РЕШЕНИЕ

№ 225

гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Илияна Папазова

Членове:Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова

като разгледа докладваното от И. П. К. гражданско дело № 20248002101123 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 5559 от 2.12.2024г. по касационната жалба, подадена от А. С. Ц. и Н. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 821 от 14.06.2023г. по в. гр. д.№ 217/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 263016 от 26.09.2022г. по гр. д. № 13243/2020г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска им против „БР И. Х. И.“, учредено на Б. В. острови, с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване, че пълномощно от 17.08.2015г. е неистински документ относно авторството на подписа, като същият не е положен от лицето С. Х. М..

Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ допустимостта на иск за установяване неистинност на документ по чл. 124,, ал. 4, изр. 1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по реда АПК, а не по ГПК, при положение че документът е бил представен във воденото производство в копие, въведени са възражения касаещи документа но не е открито производство по чл. 193 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, но касаторите се представляват. Техните процесуални представители поддържат подадената касационна жалба и желаят въззивният акт да бъде отменен, а предявения иск уважен. Твърди се, че текстът на процесното пълномощно в българския и в английския му вариант се различават, както и че евентуалното потвърждаване на действията е невъзможно, защото в бланката на Патентното ведомство не е посочено кой кого упълномощава. Становището им е, че в българската версия минималните стандарти за упълномощаване са до такава степен опорочени, че не е налице надлежно упълномощаване. Считат, че ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо в случая и потвърждаване, по смисъла на чл. 42 ЗЗД не е възможно.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установени следните факти:

Представено е пълномощно, без нотариална заверка, с посочена дата 17.08.2015г., което е с текст на български /от лявата страна/ и на английски /от дясната/, съобразно бланка на Патентното ведомство. В частта на български език – графите „Пълномощно - три имена на физически лица или наименование на фирма, местожителство и постоянен адрес или седалище и адрес“, както и „Упълномощавам - трите имена на представителя по индустриална собственост, адрес за кореспонденция, да ме представлява относно: “ са празни. Бланката е с изписан печатен текст: „да извършва от мое име и за моя сметка всички необходими действия, включително подаване на възражение пред Патентното ведомство на Р България, защитавайки моите права и законни интереси, относно посоченият/те тук обект/и на индустриална собственост, да упълномощава трето лице за процесуално представителство, както и да прехвърля изцяло или частично предоставените му тук правомощия на трето лице, което има законното право да ги упражнява.Настоящето пълномощно отменя всички други предходни пълномощни, делегиращи представителна власт на други лица“. Следват – датата 17.08.2018г. и „Упълномощител“ и положен подпис, под който е посочено името:S. H. M.. От дясната страна – всички графи са попълнени на английски език, като за упълномощител е посочено „BR I. H.,I., a company organized and existing under the laws of British Virgin Islands, с посочен адрес в Дубай и за упълномощен В. Н.. Упълномощаването е във връзка с „the legal protection in Bulgaria of our trade marks № *** – B. R. and cancellation of TM Reg № *** - B. R..“

