследството на починалия им наследодател/, от общия размер сумата, за която се твърди, че общо тримата не дължат изпълнение - 7400,74 лв.

С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявените искове е под 5000 лв., постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от И. Н. И., Н. И. Н. и М. И. И., срещу въззивно решение № 533 от 14.06.2024 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в. гр. д. № 444 по описа на съда за 2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА И. Н. И., Н. И. Н. и М. И. И. да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: