ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368

[населено място], 05.05.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 596 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат А. З. Д. срещу определение № 89 от 21.01.2025г. по ч. гр. д. № 4/2025г. на Окръжен съд – С. З. с което е потвърдено определение № 3254 от 25.11.2024г. по гр. д. № 3006/2024г. на Районен съд – С. З. С първоинстанционното определение е отхвърлена молба вх. № 31460 от 04.11.2024г. на адвоката за изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на постановеното по делото решение № 933 от 01.11.2024г. в частта за разноските, като ответникът „Би Е. Д. К. ООД бъде осъден да заплати допълнително сума от 576. 97 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, за осъщественото процесуално представителство на ищцата П. П. М., или се присъдят общо 1 056. 97 лева възнаграждение.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че определението е неправилно. При съобразяване на постановките по дело С-427/16 и С-428/16 на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен с целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК обжалването на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение № 3476 от 20.12.2024г. по ч. т.д. № 1945/2024г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 33 от 31.01.2022г. по т. д. № 1900/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 28 от 21.01.2021г. по ч. т.д. № 2347/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.), както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Обвързан ли е съдът при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от предвидените в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА минимални размери?

2. Предвид липсата на нормативна уредба следва ли в настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 5 от ГПК, съгласно която: “Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липсата на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала“?

3. Кои са тези принципи, които следва да бъдат прилагани, за да бъде в максимална степен уеднаквена съдебната практика досежно размерите на присъжданите адвокатски възнаграждения?

От насрещната страна по жалбата „Би Е. Д. К. ООД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, констатира следното:

Първоинстанционното производство по гр. д. № 3006/2024г. на Районен съд – С. З. е било образувано по искова молба от 03.07.2024г. на П. П. М., чрез адвокат А. З. Д., срещу „Би Е. Д. К. ООД. Поискано е било прогласяването за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК на Договор за потребителски кредит МАХ[ЕИК] от 17.02.2023г., евентуално прогласяване за недействителни на отделни клаузи от договора (чл. 9, ал. 1, чл. 9, ал. 2, чл. 5, ал. 7). Съгласно изложеното в исковата молба по договора са били дължими общо 5 808. 19 лева, от които 2 600 лева главница (заемна сума). Недействителността на договора е била обоснована с липсата на информация за условията на усвояване на кредита, неправилно посочен ГПР, както и лихвен процент за всеки отделен ден. Посочена е била съдебна практика на съдилищата в страната, както и на Съда на европейския съюз относно потребителските договори.

От ответника е бил подаден отговор, с който предявените искове са били оспорени като неоснователни. Във връзка с отговора от името на ищцата е била представено становище от 15.08.2024г.

По делото е бил изготвен проектодоклад и проведено едно открито съдебно заседание на 22.10.2024г. Ищцата не е била представлявана в откритото заседание. От нейно име е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на нейния адвокат. С представен списък на разноските адвокат А. З. Д. е поискал присъждане, освен другото, на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 056. 97 лева с ДДС. Уточнено е било, че то е минимално съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действала тогава редакция.

С решение № 933 от 01.11.2024г. на Районен съд – С. З. сключеният между страните договор за кредит е бил прогласен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На адвокат Д. е било определено възнаграждение от 480 лева с ДДС. Този размер на възнаграждението е бил обоснован с това, че адвокатът води еднотипни дела срещу различни финансови институции, проведено е едно съдебно заседание, на което той не се е явил, при събрани по делото единствено писмени доказателства. Според състава на Районен съд – С. З. Н. № 1/2004г. не е следвало да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на Европейския съюз.

С молба вх. № 31460 от 04.11.2024г. адвокат А. З. Д. е поискал изменение на постановеното решение в частта на разноските, като му се присъдят разноски в пълния претендиран от него размер. С определение № 3254 от 25.11.2024г. на Районен съд – С. З. изменение на разноските е било отказано по изложените в решението съображения.

Тези съображения са били възприети изцяло от състава на Окръжен съд – С. З. който, съгласно постановеното определение № 89 от 21.01.2025г. по образуваното по частна жалба на адвоката ч. гр. д. № 4/2025г., е потвърдил първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК.

При тези установени обстоятелства настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира жалбата на адвокат А. З. Д. недопустима – тя е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Предмет на частната касационна жалба е определение на въззивен (окръжен) съд срещу отказ на първоинстанционен (районен) съд да измени постановеното от него решение в частта на разноските - определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Решението на Районен съд – С. З. е по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лева (чл. 113 от ГПК), при което подлежи на въззивно, но не и на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК). Поради това на касационно обжалване не подлежи и въззивното определение № 89 от 21.01.2025г. по ч. гр. д. № 4/2025г. на Окръжен съд – С. З. То е окончателно.

Относно размера на цената на иска по делото пред Районен съд – С. З. е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ГПК, определяща понятието „цена на иска“ в процесуалния закон, включително в хипотезата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Искът по делото пред районния съд е за съществуването на Договор за потребителски кредит МАХ[ЕИК] от 17.02.2023г. и цената му е стойността на договора (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК). Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (обща сума, дължима от потребителя). Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид (договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК - консесуален или реален). Това е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът „Би Е. Д. К. ООД се е задължил да предостави на ищцата П. П. М. – потребител и която тя се е задължила да върне при условията на договора – 2 600 лева. Относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента на неговото сключване. На касационно обжалване не биха подлежали и евентуални искове на кредитора „Би Е. Д. К. ООД за реално изпълнение, на които ищцата също е можела да противопостави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит от 17.02.2023г. на основание чл. 22 от ЗПК.

В този смисъл относно стойността на договора за потребителски кредит е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав (определение № 134 от 22.01.2024г. по ч. т.д. № 1958/2023г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 829 от 03.04.2024г. по ч. т.д. № 618/2024г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.).

По изложените съображения частната касационна жалба по делото следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частна касационна жалба на адвокат А. З. Д. срещу определение № 89 от 21.01.2025г. по ч. гр. д. № 4/2025г. на Окръжен съд – С. З.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател:

Членове:1.

2.