ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1250
гр. София, 24.04.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Н.
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2773/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Й., представляван от своята майка и законен представител А. О. О., против решение № 103/13.08.2024 г. по в. т.д. № 60/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта му, с която е потвърдено решение № 3/12.01.2024 г. на Ловешки окръжен съд, за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД „АРМЕЕЦ“АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на разликата над присъдените 1 550 лева до пълния предявен размер от 39 063,69 лева – частичен иск при заявен пълен материален интерес от 100 000 лева, за претърпени от И. Й. и търпими в бъдеще до навършване на пълнолетиетто му имуществени вреди, в причинност смъртта на баща му Ш. О., настъпила при ПТП от 26.09.2019г., съизмерими с пропуснати ползи от издръжката, която баща му би му осигурявал за периода от 26.09.2019г. до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху претендираната разлика от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и произнасяне в противоречие с материалния закон. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът съзира в необсъждането от въззивния съд на заключенията на вещите лица, нито излагането на мотиви за причините за некредитирането им, както и поради това, че макар въззивната му жалба да не съдържа довод, основан на разпоредбата на чл. 8д ЗСПД, съдът служебно се е произнесъл по приложението й. Касаторът акцентира на липсата на надлежно въведени възражения от ответника, по съобразяването на чл. 8д и чл. 8е ЗСПД, в отговора на исковата молба, отговора на допълнителната искова молба, както и в отговора на въззивната жалба, поради което обосноваването от въззивния съд на правния резултат със същите е съществено процесуално нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса - чл. 6, ал. 2 ГПК и на чл. 269, изр. 2 ГПК, относно обхвата на правомощията на въззивната инстанция. Произнасяне в противоречие с материалния закон касаторът обосновава с неправилното приравняване на получаваните от него, по реда на чл. 8д и чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД /, месечни помощи - на наследствена пенсия, по смисъла на т. 8 от ППВС № 4/1968г. и приспадане месечния им размер от възприетия за необходим, с оглед конкретната възраст и нужди на пострадалия, размер на месечната издръжка. Подчертава, че помощта по чл. 8д ЗСПД се дължи на самостоятелно основание, полагала са е и докато бащата е бил жив, поради което няма заместващ характер. От друга страна, получаваните по реда на чл. 8е ЗСПД помощи не зависят от доходите на родителите, нито са приравними по характер на „наследствена пенсия“, доколкото са уредени систематично извън раздел III на КСО. Акцентира на здравословното си състояние – синдром на Даун - свободна тризомия, пълна форма; вроден хипотиреодизъм, умерена умствена изостаналост; открита пpeз 2019 г., инфилтpaтивнa хетероденсна лезия /тумор/ с размери в aкcиaлeн план 45мм/43мм; лезии c подобни характеристики и в белодробния парахерним двустарнно, което здравословно състояние изисква специфични грижи и значителни разходи за лекарства, осигуряване на индивидуално обучение, рехабилитация и др., несъобразени от съда при определяне на необходимия месечен размер на издръжката. Размерът от 600 лева месечно касаторът счита изключително занижен, а и неправилно определен от съда, с прилагането на принципа за определяне по чл. 142, ал. 2 СК, доколкото разпоредбата касае напълно различна хипотеза - в която двамата родители на детето са живи и могат да плащат издръжка. Касаторът счита за безспорно доказано по делото, че бащата на ищеца до смъртта си е осигурявал значително по-висок от минималния жизнен стандарт на сина си, който съдът е следвало да съобрази, вместо да прилага чл. 142, ал. 2 СК / доколкото изобщо е приложим / към размера на минималната работна заплата за страната, вместо към реално получавания от починалия доход. Касаторът намира, че указанията на т. 8 от ППВС № 4/1968г. са ясни и изчерпателни и не предвиждат съобразяването на какъвто и да било друг вид вземания / помощи / на претендиращия обезщетение за пропуснати ползи от неполучавана издръжка, при определяне на размера му.
