ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1204
гр. София, 16.04.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1678 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, срещу решение № 301 от 14.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 104/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 1457 от 27.11.2023 г. по т. д. № 952/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която „ЗАД Армеец“ АД е осъдено на основание чл. 405, ал. 1 КЗ да заплати на „П и П Рент а Кар“ ЕООД сумата 96 675 лв. - застрахователно обезщетение за настъпило на 10.06.2019 г. застрахователно събитие - тотална щета на лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 9 337.53 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и по съображения в жалбата се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск до размер на присъдената от въззивната инстанция сума, евентуално - частична отмяна на решението и уважаване на иска „в размер на не повече от 20 % от установения по делото размер на обезщетението“.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „П и П Рент а Кар“ ЕООД със седалище в [населено място], обл. Варна - чрез процесуален представител адвокат, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил следните безспорни във въззивното производство факти:
Между „П и П Рент а Кар“ ЕООД като собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег. номер на МПС] и „ЗАД Армеец“ АД е сключен договор за застраховка „Каско“ във формата на застрахователна полица № 0306Х0455958 с покритие „Клауза П - пълно каско“, срок на застрахователно покритие 27.09.2019 г. - 26.02.2020 г. и уговорена застрахователна сума 167 000 лв. Договорът е сключен при действието на общи условия, приети от застрахования, в т. 14.5 на които е предвидено, че застрахователят не покрива вреди, причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на водача на МПС, довели до настъпване на застрахователното събитие, а в клаузите на т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5 са предвидени задължения за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва стриктно правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове за прилагането му. Според клаузата на т. 50.9, при неспазване на някое от изброените задължения застрахователят има право да намали или да откаже да изплати застрахователно обезщетение.
В периода на действие на договора - на 10.06.2019 г., е настъпило ПТП в [населено място], на около 1 000 м. преди кръстовището със [населено място], при което управляваният от П. Х. Я. лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег. номер на МПС] е самокатастрофирал в предпазна ограда (мантинела), след което се е преобърнал по таван в тревната площ. В съставения констативен протокол от 10.06.2019 г. за посетено на място ПТП е отразено, че в резултат на произшествието автомобилът е изцяло деформиран, а водачът е починал на място вследствие на получена тежка съчетана травма.
С въззивната жалба ответникът - застраховател е оспорил фактическите констатации на първоинстанционния съд относно действията на водача и причините за настъпване на произшествието. За да изясни спора от фактическа страна, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаната в производството пред първата инстанция свидетелка Т. А. - очевидец на инцидента, и неоспореното от страните заключение на автотехническа експертиза, назначена от първоинстанционния съд. Свидетелката А. е обяснила, че непосредствено преди инцидента пътувала с автомобила си в посока към [населено място]. Времето било слънчево, но пътят бил влажен, тъй като преди това валял лек дъжд. На завоя преди [населено място] свидетелката видяла автомобил, който навлязъл в завой въртейки се няколко пъти, след което излязъл от пътното платно от страната, в която се намирал, попаднал в канавката и се обърнал на покрив. Според заключението на автотехническата експертиза произшествието е настъпило на прав участък от пътя, в близост до плавен завой, при добра метеорологична видимост, но при мокра пътна настилка. Максималната разрешена скорост в района на инцидента е 90 км/ч., а критичната скорост за преминаване през завоя - около 181 км/ч. Лекият автомобил „БМВ“ се е движил от [населено място] в посока към [населено място] със скорост около 106 км/ч и след като е преминал по плавния десен завой вдясно за посоката му на движение, е напуснал платното, но не по причина на по-високата скорост, а по неустановени причини, довели до изгубване на управлението от водача. Когато е достигнал началото на мантинелата, автомобилът се е движил със задната си част напред и след удар в мантинелата се е преобърнал през тавана, след което се е установил на мястото, където е намерен при огледа. При така описания механизъм на произшествието в заключението е направена констатация, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача със системите за управление на автомобила и конкретно - въздействие върху волана на автомобила, вследствие на което автомобилът се е завъртял надясно, водачът е загубил управлението и автомобилът е напуснал платното за движение вдясно, реализирайки удар в мантинелата и преобръщайки се по таван.
След съвкупна преценка на доказателствата и на установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е направил извод, че ответникът - застраховател дължи застрахователно обезщетение за причинените на застрахования лек автомобил вреди в размер, определен съгласно чл. 380, ал. 2 КЗ и възлизащ според експертното заключение на 98 553.29 лв. без ДДС. Предвид обстоятелството, че с първоинстанционното решение искът по чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 96 675 лв. и ищецът не е обжалвал решението в неговата отхвърлителна част, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 96 675 лв.
