ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1335

[населено място], 30.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2148/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. М. и Т. Б. М., представлявани от назначения им особен представител адв.М. Д., срещу решение №127/01.05.2024 г. по в. т.д.№64/2024 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №68/30.11.2023г. по т. д.№58/2022г. по описа на Окръжен съд Силистра в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК, че касаторите дължат на „Юробанк България“АД в условията на солидарност в качеството им на длъжници по договор за кредит от 17.03.2017г. сумите 34 414,64 лв. главница, ведно със законната лихва и 194,40 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист; в частта, с която е потвърдил първоинстанционното решение, с което същите са осъдени да заплатят в полза на банката разноски в размер на 1917,39 лв. и разноски за първоинстанционното производство в размер на 5037,48 лв.; в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на банката разноски за въззивното производство в размер на 4061,21 лв., по сметка на апелативния съд – 692,18 лв. държавна такса и 473,46 лв. разноски, направени за сметка на бюджета.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърдението си за недопустимост на обжалваното решение касаторите аргументират с доводи за липса на идентичност между заповедта за изпълнение и петитума на...