Ответната страна – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Споделя за правилни съображенията на въззивния съд за приспадане на получаваните месечни помощи по чл. 8д и чл. 8е от ЗСПД от определения размера на нужна месечна издръжка на ищеца от 600 лева. Акцентира на обстоятелството, че ищецът, въпреки твърденията му за редица заболявания и усложнения в същите, не е доказал размера на необходимите във връзка с тях разходи, нито е доказал реално получавана от починалия издръжка.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:
С исковата молба И. Д. Й., представляван от неговата майка и законен представител А. О. О., е предявил против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД иск, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на сумата от 39 063.69 лева / частичен иск при пълен материален интерес от 100 000 лева / - обезщетение за пропуснати ползи от смъртта на баща му Ш. О., при ПТП на 26.09.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, автомобил, съизмерими с пропусната издръжка, която баща му би му осигурявал за периода от датата на деликта до навършване на пълнолетие / 26.09.2019 г. – 27.04.2030 г./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. След допуснатото увеличение на иска претенцията е конкретизирана в размер на 307.59 лева месечно / частично от 787.40 лева месечно /.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище, че исковете са неоснователни, оспорва ги по основание и размер, като счита, че майката на ищеца има достатъчно доходи от трудова дейност, стопанска дейност и други доходи, за да осигурява издръжката на сина си, както и че самият ищец получава наследствена пенсия, пенсия за инвалидност, както и други социални помощи, които компенсират загубата на издръжка от наследодателя му. В тази връзка прави възражение за намаляване на определеното от съда обезщетение с размера на получаваните от ищеца пенсии и социални плащания. Обръща внимание, че на ищеца по друго дело вече е изплатена сума в размер от 120 000 лева, за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие същия деликт.
С допълнителната искова молба е оспорена релевантността на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и на притежаваното от ищеца и семейството му имущество. Поддържа се становището, че претендираното обезщетение се дължи независимо колко и какви лични средства притежава ищецът, зависи само и единствено от размера, който е осигурявал баща му приживе, както и от размера на евентуално получавана наследствена пенсия, наред с установяването на всички елементи от фактическия състав на деликта, по които спорът не е пренесен в настоящата инстанция. Спорна е единствено приложената от съда методика за определяне на обезщетението за пропуснати ползи, наред с обосноваността на приетия за необходим за издръжката на детето месечен размер на същата.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Макар да е приел, че при причинена смърт близките на пострадалия, които са били издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да търсят обезщетение за понесените от тях вреди, с лишаването им от възможността да получават издръжка, съдът е обосновал извод, че месечния размер на обезщетението за пропусната полза от неполучавана издръжка се покрива от получаваните месечни социални помощи по чл. 8е от ЗСПД и сумата от 200 лева, получавана от майката на ищеца месечно от Р. Т. / предвид гражданството на починалия наследодател /. За последната е кредитирал, като признание за неизгоден факт, заявеното от майката на ищеца при изготвянето на Социалния доклад на АСП – Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] обстоятелство, че е определена за личен асистент на детето си, както и че получава около 200 лева месечно „за починал съпруг„. Съдът е отказал да приспадне получаваните месечни помощи по чл. 8д ЗСПД, като същевременно не е установено право на ищеца на наследствена пенсия / отказана му е на основание чл. 82, ал. 1 вр. с чл. 74, , ал. 1, т. 4 КСО /.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която е установила средно-месечен доход на починалия баща, за периода м. ноември 2018 г. – м. септември 2019 г. – 947, 10 лева. Установено е, че този доход е над размера на минималната работна заплата за страната за същия период. Съобразявайки чл. 142, ал. 2 СК, според който минималната издръжка на едно дете е равна на ј от размера на минималната работна заплата / МРЗ /, вещото лице е определило / на база ј от установения средномесечен доход на починалия, индексирайки го с процента на нарастване на МРЗ, според данни на НСИ /, месечната издръжка, която починалият е могъл да осигурява за периода от 26.09.2019 г. / ПТП / до 10.05.2023г. / ИМ /, в размер на 11 958,69 лева. За периода след подаване исковата молба и до навършване пълнолетие на детето, вещото лице е приело – на база последния установен размер трудови доходи на починалия и данни на НСИ, относно процента на годишна инфлация, с която е актуализиран този размер - общ размер на възможна да бъде предоставена от починалия издръжка от 27 105 лева. Така за целия исков период е определен от вещото лице размер от 39 063,69 лева, като размер, който починалият би могъл да осигурява като издръжка на ищеца и до който размер е увеличен предявеният първоначално за 25 500 лева иск. Представено и прието е и допълнително заключение, в което са посочени размерите на получавани месечно социални помощи по чл. 8д и чл. 8е от ЗСПД, съответно: 1/ по чл. 8д ЗСПД - по 450 лева месечно, за периода м. юни 2018 г. – м. март 2020 г.; по 930 лева месечно, за периода м. април 2020 г. м. юни 2020 г. и по 550 лева месечно, за периода м. юли 2020 г. – м. октомври 2023 г.; 2/ по чл. 8е ЗСПД - по 115 лева, за периода м. април 2021 г. – м. април 2022 г. и по 150 лева месечно, за периода м. май 2022 г. – м. октомври 2023 г..
Първоинстанционният съд е отказал да кредитира първото заключение на ССЕ, доколкото установеният от вещото лице общ размер, на възможна да бъде предоставяна от родителя издръжка, ако не бе починал, се основава на приложението на чл. 142, ал. 2 СК, но спрямо установения средномесечен доход на починалия /1/4 от 947,10 лева / . Определил е размера на минималната месечна издръжка, съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 СК, приложено стриктно / 1/4 от МРЗ, съобразявайки и промените й в рамките на процесния период /. Съобразявайки тези задължителни като минимум размери, „при съпоставка възможностите на бащата и възрастта на детето …“ съдът е определил, че починалият е могъл да заплаща месечна издръжка от 180 лева за 2019 г., 200 лева за 2020г., , 230 лева за 2021г. и 2022 г., 250 лева за 2023г. и 300 лева за 2024г. или глобално сумата от 28 680 лева. Доколкото тази сума се явява по-малка от установения сбор на получавана месечно помощ по чл. 8е ЗСПД и получавана месечно помощ от 200 лева от Р. Т. – 28 830 лева, първоинстанционният съд е счел, че нуждата от издръжка на детето се явява удовлетворена от други съобразими източници и искът е неснователен.
Във въззивната си жалба ищецът се е позовал на отказа на първоинстанционния съд да зачете приетото първо заключение на ССЕ, както и на отказа на този съд да допусне нова експертиза по оспорването от страната, мотивирано с непълнота и необоснованост на изготвеното. Оспорил е правилността на мотивите за отказа на първоинстанционния съд, приел, че не се касае за оспорване, а за допускане на нова експертиза с прилагане на различна методика. С въззивната жалба е направено ново доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК - за допускане на нова ССЕ, оставено без уважение. Въззивният съд е приел, че по формулираните 1 и 2 въпроси, приетото първо заключение съдържа отговор „съобразно относимите според вещото лице показатели и данни „ / доколкото изрично преценими такива не се съдържат в доказателственото искане /, т. е. няма основание да не се приеме, че съобразно възложеното заключението е пълно и обосновано. Съдът изрично се е позовал на правомощието си да не съобрази заключението, с оглед всички други доказателства по делото.
Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, е отменил частично първоинстанционното решение, като е уважил предявения иск до размера на 1 550 лева, отхвърляйки го за разликата до пълния предявен размер. Съобразявайки постановките на ППВС № 5/1970г., ППВС № 4/1961г. и т. 8 от ППВС № 4/1968г., съставът е изходил от конкретните нужди и специфични потребности на ищеца, уврежданията и заболяванията му, изискващи непрекъснато медикаментозно лечение според представените пред въззивната инстанция медицински документи, приемайки, че необходимата издръжка за ищеца възлиза на 600 лева на месец, към датата на деликта. Акцентирал е на обстоятелството, че този размер значително надхвърля размера на минималната месечна издръжка, изчислен съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 СК. При определяне възможностите на починалия да предоставя издръжка в конкретен размер, съдът е счел, че следва да се отчете обстоятелството, че преди смъртта си бащата сам е осигурявал издръжката на цялото семейство и задоволявал нуждите на домакинството му, както и че тази възможност следва да се преценява към датата на смъртта му. Съдът е приел, че месечните помощи по чл. 8д ЗСПД следва да бъдат приспаднати от размера на определената за необходима помесечно издръжка от 600 лева. Позовал се е на целта и предназначението на предоставянето им, съгласно чл. 8д, ал. 4 и ал. 5 ЗСПД: „ да подпомогнат семействата в отглеждането на деца с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване и се предоставят: 1/ за задоволяване основните и специфичните, поради увреждането, потребности на децата с трайни увреждания и 2/ за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 % вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат в семействата и от семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства„. Целта и предназначението на предоставяните месечни помощи по чл. 8д ЗСПД и чл. 8е ЗСПД, следователно, са идентични с тези на законодателно уредената дължима издръжка на малолетни и непълнолетни, поради което следва да бъдат съобразени при определяне размера на пропуснатите ползи. Съдът е споделил извода на първоинстанционния съд, за приспадане на месечните помощи по чл. 8е ЗСПД, с аргумент от чл. 8е, ал. 1, т. 1 ЗСПД, съгласно който месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител, който отглежда детето. Съдът е приел, че по