Въззивният съд е преценил като неоснователни възражението на ответника за недължимост на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск по смисъла на чл. 14.5 от ОУ - проявена груба небрежност от водача, управлявал застрахования автомобил към момента на настъпване на произшествието. Възражението е основано на твърдения, че водачът е управлявал автомобила с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на контрол над автомобила и до реализиране на произшествието. С оглед изяснения от автотехническата експертиза механизъм на произшествието, въззивният съд се е произнесъл, че управлението на лекия автомобил с превишена скорост не може да се квалифицира като груба небрежност във възприетия от практиката на ВКС смисъл, тъй като от една страна превишението на скоростта спрямо разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км/ч не е било значително, а от друга - скоростта не е била от решаващо значение за настъпване на произшествието предвид констатациите на вещото лице, че критичната скорост за преминаване през завоя е била 181 км/ч, че и при движение със скорост 106 км/ч водачът е имал техническата възможност да премине по десния завой, без да напуска платното за движение, и че причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача със системите за управление на автомобила, в частност - рязкото въздействие върху волана, от което е последвало завъртане на автомобила надясно. Съобразявайки посочената от вещото лице причина за настъпване на произшествието, въззивният съд е отрекъл наличието на груба небрежност в поведението на водача, релевирана от ответника като основание по чл. 14.5 от ОУ за освобождаване от отговорност за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие.
За неоснователно въззивният съд е счел и възражението на ответника за осъществяване на предвидените в т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5 от ОУ основания, пораждащи в негова полза правото да откаже изцяло или частично изплащане на застрахователно обезщетение. Въззивният съд е приел, че уговорените в цитираните клаузи от ОУ основания за освобождаване на застрахователя изцяло или частично от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение кореспондират с разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, чието приложение според практиката на ВКС е обусловено от установяване на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, предвидено в ОУ към застрахователния договор като значително от гледна точка на интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. За да се произнесе по възражението, съдът е изходил от константната практика на ВКС, че „значително“ е само това задължение на застрахования, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредата, или което възпрепятства тяхното доказване; Ако конкретното неизпълнено договорно задължение не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява на застрахователя за носи поетия с договора риск, няма основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Без да отрича допуснатото от водача на застрахования автомобил нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост за движение в участъка от пътя, където е настъпило произшествието, въззивният съд се е произнесъл, че след като настъпването на произшествието не е по причина на високата скорост, за застрахователя не съществува основание да откаже изцяло или частично изплащане на дължимото на застрахования обезщетение за произлезлите от застрахователното събитие вреди.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора „ЗАД Армеец“ АД основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.
Относно първото поддържано основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение:
В практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага особено тежък порок на въззивното решение, който може да бъде установен пряко от мотивите на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290 ГПК проверка за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението ще е очевидно неправилно, когато въззивният съд е допуснал тежко нарушение на закона - материален или процесуален, като го е приложил „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а също и когато е формирал изводите си по съществото на спора в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
Касаторът е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за несъответствие на произнасянето на въззивния съд, че по делото не е установено лекият автомобил да е навлязъл в лентата за насрещно движение и рязката маневра, довела до завъртане на автомобила около собствената му ос, да е причинена от такова навлизане, със заключението на автотехническата експертиза, със свидетелските показания и с разясненията на вещото лице по време на изслушването му в открито съдебно заседание. Поддържаните доводи представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и предполагат несъвместимо с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК съпоставяне на изводите, до които е достигнал въззивният съд в резултат на осъществената самостоятелна решаваща дейност, с доказателствата по делото. Доводите на касатора за явна необоснованост на въззивното решение не се споделят от състава на ВКС, доколкото изводът на въззивния съд, че причина за настъпване на произшествието не е превишената скорост, с която водачът е управлявал застрахования автомобил, а субективното въздействие на водача върху системите за управление на автомобила, за което няма конкретно обяснение, кореспондира изцяло с констатациите в заключението на автотехническата експертиза - така, както те са пресъздадени в мотивите към решението. В мотивите няма данни за посочена в заключението друга възможна причина за настъпване на произшествието, а твърдението на касатора, че при формиране на извода си въззивният съд не е взел предвид обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, разкриващи действителната причина за действията на водача, може да бъде проверено само чрез осъществяване на касационен контрол върху правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК. Въз основа на мотивите съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Относно второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните съображения: Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени решения по чл. 290 ГПК, като не е обсъдил в мотивите на решението си доказателствата, събрани при разпита на вещото лице в съдебно заседание на 21.02.2023 г. относно невъзможността за завъртане на лекия автомобил окото оста му в собственото му платно за движение и логичното предположение за навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение, последвано от рязко завиване на волана вдясно с цел прибиране в лентата за движение, и по този начин е пропуснал да формира свои правни изводи по съществения за решаване на спора въпрос дали е налице причинно - следствена връзка между навлизането на автомобила в лентата за насрещно движение и настъпването на произшествието (застрахователното събитие), респ. какво е значението на това обстоятелство за релевираните от застрахователя основания за изключване на риска, за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение или за заплащане на обезщетение в намален размер; В противоречие с практиката в решение № 50051/23.11.2023 г. по т. д. № 900/2022 г. на ВКС, І т. о., въззивният съд не е разгледал оплакванията във въззивната жалба за необсъждане от първоинстанционния съд на твърденията и доводите относно местоположението на автомобила към момента на предприемане на рязката маневра за завиване надясно; В мотивите към обжалваното решение липсва произнасяне по доводите на застрахователя за съпричиняване на вредата от водача на лекия автомобил, което освен нарушение на процесуалния закон, съставлява и нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД; Като е пропуснал да отговори на доводите за съпричиняване, въззивният съд е разрешил съществения за изхода на делото въпрос „за прилагане на критериите за определяне степента на съпричиняване от пострадалия, с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД“ в противоречие с цитирана практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, когато по отношение на него са осъществени някои от предвидените в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителни предпоставки; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК).
Преценени от гледна точка на разясненията в цитираното тълкувателно решение, съображенията на касатора за допускане на касационно обжалване не обосновават общия и допълнителния селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а имат характер на оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата, отразили се върху обосноваността на обжалваното решение, и за нарушение на материалния закон при разрешаване на правния спор. Поради значението им за правилността на обжалваното решение релевираните нарушения подлежат на проверка по реда на чл. 290 ГПК и не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, което е достатъчно за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че аргументацията на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, отразяващи осъществената от въззивния съд решаваща правораздавателна дейност. От мотивите се установява, че въззивният съд е формирал изводите си относно причините за настъпване на застрахователното събитие (произшествието) и поведението на водача, управлявал застрахования автомобил, след анализ и преценка на всички относими доказателства, събрани в хода на делото. Въззивният съд се е произнесъл мотивирано по възраженията и доводите на ответника - сега касатор, за наличие на предвидени в общите условия към застрахователния договор основания, които изключват отговорността му за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие или пораждат право да откаже изцяло или частично изплащане на обезщетение. Противно на твърдението на касатора, в мотивите въззивният съд е отговорил и на възражението, че завъртането на автомобила около собствената му ос е в причинно - следствена връзка с предхождащо напускане на собствената лента за движение и навлизане в лентата за насрещно движение. Позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза и на показанията на свидетеля - очевидец, че до настъпване на произшествието автомобилът се е движил в своята пътна лента, съдът е приел, че по делото не е установени преди инцидента автомобилът да е навлизал в лентата за насрещно движение и това да е предизвикало необяснимото въздействие от страна на водача върху системите за управление, от което е последвало завъртането на автомобила. С оглед съдържанието на мотивите към обжалваното решение не може да се приеме, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения, които имат значение за правилното решаване на правния спор. Решението е постановено в съответствие с посочената в изложението практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, което изключва възможността да бъде допуснато до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният в изложението въпрос „за прилагане от съда на критериите за определяне степента на съпричиняване от пострадалия с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД“ е извън предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор за заплащане на застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, поради което липсата на произнасяне от въззивния съд относно „съпричиняването“ не би могло да се подведе под хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в. т. д. № 194/2024 г. на Апелативен съд - София.
Поради недопускане на касационно обжалване в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в производството по чл. 288 ГПК и поискани с отговора на касационната жалба разноски в размер на 4 890 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, защита и съдействие от 14.06.2024 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 14.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 194/2024 г. на Апелативен съд - София.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на „П и П Рент а Кар“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], обл. Варна, сумата 4 890 (четири хиляди осемстотин и деветдесет) лв. - разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :