ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2208

гр. София, 30.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Т. О. Ч. касационно гражданско дело № 20258003101200 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. К. И. срещу определение № 788 от 20.12.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 793/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената от И. И. частна жалба срещу определение № 1158 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 2821/2021 г. на Районен съд – Пазарджик. С последното е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за подаване на частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023 г., издадено по същото дело.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е очевидно неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че на жалбоподателя не е връчена надлежно призовка по делото. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Л. И. К. не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по частна жалба на И. К. И. срещу протоколно определение № 1158 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 2821/2021 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК с искане да бъде възстановен срокът за подаване на частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023 г., постановено по същото дело.

За да постанови обжалваното определение, ОС-Пазарджик е съобразил, че първоинстанционното производство е образувано по иск на И. И. срещу ответника Л. К. в производство по чл. 422 ГПК за признаване на установено, че последният дължи на ищеца сумата от 18 000 лева по договор за правна помощ и съдействие от 19.09.2018 г. С решение № 1120 от 17.10.2022 г. Районен съд – Пазарджик е отхвърлил исковите претенции и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 2 450 лева, представляваща съдебни разноски. ОС-Пазарджик е потвърдил решението и е присъдил разноски в полза на ответника Л. К. за въззивното производство в размер на 500 лева. В решението си въззивният съд е посочил, че същото не подлежи на обжалване пред ВКС, поради което в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за присъдените суми и е образувано изпълнително производство. В рамките на последното е връчена покана за доброволно изпълнение на 25.09.2023 г., която е получил синът на И. И..

С молбата на ищеца и длъжник по изпълнителното производство за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е посочено, че поканата за доброволно изпълнение му е предадена лично едва на 26.10.2023 г. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за обжалване, за което е препратил и към мотивите на РС-Пазарджик. Сочи, че връчването на поканата е редовно и в съответствие с правилата на чл. 46, ал. 2 ГПК – на друго пълнолетно лице от семейството на жалбоподателя, което живее на същия адрес и което е изразило съгласие да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата. Съобразил е, че срокът за обжалване е изтекъл на 09.10.2023 г., а от доказателствата по делото е установено, че синът на жалбоподателя го е уведомил за получената покана на 03.10.2023 г. чрез изпращане на снимки в мобилно приложение. ОС-Пазарджик е констатирал, че за периода от 03.10 до 09.10.2023 г. липсват доказателства за наличието на особени и непредвидени обстоятелства, които да поставят в невъзможност И. И. да организира защитата си. Приел е, че фактическото предаване на връчения документ не е от значение предвид установеното уведомяване на адресата чрез мобилно приложение за комуникация. Съдът е съобразил също, че жалбоподателят е лице с юридическо образование и е професионално ангажиран с водене на съдебни дела, което предполага наличие на по-голяма грижа в отношението към процесуалните срокове и връчването на съдебни книжа. Обстоятелството, че И. И. не е променил постоянния и настоящия си адрес, макар да не живее там, според въззивния съд го е поставило по собствена вина в положение да не спази срока за обжалване. Сочи се, че адресът на връчване на поканата за доброволно изпълнение е същият, посочен от жалбоподателя и в настоящото производство. Поради това ОС-Пазарджик е оставил без уважение подадената частна жалба и е отказал възстановяването на срока за подаване на частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2821/2021 г. на РС-Пазарджик.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Тези тълкувателни постановки са приложими и в производството по частни касационни жалби.

В настоящия случай жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, по който да бъде допуснато обжалването. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, а в случая няма такива изложени.

Касационното обжалване не е основателно на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, доколкото не се установява грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл. Във въззивното производство ОС-Пазарджик е съобразил обстоятелствата по делото, като е разгледал дали молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и дали са спазени изискванията на чл. 65 ГПК – жалбоподателят И. И. да е доказал наличието на особени непредвидени обстоятелства, които обективно да са попречили на страната да реализира своето процесуално право на защита.

Предвид изложеното, въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 788 от 20.12.2024 г., на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по възз. ч. гр. д. № 793/2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________