своя характер месечната помощ по чл. 8е ЗСПД замества наследствената пенсия, цели да компенсира неплащането й и следва да се третира аналогично, по аргумент от т. 8 на ППВС № 4/1968г.. Така, приспадайки от определения за необходим месечен размер от 600 лева месечно получавана сума от 450 лева по чл. 8д ЗСПД до смъртта на родителя и съобразно размера на доходите му към този момент – 2 194 лева, съдът е приел, че остатъкът от 150 лева е бил по силите на наследодателя, т. е. е могъл да дава издръжка в този размер, на базата на която е определен и общия размер на дължимото обезщетение за пропуснати ползи, за периода, в който са получавани само помощи по чл. 8д ЗСПД / м. септември 2019 г. – м. март 2020 г. / – общо 1 550 лева. За останалите периоди съдът е приел, че необходимата издръжка от 600 лева месечно е покривана от месечните помощи по чл. 8д ЗСПД и чл. 8е ЗСПД , съобразно общия им размер надхвърлящ 600 лева. Така искът е уважен за сумата от 1 550 лева, с потвърждаване на отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата над този размер и до претендирания при условията на частичен иск размер от 39 063,69 лева.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:
1/ Налице ли е излизане извън правомощията на въззивния съд, съгласно разпоредбите на чл. 269, изречение второ ГПК, при произнасяне по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение въз основа на обстоятелства, които не се заявени като оплаквания и доводи във въззивна жалба ?
2/ Допустимо ли е въззивния съд да се произнася по въпрос, по който не е бил сезиран с въззивната жалба и/или с отговора на въззивната жалба?
Въпроси първи и втори са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърдяно произнасяне на въззивния съд в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008г., I гр. о., на ВКС; Решение № 65 от 30.07.2014г. по т. д. № 1656 / 2013 г., II т. о., на ВКС; Решение № 554 от 08.02.2012г. по гр. д. № 1163 / 2010 г., IV гр. о., на ВКС; Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761 /2010 г., IV гр. о., на ВКС; Решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г., IV гр. о. на ВКС и т. 3 от Постановление № 1 от 13.VII.1953 г.
3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и следва ли съдът в мотивите на постановеното решение, при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи на страните, относими към релевантните за спора факти?
4/ Следва ли съдът конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
5/ Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ?
6/ При разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?
7/ В случай, че въззивният съд не споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд, следва ли същия изрично да посочи в своите мотиви, че не ги споделя и да обоснове съображенията си в тази насока?
8/ Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да направи обоснована и изчерпателна констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с фактическите и правни изводи по същество на спора на първа инстанция ?
Допълнителният селективен критерий по въпроси от трети до осми включително е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като решен от въззивния съд в противоречие с т. 2 от ТР № 1/2013г. ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001г. ОСГК, Решение № 42 от 05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013 г., IV гр. о., на ВКС; Решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014 г., II т. о., на ВКС.
9/ С оглед на характера на помощите отпускани по реда на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца и характера на дължимото обезщетение за пропусната издръжка, би ли следвало при определяне на размера на издръжката да се приспадне размера на помощите отпускани по този ред?
10/ С оглед на характера на помощите отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца и характера на дължимото обезщетение за пропусната издръжка, би ли следвало при определяне на размера на издръжката да се приспадне размера на помощите отпускани по този ред?
11/ Имайки предвид т. 8 от ППВС № 4/1968 г., може ли да бъдат приравнени помощите, отпускани по реда на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, с наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване?
12/ Имайки предвид т. 8 от ППВС № 4/23.12.1968 г.,може ли да бъдат приравнени помощите, отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца, с наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване?
По въпроси девети до дванадесети включително страната твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не сочи относима съдебна практика.
На самостоятелно основание се поддържа допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът обосновава и очевидна неправилност на обжавалното решение / чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК /, с оглед приравняване на помощите, отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца, на наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване от една страна и приспадането на тези помощи от дължимата пропусната издръжка, която е осигурявал бащата на ищеца до датата на настъпване на инцидента, при който е загинал.
Първите два въпроса са правно несъстоятелни с оглед това, че възражение, основано на чл. 8д ЗСПД, е въведено като защитно възражение от ответника, с отговора на исковата молба, при позитивно за същия първоинстанционно решение, поради което не е имал правен интерес да обжалва същото. Ищецът – въззивник няма правен интерес да се позовава на приложението на чл. 8д ЗСПД, предвид което, а не поради избора му какви въззивни доводи да поддържа, същото не е упоменато във въззивната жалба. Както последователно се приема в практиката на Върховен касационен съд, следва да се провежда разлика в задълженията на въззивния съд, с оглед съдържанието на въззивната жалба / по приложението на чл. 269, пр. второ ГПК / спрямо задълженията му досежно ония доводи и относими към същите доказателства, които, с оглед правния резултат страната не е имала повод да въвежда, респ. да се позовава на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка със същите с въззивна жалба / позитивен за същата правен резултат в първа инстанция /. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 217 от 09.01.2014 год. по т. д.№ 971/2012 год. на ІІ т. о. на ВКС, е прието, че освен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване. Аналогични съображения са изводими, макар в аспект на служебното допускане от съда на доказателства в полза на въззиваемия, без нарочно искане за това във въззивна инстанция – в реш.№ 34 по т. д.№ 1282/2011 год. на ІІ т. о. на ВКС. В този смисъл и решение по т. д.№ 1512/2017 г. на І т. о. на ВКС. С оглед позитивния за ответника резултат в първа инстанция и преждепосочената съдебна практика, при разглеждането на въззивната жалба на ищеца въззивният съд е бил длъжен да се произнесе и по въведеното своевременно - с отговора на исковата молба – възражение на ответника, че подлежат на съобразяван и всички доказано получавани от ищеца социални помощи. Не се касае за произнасяне нито в разрив с диспозитивното начало в процеса, нито в нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, предвид изложеното, процедирането на въззивния съд не се явява в противоречие с цитираната съдебна практика.
Въпроси 3 – 8 вкл. са формулирани в относимост към съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд - липса на мотиви. Касационен довод, в относимост към такъв порок, обаче, се поддържа само във връзка с отказа на въззивния съд да съобрази първото заключение на ССЕ в първоинстанционното производство, без същевременно да мотивира причините за това. В касационната жалба не се сочи несъобразяване от въззивния съд на други доказателства, на противоречие в събраните доказателства, което съдът е игнорирал, на непроизнасяне по конкретен довод или възражение на страната, значимо за правния резултат. С оспорването на заключението от първоинстанционното производство и доказателственото си искане във въззивна инстанция, обаче, страната сама демонстрира представа за неговата негодност. Същевременно, касационната жалба не обосновава неправилност на въззивното решение, с позоваване на установени от това заключение обстоятелства и основани на специални знания изводи, които, ако би ги съобразил, съдът би достигнал до друг правен резултат. Както е посочил и първоинстанционния съд, вещото лице е предоставило изчисления, прилагайки методика по свое усмотрение, която не е обект на специалните му знания, нито е в съответствие със закона. Не е формулиран процесуално - правен въпрос относно отказа на въззивния съд да допусне нова експертиза, макар да е видно от съдържанието на поставените задачи, че отново не се задават съобразими, според ищеца, критерии и методика. В този смисъл, дори да би била констатирана непълнота на изложените мотиви, в аспектите зададени с въпроси 3 до 8 вкл., то това процесуално нарушение не би било съществено, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като само по себе си не би обосновало различен правен резултат.
Последните четири въпроса касаят решаващите изводи на въззивния съд, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид и получаваните месечни помощи по чл. 8д ЗСПД и чл. 8е от ЗСПД.
Настоящият състав намира, че въпросите не удовлетворяват изискането за правни въпроси, по смисъла на т. 1 от ТР № 1 8 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същите, независимо какъв би бил, т. е. дори в поддържания от касатора смисъл, не е от естество да промени, сам по себе си, правния резултат. Дори получаваните месечни помощи по чл. 8д ЗСПД и чл. 8е ЗСПД да не се приспаднат от необходимия месечен размер на издръжката, като източник на доход покриващ частично нуждата на лицето, от това не следва, че цялата сума от 600 лева / доколкото съдът е приел, че сумата от 200 лева месечно, получавана от майката от чужбина, не следва да се съобразява като значим доход на същата, а други доходи тя няма / би била по възможностите на починалия да я предоставя приживе, съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 СК.
