ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2212

гр. София, 30.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. Иванова Касационно гражданско дело № 20248002104164 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Г., чрез адв. М. З., срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №11687/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивнотго решение са уважени предявените от С. Т. срещу касатора искове по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за сумите 10 873,77 лв., представляваща платената от ищеца след фактическата раздяла на страните – съпрузи част на ответницата в солидарното им задължение към „Райфайзенбанк“ - България ЕАД по договор за потребителски кредит с посочен № от 19.07.18 г. и 8444,02, представляваща платена от ищеца след фактическата раздяла на страните – съпрузи част на ответницата в солидарното им задължение към същата банка по договор за потребителски кредит с посочен № от 10.04.19 г., ведно със законната лихва върху двете суми и разноските по делото.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради явно нарушение на закона, неспазване на принципите на служебното и диспозитивното начало и на равенството на страните в процеса и игнориране на въведени от страната фактически и/или правни доводи от значение за изхода на спора.

Касаторът се позовава още на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като намира, че в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №1/53 г. са разрешени процесуалните...