Настоящият иск е за установяване, че така описаното пълномощно от 17.08.2015г. /което е без срок и с което С. Х. М. е упълномощил В. Н. да го представлява пред Патентното ведомство/ е неистински документи относно авторството на подписа, като същият не е положен от С. Х. М., поради което и не е възникнала надлежна представителна власт. Искът е предявен от Н. И. К. срещу „БР И. Х. И.“,за чийто представен е посочен С. Х. М.. В исковата си молба ищецът е твърдял следното: 1. българският и английският текст на пълномощното не са идентични, 2.положеният подпис под българският вариант не е положен от С. Х. М., 3. С. Х. М. не е разбирал български, а няма посочен преводач, 4. В българският вариант упълномощаване няма, защото не са посочени данни нито за упълномощител, нито за упълномощен, 5. Ако подписът е на С. Х. М. не е ясно в какво качество той е действал, защото посоченото в английската част на пълномощното дружество е бил с друг представител. Своя правен интерес – ищецът е обосновал с факта, че той е регистрирал на 31.03.2015г. съсловна марка, състояща се от словосъчетанието B. R., която е със същия рег.№ *** и срок за защита до 28.10.2024г. относно: стоки „цигари, тютюн“ от клас 34 на МКСУ. Представя издадено Удостоверение от Патентното ведомство от 16.07.2015г., Свидетелство за регистрация на марка от 24.04.2015г. и сключен Лицензионен договор за разрешение за използване на марка B. R. с рег.№ *** с трето лице /дружество V. I. and T. Ltd, регистрирано във Великобритания/, който е надлежно вписан от Патентното ведомство, съгласно издадено Удостоверение от 16.07.2015г. Не се спори, че въз основа на процесното пълномощно – пред Патентното ведомство е било подадено искане с вх.№ 1309191 от 27.08.2015г. за заличаване на регистрацията на притежаваната от ищеца марка B. R. с рег.№ ***, въз основа на което е постановено решение № 21 от 25.01. 2018г. на Патентното ведомство за заличаване на регистрацията на неговата марка. Именно защото той такава воля не е изразявал и позовавайки се на гарантираната му защита на правото на собственост, произтичаща от чл. 1 на Протокол 1 към ЕКЗПЧ и произтичащите от това легитимни очаквания, той е предявил настоящия установителен иск, целейки в нарочно производство да установи, че осъщественото упълномощаване е нищожно, след което - въз основа на полученото съдебно решение, да заявИ.о искане по реда на отмяната, което да доведе до отмяна на издаденото решение за заличаване на регистрацията. Твърди, че административното производство по обжалване е приключило и за него единственият път за защита е настоящият. Счита, че доколкото – процесното пълномощно е без срок, е възможно то да бъде използвано и в други производства, с което биха могли допълнително да бъдат увредени негови права. В хода на производството Н. И. К. е починал и на негово място са конституирани наследниците му А. С. Ц. /съпруга/ и Н. Н. К. /дъщеря/.

По делото са приети като доказателства две постановени решения. Първото е с № 4486 от 28.06.2016г. по адм. д.№ 5258/2018г. на АС София град, с което е отхвърлена жалбата на Н. К. против решение № 21 от 25.01.2018г. на Председателя на Патентното ведомство за заличаване на регистрацията на неговата марка. Второто е с № 10305 от 27.07.2020г. по адм. д.№ 11790/2019г. на ВАС, с което е потвърдено решението на АС София град. В тях е прието наличие на хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗМГО – налице е заявена по-рано марка от „BR I. H.,I.“, която обаче е регистрирана по-късно от тази на Н. К., която макар и заявена по-късно, е била регистрирана по-рано и между двете марки е налице сходство във висока степен и идентичност на стоките. Видно от мотивите на втория акт –в производството пред ВАС е бил наведен довод за незаконосъобразност -поради неизследване на въпроса за „валидността на пълномощното на представителя на дружеството, легитимиращо го да започне процедурата по заличаване на процесната марка“. Касационната инстанция не е споделила довода на касатора, че „порокът на пълномощното е до степен, че да не породи права в рамките на правоотношението по упълномощаване“.Нейният решаващ довод е, че дори и да има пропуск, той е саниран, доколкото в хода на производството по безспорен начин е установено, че „BR I. H.,I. е собственик на марката и той надлежно е бил представляван от адвокат Н.. Водено е и производство по искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 10305 от 27.07.2020г. по адм. д.№ 11790/2019г. на ВАС, което искане е оставено без уважение с решение № 623 от 19.01.2021г. по адм. д.№ 10419/2020г. на ВАС. Пет членният състав на ВАС е намерил, че основанието по чл. 239, т. 1 АПК не е налице, защото твърдените обстоятелства във връзка с пълномощното от 17.08.2015г. не са „нови“, по смисъла на закона. Пълномощното е било налично в хода на административното производство, и е било обсъждано от съда. Относно хипотезата на т. 3 е посочено, че законът изисква „съдебният акт да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен“, а в случая подобен съдебен акт не се представя.

По делото са приети като доказателства още пълномощно и декларация, в заверен и преведен на български език препис, придружени от Апостил, изходящи от собственика на „BR I. H.,I. – М. С. Г., с които се потвърждава упълномощаването на адвокат Н. да инициира и участва в производството пред Патентното ведомство във връзка с искането за прекратяване на регистрацията на починалия ищец К..

Въззивния съд е преценил предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, с оглед на което е обезсилил първоинстнационния акт, като се е позовал на т. 3 от ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която е недопустим „иск да установяване на неистинност на документ по чл. 124,, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК“. В случая, след като ищецът е пропуснал срока за оспорване на пълномощното по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, той не разполага с възможност да направи това по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК.

С оглед изложените мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав допусна касационно обжалване по въпрос, касаещ приложимостта на постановките на ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценката за допустимостта на иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по реда на АПК, а не по ГПК. Според съдебния състав отговорът на този въпрос е отрицателен. Това е така по следните съображения: Първо – в самият диспозитив на т. 3 от ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че той е постановен във връзка с конкретното основание за отмяна по чл. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Второ - предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища е различен. Критерият, по който се разграничават гражданските и административните правоотношения е посочен в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г. по т. д.№ 1/2015г. на ОСГТК на ВКС и Първи и Втора колегия на ВАС и това - е методът на регулиране на правоотношението /дали е на равнопоставеност или на власт и подчинение/. В мотивите, обосноваващи извода, застъпен в т. 2 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС изрично се посочва, че именно „различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела“.Това е така, защото административните съдилища разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право, които в масовия случай са различни по правната си природа от гражданскоправните. Трето, следва да се има пред вид, че подведомствените на съдилищата граждански и административни спорове се разглеждат и разрешават по различен съдопроизводствен ред, предвиден в съответния приложим процесуален закон. Мотивите на ОСГТК на ВКС, довели до постановяване на т. 3 от ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС изцяло се основават на уредените в действащия ГПК преклузии, а такива не са налични в АПК. Освен това в АПК няма разпоредба, която да е идентична по съдържание с тази на чл. 193 ГПК. Общото препращане в АПК – за неуредените въпроси към ГПК – в случая е ирелевантно, защото в АПК липсва идентична на уредбата в чл. 193, ал. 1 ГПК на процесуално право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото, поставяйки начало на производството, целящо да обори обвързващата съда доказателствена сила на представен по делото документ. По реда на чл. 193 и сл.ГПК - с установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа, в резултат на направеното оспорване, се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. И именно тази сила на пресъдено нещо изключва възможността в друг процес да се разрешава същия спор отново. Ако страната е пропуснала срока за оспорване по чл. 193 ГПК тя се лишава от възможност да го направи в друго производство, защото е имала възможност, която е пропуснала, с което тя е преклудирана. В мотивите на ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК изрично е посочено, че противното решение би обезсмислило установените в ГПК процесуални преклузии, които имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилността на съдебното решение и неговите правни последици. След като изводите са обосновани от преклузии, които не са предвидени за процесуалния ред по АПК, те няма как да бъдат приложими за административните производства, водени по реда на АПК.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неговата неправилност. Въззивният съд, при служебната си проверка за наличие на правен интерес, неправилно се е позовал т. 3 от ТР № 5/14.11.2012г. по т. д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, без да отчете, че ищецът обосновава интереса си от предявяване на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК с производството за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК /норма, която при това не е идентична по съдържание с тази по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/. Липсата на произнасяне по съществото на спора от въззивния съд изключва възможността делото да бъде решено от настоящата инстанция. Изложеното налага отмяна, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, на постановения въззивен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №821 от 14.06.2023г. по в. гр. д.№ 217/2023г. на Софийски апелативен съд и обезсиленото с него решение № 263016 от 26.09.2022г. по гр. д. № 13243/2020г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на друг състав на Апелативен съд София за произнасяне по същество.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________