Но дори да се приеме, че е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не се обосновава допълнителния такъв в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, упомената формално и без цитирана съдебна практика. Доколкото може да се приеме, че с упоменаването в 11-ти и 12-ти въпроси на ППВС № 4/1968 г. – т. 8 касаторът е имал предвид същото за относима задължителна практика, то следва да се съобрази, че от една страна ЗСПД е в сила от 2002г. , т. е. е Постановлението е прието при законодателство, което не е уреждало идентични фактически състави на социални помощи, а от друга – разрешението му касае конкретната хипотеза на обезщетяване на пропуснати ползи от неполучавана издръжка, при наличен доход от наследствена пенсия. Т.8 от ППВС № 4/1968г. гласи: „Когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право.“
Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: не е посочена противоречива съдебна практика по поставените въпроси, нуждаеща се от уеднаквяване, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, в унисон с приетото от въззивния съд, нуждаеща се от промяна, с оглед изменение в обществените условия и/ или на законодателството. Не се обосновава от касатора нужда от промяна на задължителните постановки на ППВС № 5/1970 г. и допълнилото го ППВС № 5/1981 г.. Така в ППВС № 5/1970 г., т. 2 е прието, че: „Ако ненавършилото пълнолетие лице има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива, те се вземат пред вид при разрешаването на въпроса, дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка „. Т.6 от същото гласи: „Семейните добавки за деца се вземат пред вид при определяне размера на издръжката, като с тях се намалява необходимата издръжка за всяко дете, а след това се разпределя участието на всеки от родителите съобразно с възможностите им“. В т. 2 на изменилото и допълнилото го ППВС № 5/1981 г. е прието: „Месечните добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото са децата, от който доход да се определи възможността му да заплаща издръжка. След определяне общата сума за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между двамата родители съобразно възможностите им“.Настоящият състав проследи формираната, приложима аналогично практика на съдилищата, за определяне размер на дължимата издръжка от родителя, комуто не са предоставени родителските права, като не установи противоречиво прилагане на предвиденото в т. 2 от ППВС № 5/1981г., независимо от основанието на получаваната помощ, вкл. за месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД , свързани със задоволяването на специфични нужди на детето / така решения по гр. д.№ 2102/2023 г. на ОС – Бургас, гр. д.№ 879/2015 г. и гр. д.№ 1419/2020 г. на ОС – Варна, гр. д.№ 132/2020 г. на ОС – Търговище, гр. д.№ 4712/2021 г. и гр. д.№ 13889/2012 г. на СГС, гр. д. № 230/2020 г. на ОС – Разград и др. /. Във всички тях безпротиворечиво се приема, че месечните помощи за деца следва де се включат като доход на родителя, при когото са децата, от който доход да се определи възможността му да заплаща издръжка, с оглед която му възможност, наред с полаганите от него лични грижи за отглеждането и възпитанието на децата, в рамките на общия необходим размер на месечната издръжка, да се определи и възможността на другия родител / в случая на починалия /.
Доколкото очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК касаторът обосновава именно с изводите на въззивния съд, че месечните помощи по чл. 8д ЗСПД и чл. 8е ЗСПД следва да бъдат съобразявани при определяне на обезщетението за пропуснати ползи от неполучавана издръжка от родител, но тези изводи са в унисон със запазилите действието си задължителни указания на ППВС № 5/1981г., не се явява удовлетворено основание за допускане на касационното обжалване и в тази хипотеза. Дори да се приеме, че ППВС № 5/1981г. не е относимо, преценката за правилност би предпоставила собствена тълкувателна дейност на настоящата инстанция, която не е допустим предмет на произнасяне във фазата по селекция, за да би се обосновал извод за очевидна неправилност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/13.08.2024 г. по в. т.д. № 60/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. .
ОСЪЖДА И. Д. Й., представляван от своята майка и законен представител А. О., на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 8 и ал. 3 ГПК вр. с чл. 25а от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на ЗАД „Армеец„ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: